Даниел Стийл
Спомен (36)

36.

Маргарет Фулъртън видя първата й реклама след един месец. Цяла страница в „Ню Йорк Таймс“, посветена на нова козметична серия. Бе им коствало много усилия да наемат Серена, но пък тя бе сензация. А когато на следния ден Теди дойде на вечеря, Маргарет бе оставила страницата сгъната на бюрото си. Не спомена нищо, докато не сервираха кафето долу в библиотеката, а после с два пръста взе вестника, сякаш бе отровен. Бавно вдигна очи към сина си и дълго го гледа с гняв, който напираше да избие.

— Не си ми казал, че тя е в града. Предполагам, че знаеш. — Очите й пронизваха неговите. Не се съмняваше, че той поддържа контакт с нея и че е силно привързан към Ванеса. Толкова пъти се бе опитвал да смекчи сърцето й по отношение на детето, но напразно, и тя бе сигурна, че Серена би му се обадила, ако е в Ню Йорк. — Защо не ми каза?

— Не мислех, че те интересува. — Беше малка лъжа, но очите му не трепнаха.

— Детето също ли е тук?

— Да.

— В Ню Йорк ли живеят?

— Да.

А после Маргарет добави с презрение:

— Както и очаквах, мръсницата продължава да е все така вулгарна. — Теди се втрещи.

— Мамо, как, за бога, можеш да кажеш такова нещо? Тя не само че е разкошна, тя е страшно елегантна и аристократична. Погледни снимката.

— Тя не е нищо друго, освен една проститутка и модел. Всичко това, скъпо мое момче, е фалш, и то в една изключително вулгарна професия. — Но бе забелязала с известен интерес, че козметичната серия бе производство на компания, на чийто управителен съвет тя беше член. — Предполагам, че вече сте се срещали?

— Да. — Сърцето му биеше лудо от потискания гняв. — И възнамерявам да се срещам пак с нея и с детето, и то толкова често, колкото аз пожелая. Това дете е моя племенница, а Серена е вдовица на брат ми.

— Вкусът на брат ти към жените определено будеше съжаление.

— Само по отношение на жената преди Серена. — Едно на нула. Пати тотално бе провалила Грег и сега той бе отчаян алкохолик. — Това ти е известно. — Изправяйки се, той гневно изгледа майка си. — Решително не желая да слушам злостните ти нападки спрямо Серена.

— Защо? И ти ли спиш с нея? Без съмнение, а вече и половината Ню Йорк.

— Господи! — Теди направо изрева. — Какво толкова имаш против нея?

— И още питаш. Тя разби кариерата на сина ми. И косвено го уби. Не е ли достатъчно? Брат ти е мъртъв заради тази жена, Теди. — Но в очите й нямаше мъка, само ярост и отмъстителност.

— Той бе убит във войната в Корея, за бога, или това за теб няма значение? Толкова сатанински държиш да отмъстиш, че не си в състояние да проумееш истината. Не е ли достатъчно това, което си й сторила? Ако можеше, щеше да я оставиш да умре от глад след смъртта на Бред. Вече почти четири години сама издържа детето си, претрепва се от работа, а ти имаш нахалството да се отнасяш презрително и ако въобще, по дяволите, това те засяга, тя е още вярна на брат ми.

— Откъде знаеш? — Очите на възрастната жена се присвиха от любопитство.

Но Теди вече не се владееше, разумът го бе напуснал.

— Защото от години съм влюбен в нея. И можеш ли да си представиш? Тя не ме иска. Заради Бред и заради теб. Не се осмелява да застане между нас. Господи… — Той прокара ръка през косата си. — Бих желал да го стори.

— Така ли? Сигурна съм, че това би могло да се уреди. А междувременно, момчето ми, предлагам ти да си отвориш очите. Тя не те иска, защото знае, че съм прекалено умна и че няма да получи никаква изгода.

— Ти затова ли смяташ, че се е омъжила за Бред?

— Без съмнение. Сигурна съм, че е била абсолютно уверена, че ако се наложи, ще може да оспори нашия малък договор.

— Тогава защо не се е опитала? — Гласът му бе по-висок от обичайно и в погледа на майка му се четеше раздразнение.

— Предполагам, че адвокатите й са я посъветвали да не го прави.

— Гади ми се от теб.

— Не толкова, колкото ще започне да ти се гади, ако не стоиш настрана от тази жена. Тя е една жалка евтина измамница и няма да позволя да използва и теб така, както Бред.

— Ти не можеш да диктуваш живота ми.

— Не бъди толкова сигурен. Как смяташ, че бе избран за специализацията при твоя прочут хирург? — Теди я погледна ужасен и някак си се сви.

— Ти ли го уреди?

— Аз. — За момент му прилоша и моментално реши да се откаже, още на другия ден, но после, пак почти толкова бързо разбра, че ще пропусне възможност, която идва веднъж в живота. За пръв път майка му бе напипала неговото слабо място и стискаше здраво, а той я мразеше за това.

— Ти си нищожество.

— Не, Теодор. — Очите й бяха твърди и студени като безупречно полиран мрамор. — Аз съм една влиятелна и интелигентна жена. Не отричам, че това е доста интересна комбинация. А и опасна също така. Не го забравяй и наистина стой далече от малката си приятелка.

Той я гледаше втренчено известно време, без да може да каже нито дума, а после се обърна и излезе от стаята. След по-малко от минута Маргарет Фулъртън чу как входната врата се затръшна.

Почти същия шум чу и Серена на другата сутрин в агенцията, докато чакаше Доротея Кър. Вратата се тресна, стените потрепериха и Доротея застана пред нея.

— Влез в кабинета ми — почти кресна на Серена, която, напълно смаяна, я последва.

— Нещо не е наред ли?

— Ти ще кажеш. Онази реклама за козметика, която пускат в „Ню Йорк Таймс“… В рекламната агенция се обадили от компанията майка и заплашили, че ако те използват още веднъж, ще загубят банковата си сметка. Сега чакам твоето обяснение. Изглежда, си дошла в Ню Йорк с не съвсем безупречно досие и с някои стари сметчици за уреждане. И откровено казано, не желая проклетите ти вражди да пречат на бизнеса ми. Та какво, по дяволите, означава това?

Дълбоко изненадана, Серена седеше и гледаше с недоумение, но изведнъж нещата започнаха да й се проясняват.

— О, господи… не… — Тя сложи ръка на устата си, а очите й се напълниха със сълзи. — Страшно съжалявам. Веднага ще напусна агенцията.

— Ще я напуснеш, как не, по дяволите. — Реакцията й ядоса Доротея още повече. — Уредила съм ти осемнайсет ангажимента в следващите две седмици. Не се прави на девственица, ами казвай какъв е проблемът. После остави аз да реша дали да те изхвърля или не. Тук аз вземам решенията и не забравяй това. — Серена бе стъписана от грубите думи на тази жена, но ако се бе вгледала по-отблизо, щеше да види, че в очите й имаше загриженост. Доротея добре съзнаваше, че Серена беше много наивна, и нещо неудържимо я тласкаше да я защити. Въпреки обичайното си безцеремонно отношение тя бе усетила това желание от първия миг, без да го споделя със Серена. — Окей, слушам те. Искам да знам за какво става въпрос.

— Не съм сигурна дали мога да говоря за това. — Сълзите започнаха бавно да се стичат по бузите й на черни вадички от спиралата.

— Изглеждаш ужасно. Ето, вземи. — Доротея й подаде кутия със салфетки. Серена си издуха носа и пое дълбоко дъх, после й наля чаша вода и тя започна тъжната си одисея от самото начало. Как е загубила семейството си през войната, как е срещнала Бред и колко го е обичала, не отмина и разваления годеж с дебютантката от Ню Йорк, разгневил майката на Бред. Дори спомена за договора, който Маргарет я бе накарала да подпише, а после разказа за смъртта на Бред и за бебето, което бе загубила, и как бе работила през последните три години, за да се грижи за Ванеса.

— Това е всичко — дълбоко въздъхна младата жена и отново издуха носа си.

— Достатъчно е. — Малко е да се каже, че Доротея бе развълнувана. Тя побесня, сякаш усети нещо като зов за бой. — Трябва да е невероятно зла жена.

— Познавате ли я? — Серена я погледна тъжно, нямаше начин да победи Маргарет Фулъртън. След пет седмици в Ню Йорк знаеше, че свекърва й е вече по петите й. Когато реши да напусне Сан Франциско, тя се боеше от нея. Ала после приспа опасенията си с фалшивата надежда, че са неоснователни.

— Познавам я само по име. Но, господи, как ми се ще да се срещнем.

Серена плахо се усмихна.

— Ще съжалявате. Пред нея Атила би изглеждал ангелче.

Доротея я погледна право в очите.

— Не се заблуждавай, моето момиче, тя просто си е намерила майстора.

— Има разлика. Вие не сте безскрупулна. — Младата жена изтощено се облегна на стола. — За мен единственият изход е да напусна и да се върна в Сан Франциско.

— Ако го сториш — очите на Доротея не се отместиха от лицето й — ще те дам под съд. Ти подписа договор с тази агенция и без значение дали ти харесва или не, аз ще направя така, че да те задържат.

Серена се усмихна на начина, по който възрастната жена я защитаваше.

— Ако остана, ще загубите всичките си клиенти.

— Тя не притежава всички големи корпорации в Ню Йорк. Всъщност бих искала да проверя връзката й с тази козметична серия.

— Не мисля, че…

— Добре. Не мисли. Не е необходимо. Иди да си освежиш лицето, след двайсет минути си на снимки.

— Госпожо Кър, моля ви…

— Серена… — Шефката на агенцията стана от бюрото си и я прегърна, без да каже нито дума повече. — Преживяла си толкова страдания, колкото малцина други. Аз няма да те изоставя. На теб ти трябва някой, който да те брани. — Гласът й се снижи почти до шепот. — Трябва ти приятел, малката ми, нека поне това да направя за теб.

— Това няма ли да навреди на агенцията ви? — Серена отново бе обхваната от ужас.

— Ще ни навреди повече, ако напуснеш, но не за това искам да останеш, а за да се пребориш с онези копелета. Серена, единственият начин да го постигнеш е да не се огънеш. Направи го заради мен… заради себе си — а после извади коза — заради съпруга си. Наистина ли смяташ, че той би се съгласил да капитулираш пред майка му?

Серена помисли, преди да отговори.

— Не, би реагирал.

— Добре. Тогава хайде да се борим заедно, рамо до рамо. Ще я сложа на мястото й, тая стара кучка, дори ако трябва и да се срещна с нея. — И Серена знаеше, че ще го направи.

— Недейте.

— Ще ми посочиш ли някаква основателна причина, за да се откажа?

— Това ще бъде открита война.

— А ти как би нарекла положението, в което сме сега? Обажда се на компанията за козметика и на Рекламната агенция и те отстранява. И бих казала, че го прави доста открито. — Серена се усмихна смутено. — Просто остави всичко на мен. Ти си върши твоята работа. Аз ще си върша моята. Не ми се случва често да се боря за някого, когото харесвам, а ти ми харесваш. — Двете жени си размениха по една усмивка.

— И аз ви харесвам и не знам как да ви благодаря.

— Недей. Просто си вдигай задника и заминавай. Аз ще им се обадя и ще им кажа, че ще закъснееш. — Преди да излезе, младата жена се обърна, усмихна се и прошепна: — Благодаря ви.

Очите на Доротея бяха навлажнени, когато вратата се затвори и десет минути по-късно тя беше на телефона.

Срещата между Доротея Кър и Маргарет Фулъртън беше кратка и не особено приятна. Когато Маргарет разбра какъв е поводът, очите й се вледениха. Но Доротея не се церемонеше. Тя я предупреди да стои настрана от кариерата на Серена, защото без капка колебание ще я даде под съд.

— Трябва ли да разбирам, че вие я представлявате?

— Не. Аз съм президентът на агенцията за модели, в която тя работи. И не се шегувам.

— Нито пък аз, госпожо Кър.

— Тогава значи се разбираме.

— Мога ли да предложа клиентката ви да си смени името? Тя повече няма право на него.

— От законова гледна точка мисля, че има. Но това не е от значение. Тя не използва вашето име, а собствената си титла.

— Вулгарно от нейна страна, както може да се очаква. — Маргарет понечи да стане. — Вярвам, че казахте всичко, за което бяхте дошли.

— Не съвсем, госпожо Фулъртън. — Доротея се изправи в цял ръст. Навремето беше много красив модел. — Искам да знаете, че тази сутрин наех адвокат на Серена. И той ще бъде подробно уведомен за тормоза, който сте упражнили, както и за това, че заради вас е изгубила един ангажимент, а ако в бъдеще възникнат нови проблеми, на пресата ще й се отвори много работа. Не смятате ли, че изисканите ви приятели с наслада ще четат за вас в „Дейли Нюз“?

— Мисля, че това е една празна заплаха. — Но Маргарет явно бе позеленяла. Никога по-рано не я бяха заплашвали, тя рядко бе срещала човек като себе си, а още по-малко жена.

— На ваше място не бих предизвиквала съдбата. Говоря абсолютно сериозно. Серена ще бъде най-преуспяващият модел в този град, със или без ваша намеса, така че най-добре ще е да свиквате с това. — А после се спря до вратата и хвърли един презрителен поглед през рамо. — Мисля, че някой ден ще се срамувате от всичко, което сте направили. Знаете, че рано или късно тези неща излизат наяве. И подозирам, че последиците няма да ви се понравят.

— Това заплаха ли е? — Ръцете на Маргарет трепереха, докато стоеше и гледаше гневно противницата си.

— Всъщност да — каза Доротея със сладка усмивка. И после излезе, оставяйки Маргарет Фулъртън, обладана от желание да я убие.

Същата вечер тя разговаря с Теди и му заяви директно и остро:

— Забранявам ти да се срещаш с тази жена.

— Не можеш нищо да ми забраниш. Аз съм възрастен мъж. Какво ще направиш? Ще наредиш да ме уволнят? — Серена вече му бе разказала.

— Мога всеки миг да променя завещанието си.

— Моля. Никога не са ме вълнували твоите пари. Аз съм лекар. Мога сам да си ги изкарвам. Всъщност именно това бих предпочел.

— Може би ще ти се наложи. Не се шегувам.

— Нито пък аз. Лека нощ, мамо. — И той й затвори телефона, а тя избухна в сълзи. За пръв път усети какво означаваше да се почувстваш безсилен. Но не за дълго. Маргарет Фулъртън бе находчива и решителна жена. И за нищо на света нямаше да позволи на Серена Фулъртън, или както и да се наричаше там, да спечели следващия рунд.