Даниел Стийл
Спомен (37)

37.

През следващия месец Ванеса почти не виждаше майка си. За нея се грижеха бавачки и чичо Теди, а майка й се прибираше всяка вечер изтощена в седем, осем или девет, прекалено изморена, за да яде, да разговаря или да се движи. Отпускаше се в горещата вана, а понякога направо си лягаше. Теди също бе ужасно зает в болницата, прекарваше по пет-шест часа в операции и всяка сутрин трябваше да става по тъмно. Но въпреки това намираше време да помогне на Серена. Това бе най-малкото, което можеше да направи, за да смекчи непрекъснатите подмолни усилия на майка си да я унищожи. Тя никога не прекаляваше, за да не могат адвокатите на Доротея Кър да я дадат под съд, но не пропускаше възможност да хвърли кал по Серена. Дори бе подметнала пред журналисти, че Принцесата не е никаква принцеса, а чистачка от Рим, която е миела подовете в един дворец, откъдето е присвоила и титлата си. Разбира се, не бе споменала, че дворецът преди това е принадлежал на родителите й. А на Серена й се стори безсмислено да им обяснява истинското положение. Освен това бе прекалено заета, за да обръща внимание на подобна злонамереност. За два месеца работа и притеснения бе свалила седем килограма. Но снимките, които всеки ден й правеха, бяха направо зашеметяващи според Теди. Тя ставаше като че ли по-красива и по-опитна с всеки сеанс и бе трудно да се повярва, че й липсва опит. При нея не се чувстваше, че е начинаеща. Тя бе добра във всичко, с което се захванеше, и работеше упорито. Дори Доротея Кър твърдеше, че Принцесата е професионалист от висока класа. В града бе известна с титлата си и от самото начало никой не възрази срещу хонорара й. Вече бе заделила настрана една доста солидна сума и бе горда, че може да плаща обучението на Ванеса в едно чудесно малко частно училище на Деветдесет и пета улица. Системата на обучение там бе изцяло европейска и всички предмети се преподаваха на френски. За два месеца Ванеса вече говореше два езика. Серена не се бе отказала от намерението си някой ден да я научи и на италиански, но сега нямаше време. Посвещаваше го изключително на кариерата си. А Теди непрекъснато й се възхищаваше.

— Е, прочута госпожо, питам се как ли се чувства най-търсеният модел в Ню Йорк?

— Не знам. — Тя му се усмихна, както бе седнала на пода до него една неделя, с вестник в ръка. — Прекалено съм изтощена, за да чувствам каквото и да било. — А после го погледна с дяволита усмивка. — Вината е твоя, нали знаеш, Теди?

— Не, всичко идва от това, че си толкова грозна. — Той се наведе, за да я целуне по бузата, и после въпросът се появи в очите му. — Срещаш ли се с някого?

Тя се почуди защо пита, но не се бе обвързала с никого.

— Всъщност не съм имала никакво време. — А после реши да бъде честна с него. В края на краищата той бе най-добрият й приятел. — Ала бих искала. Мисля, че съм вече готова. Защо, имаш ли някого предвид? — Теди й задаваше този въпрос за пръв път.

— Да ти кажа честно — поде той малко срамежливо — един приятел, хирург, ме моли да го запозная с теб. Ако лекарите имаха шкафчета за дрехи, неговото щеше да бъде облепено цялото с твои снимки.

Серена се засмя на страхотното описание.

— Приятен ли е? — Напоследък наистина й се искаше да срещне някой мъж. Трябваха й четири години, за да надживее мъката по Бред, но сега изведнъж животът й се бе преобразил. В Сан Франциско всичко й напомняше за него, но в Ню Йорк бе различно. — Ще ми хареса ли?

— Надявам се. Разведен е. И може би прекалено тих.

Серена го стрелна с очи.

— Искаш да кажеш, че аз съм прекалено шумна?

— Не — засмя се той. — Но ти си станала твърде бляскава, хлапе. Вероятно би предпочела някой по-колоритен.

— Толкова ли много съм се променила, наистина? — Мисълта я шокира. Бред не беше колоритен. Той беше любещ и силен, и твърд. За същото копнееше и сега, но, от друга страна, тя вече не бе момичето, за което Бред се бе оженил. Тогава беше на деветнайсет, струваше й се, че е било преди цяла вечност — годините след войната, когато бе толкова зависима от него. Сега не зависеше от никого, освен съвсем мъничко от Теди. — Защо не отидем на вечеря с твоя приятел? — Очевидно бе, че е заинтригувана и точно в това Теди видя най-голямата промяна у нея. Преди шест месеца моментално щеше да откаже.

Но така се случи, че вечерята не се състоя. Бе невъзможно да се намери пролука в програмата на Серена. На няколко пъти Теди се опита да уреди нещо, ала най-накрая вдигна ръце, без да е съвсем сигурен за причините, които го мотивираха, а и все още хранеше дълбоки чувства към нея. Тя работеше в агенцията с пълна пара. Дори и Ванеса се оплакваше понякога.

— Вече изобщо не те виждам, мамо.

Но на седмия й рожден ден Серена й се посвети изцяло и я заведе заедно с четири нейни приятелки на цирк. Беше голямо събитие и Ванеса прости на майка си за хаоса от предните няколко месеца.

И след Коледа нещата не се промениха. Тя имаше само един свободен ден навръх Рождество Христово и го прекара с Ванеса и Теди, а на следващата сутрин тичаше по снега в бански костюм и кожено палто пред Анди Морган и подскачаше високо във въздуха, при което русата й грива се вдигаше право нагоре. След две седмици я изпратиха в Палм Бийч за снимки, оттам в Ямайка, обратно в Ню Йорк, подир това в Чикаго.

Всеки път успяваше да вземе и Ванеса със себе си, което страшно обърка учението й, но вечер, след работа, макар и уморена, тя се стремеше да навакса с дъщеря си пропуснатото и това я правеше толкова щастлива, а и детето бе готово да й прости дългите часове отсъствие.

До следващото лято Кър й бе вдигнала тарифата на двеста долара на час и Принцесата бе в центъра на вниманието на Ню Йорк и награда за всеки фотограф в страната. Доротея следеше кариерата й много отблизо и контролираше всичко с желязна ръка, което радваше Серена. Тя оценяваше напътствията на по-възрастната жена и те бяха станали приятелки. Рядко се виждаха извън работно време, но прекарваха дълги часове в разговори в кабинета на Доротея и съветите, които тя й даваше, винаги бяха отлични. Особено по отношение на Маргарет Фулъртън, която временно бе престанала да създава проблеми. Серена просто бе твърде преуспяваща, за да могат клеветите й да имат някакъв ефект. И Доротея бе доволна.

— Надявам се, че ти е приятно това, което вършиш, Серена, защото е забавно, но не е вечно. Ще натрупаш купища пари. Задели ги настрана, вложи ги в нещо разумно — Доротея бе основала собствена агенция, ала Серена нямаше амбиции в тази насока — и не забравяй, че е само временно. На върха си и изведнъж някой друг те изпреварва. — Но тя беше впечатлена още от самото начало от умението на Серена да се справя. Бе интелигентно момиче с усет за ориентация и не се занимаваше с глупости. Работеше усърдно, а после се прибираше у дома и потъваше в своя тих интимен свят, скрита от хорските очи. На Доротея й бе дошло до гуша от модели, които се напиваха, арестуваха ги и причиняваха неприятности, купуваха си спортни коли и ги разбиваха, забъркваха се в афери с международни плейбои, а после правеха опити за самоубийство по най-скандалния начин, при което, разбира се, не успяваха. Серена не бе като тях. Прекарваше всеки откраднат миг с малката си дъщеря и Доротея подозираше, че животът й не е пренаселен с мъже и че освен само няколко благоразумни срещи след гибелта на съпруга й не е имало нито една сериозна връзка.

Измина една година, откакто Серена се премести в Ню Йорк, и беше толкова заета, че почти не й оставаше и минута за Теди. За щастие Ванеса бе заминала за два месеца на лагер.

Програмата й бе толкова плътно запълнена до средата на август, че помоли Доротея да разреди ангажиментите. Трябваше й малко свободно време и бе решила да си даде поне една седмица почивка, преди Ванеса да се върне.

— Не можеш ли да отложиш малко? — Доротея погледна умолително, а после сведе очи към списъка на онези, които чакаха за Серена, и й се усмихна с разбиране. — Ти си щастлива дама, Серена. Ето виж. — Тя й подаде списъка, а Серена поклати глава и изстена, отпускайки се на един стол. Беше облечена в бяла ленена пола и вталена блузка в бяло и червено райе, с червени сандали и бели и червени гривни на ръката. Приличаше на захарна пръчица, млада, руса, свежа, перфектно соанирана, и не бе трудно да се разбере защо половината фотографи в града искаха да работят с нея, да не говорим за най-малко една дузина в Италия, Франция, Германия и Япония. — Знаеш ли, почти ти завиждам. Щеше ми се и при мен да е било така. Но мисля, че не беше. От друга страна — тя отново се усмихна — ти работиш с далеч по-добра агенция, отколкото аз навремето.

Серена се засмя и прокара ръка през косата си.

— И така, мога ли да разчитам на малка пауза през следващите две седмици, Доротея? Наистина ми е необходима. Цяла година не съм отсъствала. — Теди бе заминал за Нюпорт преди няколко дни и тя истински му завиждаше. Беше й предложил да тръгне с него, но откакто изпрати Ванеса на лагер, тя бе двойно по-заета и не можеше за секунда да се откъсне. Сега поне, ако откраднеше малко свободно време, можеше да отиде в Хамптънс. Или дори да останеше в града, щеше да си позволи най-големия лукс — да прекара няколко дни в леглото.

— Ще видя какво мога да направя. — Доротея замислено погледа списъка още малко. — Единственият ангажимент, който всъщност надали ще успея да отложа, е с Васили Арбъс.

— Кой е той?

— Не го познаваш? — изненадано изви вежди Доротея.

— Трябва ли?

— Британците смятат, че това е вторият Анди Морган. Той е половин англичанин, половин грък и е напълно луд, но — тя помисли за момент — в работата си е изключителен.

— Като Анди? — След една година в Ню Йорк Серена ги познаваше всичките, а с Анди Морган се бяха сприятелили. Понякога обядваха заедно в студиото, а когато привършеха със снимките, оставаха с часове, за да говорят за работата си. Нямаше нищо плътско във връзката им, Серена бе привързана към него като към приятел и колега.

Доротея още обмисляше отговора си.

— Не знам. Той е страшно добър. Но стилът му е различен. Ще видиш.

— Налага ли се да работя с него? — Серена погледна раздразнена.

— Нямаме друг избор. Той те ангажира преди три месеца от Лондон за работа, която е планирал тук. Ще бъде в Ню Йорк две-три седмици, за да уреди някои финансови дела, и после ще се върне в Лондон. Казват, че имал къща там, и още една в Атина, апартамент в Париж и вила в Южна Франция.

— Само пътува, или може би и работи? — Не знаеше защо, но нещо в името му я дразнеше. Будеше у нея представата за разглезен тип, а вече бе срещала неколцина от този род. Плейбои от международен мащаб, които работеха с камерите за прикритие, а всъщност ги използваха като нестандартен и пикантен начин да си намират момичета. Тя обаче не се нуждаеше от такова нещо. Както казваше Доротея, Серена бе професионалистка и държеше на репутацията си. Васили Арбъс надали щеше да й допадне.

Доротея я погледна над очилата си.

— Защо да не му дадем възможност? — А после замислено добави: — Като на фотограф, не като на мъж. Той е дяволски очарователен, но не е човек, с когото да се обвързваш. Не че ще го направиш… — Тя се усмихна, а Серена изглеждаше развеселена.

— В този бизнес трябва да съм известна като Ледената дама — засмя се тя, ала Доротея поклати глава.

— Мисля, че не е така, Серена. Повечето от мъжете знаят, че не си флиртаджийка. А така по-лесно се работи. Не хранят никакви очаквания, освен професионални.

— Добре. Ще се постарая и господин Арбъс да го разбере.

Доротея не можа да сдържи усмивката си.

— Трябва да те предупредя, че не е изключено той да ти създаде малко повече ядове.

— О? — Серена артистично вдигна вежди. Никога досега не бе имала неприятности с хората, с които бе работила.

— Ще видиш. Той е просто едно голямо, чаровно дете.

— Чудесно. Аз искам да изляза във ваканция, а ти ме ангажираш да работя с някакъв хлапак плейбой. — Доротея се замисли за миг. Серена, без да иска, бе направила точно описание на Васили. Той беше точно това. Хлапак плейбой. — Както и да е, ако не можеш да анулираш договора, не е проблем. Просто ще гледам да свършим бързо, за да успея да се измъкна от града, преди моите хора да са се върнали. — Имаше две седмици дотогава.

— Ще направя каквото мога.

А на следващата сутрин Доротея съобщи, че се е справила с всички, освен с Васили Арбъс, и той ще я очаква в студиото в два същия следобед.

— Имаш ли представа колко дълго ще снима?

— Той смята, че може би два дни.

— Добре. — Серена въздъхна. Щеше да издържи, а после щеше най-сетне да се откъсне за няколко дни и да се отпусне. Не можеше, естествено, да отиде в Нюпорт при Теди, заради майка му, но това дори не я притесняваше. Серена знаеше, че животът му там ще бъде низ от купони, и когато той замина, тя дори нямаше желание да се среши.

Серена взе адреса на студиото, което Арбъс използваше, и преди да тръгне, още веднъж си провери нещата — грим, лак за коса, огледала и комплект четки, четири чифта обувки, бански костюм, няколко чифта шорти, чорапи, три сутиена и малко семпли бижута. Знаеше ли какво щеше да й потрябва?

Точно в два и трийсет се появи на адреса, който й бяха дали, и асистентът му, симпатичен млад мъж, я въведе в студиото. Говореше английски с акцент, но сравнително добре, имаше тъмнокестенява коса и матова кожа, огромни черни очи и момчешко изражение и Серена правилно отгатна, че е грък.

— Виждали сме твои реклами, Серена. — Той я гледаше с възхищение. — Васили много ги харесва.

— Благодаря. — Тя му се усмихна приятно, като се чудеше на колко ли години е. Изглеждаше на около деветнайсет и Серена със своите двайсет и осем се чувстваше стара.

— Искаш ли кафе?

— Благодаря. Трябва ли да почна да се гримирам? — Искаше да знае и как биха предпочели да си направи косата, но младият мъж с черните очи поклати глава.

— Просто се отпусни. Днес няма да снимаме. Васили само желаеше да се срещне с теб. — За двеста долара на час? Плаща само за да се срещне с нея? Серена бе леко изненадана.

— Кога ще започнем работа?

— Утре. Вдругиден. Когато Васили бъде готов. — О, Боже. Усещаше как ваканцията й излиташе през прозореца.

— Винаги ли прави така? — Изглеждаше й глупаво. Ако трябваше да се върши работа, тя предпочиташе да я свърши и да си иде у дома.

— Понякога. Ако клиентът е важен, а моделът — нов. За Васили е от голямо значение да познава моделите си.

— Така ли? — В гласа на Серена се появи остра нотка и тя се надяваше той да не я е доловил. Не бе дошла да си играят с Васили. Беше тук, за да си свърши работата пред камерата, и това бе всичко. Но точно когато понечи да каже нещо на асистента, усети, че зад гърба й има някой, обърна се и видя мъж, чиито очи излъчваха такава магнетична сила, че дъхът й спря. Сепна се, защото той стоеше съвсем близо и всичко у него бе някак стряскащо. Косата му блестеше като оникс, очите бяха като черни скъпоценни камъни и искряха с почти неприкрит смях, имаше ъгловато лице с изпъкнали скули, изразителни и чувствени устни и загар, който придаваше бронзов цвят на кожата. Беше висок, с широки рамене, тесен ханш и дълги крака. Приличаше по-скоро на някой от мъжете модели, с които работеше, а не на фотограф, носеше червена тениска, джинси и сандали.

— Здравей, аз съм Васили. — Имаше лек, но забележим акцент, смесица от английски и гръцки. Подаде й ръка и Серена се ръкува. За миг бе омагьосана, а после се засмя притеснено, чувствайки се глупаво, задето се бе толкова прехласнала.

— Аз съм Серена.

— А — вдигна той ръка, сякаш да въдвори тишина — Принцесата. — Поклони се дълбоко, а после се изправи с ведра усмивка, но дори и когато се закачаше, погледът му сякаш я галеше и тя усети как почти неудържимо я привличат тези широки гърди и силни ръце. — Радвам се, че можа да дойдеш и да се срещнеш с нас. — Васили или говореше за себе си в множествено число, или имаше предвид своя асистент и Серена се усмихна.

— Смятах, че ще снимаме.

— Не — отново вдигна възпиращо ръка. — Никога. Не и при толкова важна работа като тази. Клиентите ми винаги проявяват разбиране и първо ме оставят да опозная модела. — Тя си помисли, че прищевките му им струваха цяло състояние, но това очевидно нямаше значение за него.

— Какво ще снимаме?

— Теб. — Беше очевидно, ала начинът, по който го каза, я накара да се почувства необикновено важна, сякаш нейното присъствие бе от значение, а не онова, което представяше — било рокля, кола, комплект хавлиени кърпи или нова марка сладолед.

А когато погледът му прикова нейния, нещо у нея като че се преобърна. Той сякаш повече не я изпускаше. Серена имаше чувството, че я докосва, и усети странна тръпка дълбоко в себе си. Това бе тръпка, на която се бе противопоставяла, преструваше се, че й е чужда, ала сега в миг разбра, че Васили Арбъс ще се превърне в значима част от живота й. Интуицията й го нашепваше. Насила отпъди тези мисли и се върна към въпросите, свързани с работата.

— Кой е клиентът?

Той й каза и тя кимна. Значи ще я фотографират с деца, с двама мъже и сама в една реклама за кола.

— Можеш ли да шофираш?

— Разбира се.

— Добре. Аз нямам американска шофьорска книжка. Ще ни закараш на плажа, ще снимаме там.

Обикновено за двеста долара на час не искаха от нея и да шофира, но с него всичко бе толкова непринудено, естествено и по приятелски, че човек можеше да приеме всичко, каквото и да поиска. Васили я гледаше с интерес и Серена знаеше, че вероятно изучава лицето й за снимките, ала изведнъж се почувства, сякаш бе гола. Беше свикнала, щом влезе в студиото, да се приготви и да започне работа почти анонимно. Беше странно и малко притеснително така да я наблюдава. Като че надникваше вътре в нея, за да прозре какво представлява не просто Принцесата, творението на агенция „Кър“, а истинската Серена.

— Обядвала ли си?

Тя го погледна стреснато. За цяла година работа като модел в Ню Йорк никой никога не я беше питал дали е изморена или гладна, или болна, или изтощена. Никой не се интересуваше дали е обядвала или не.

— Аз… не… Бързах…

— Не. — Той й завъртя пръст. — Никога, никога не бързай. — А после с отривисто движение остави чашата си с кафе, каза нещо на гръцки на своя асистент и взе от един стол светлозелен пуловер от шотландска вълна. — Хайде. — Васили й подаде ръка и без да мисли, Серена я пое. Бяха стигнали до вратата и тя се сети за нещата си.

— Почакай… чантата ми… забравих я… — А после смутено добави: — Къде отиваме?

— Да хапнем нещо. — Усмивката му я смая с белоснежното си съвършенство. — Не се притеснявай, принцесо, ще се върнем.

Почувства се глупаво от това, че е толкова несъсредоточена и разпиляна в негово присъствие, но непринудените му маниери съвсем я объркаха и тя не знаеше какво да очаква. Долу забеляза едно сребристо бентли. Васили безгрижно скочи в колата и каза на шофьора си къде да ги закара, този път на английски, посочвайки място, което бе непознато за Серена. Едва когато минаха по Бруклинския мост, тя започна да се тревожи.

— Къде отиваме?

— Казах ти. На обяд. — И гледайки я, присви очи. — Откъде си?

Серена се поколеба за миг, без да е съвсем наясно какво точно я пита.

— От Ню Йорк… — А после добави: — Агенция „Кър“.

Но той се засмя.

— Не, не. Питах къде си родена.

— О — тя нервно сплете ръце — в Рим.

— Рим? — Васили я погледна изненадано. — Ти си италианка?

— Да.

— Тогава титлата е истинска? — Втренчи се в нея изумен, а Серена кимна. — По дяволите! — Той се завъртя на седалката и й се усмихна. — Истинска принцеса. Una vera principessa. — Васили й подаде ръка сякаш за официално запознанство. — Piacere. — Целуна й ръка и отново я погледна развеселен. — Моят прадядо е бил английски граф. Но дъщеря му, моята баба, се омъжила за човек от нисшите съсловия с огромно състояние, но с неаристократичен произход. Направил е страшно много пари, като купувал и продавал фабрики, и от търговия в Далечния изток, ала синът им, моят баща, трябва да е бил малко луд. Патентовал е цяла серия изключителни изобретения, свързани с корабите, а после се е захванал с корабен бизнес в Южна Америка и Далечния изток. По-късно се оженил за майка ми, Александра Настасос, и успял да убие и себе си, и нея при катастрофа с яхта, когато съм бил на две години. Което — той се наведе към нея и й прошепна — вероятно е причината и аз да съм малко луд. Без майка и баща. Отгледали са ме в семейството на майка ми, родителите на баща ми били починали. Така че израснах в Атина, пратиха ме в колежа в Итън, защото смятаха, че баща ми би искал това. Изхвърлиха ме от Кеймбридж — заяви Васили гордо — преместих се в Париж и се ожених. После всичко стана много отегчително. — Ослепителната му усмивка просветна като експлозия посред бял ден. — А сега разкажи ми за себе си.

— Господи! В рамките на двайсет и пет думи или по-малко? — Тя му се усмихна с малко повече почитание след онова, което току-що й бе доверил. Само името Настасос беше достатъчно да шашне когото и да било. Една от най-крупните корабни фамилии в Гърция. Сега, когато се опитваше да си спомни, Серена почти не се сещаше да е чувала за него. Бил е черната овца на семейството и нещо й се въртеше, че се е женил няколко пъти. Снимка от третата сватба бе поместена на първа страница на местния вестник в Сан Франциско, булката бе някаква далечна братовчедка на кралицата.

— За какво си мислиш? — Погледна я открито, по детски, в огромната сребриста кола, а шофьорът безразлично се бе вторачил напред.

— Мислех си — каза Серена откровено — че съм чела за теб.

— Наистина ли? — Изглеждаше развеселен. — Я да видим, не може да си чела за брака ми с Бриджит, тя беше първата ми жена и двамата бяхме на деветнайсет години. Беше сестра на едно момче, с което се запознах в Итън. Може би за втората ми съпруга Анастасия Ксаниос. — Харесваше й начинът, по който търкаляше думите в устата си, акцентът му бе сладък. — Трябва да е било за нея или може би за Маргарет — обгърна я с големите си черни очи — братовчедката на кралицата. — Беше толкова възмутителен, че Серена се засмя.

— Колко пъти си се женил?

— Четири — отговори той честно. Тя преброи наум и го погледна с усмивка, която приличаше на неговата.

— Тогава си изпуснал една.

Васили кимна и усмивката му помръкна.

— Последната.

— Коя е тя? — Серена още не знаеше, че тя не е като другите.

— Беше… французойка. Беше модел. — И извърна към Серена тъмни натъжени очи. — Почина от свръхдоза миналия януари. Казваше се Елен.

— О, съжалявам. — Протегна ръка и докосна неговата. — Наистина. И аз загубих съпруга си. — Единственото, което си мислеше, бе как ли се е чувствал, когато жена му е починала. Още помнеше невероятната болка при вестта за гибелта на Би Джей, а вече бяха минали повече от четири години.

— Как почина мъжът ти? — Гласът му прозвуча нежно.

— В Корея. Той бе една от първите жертви, убиха го няколко дни преди обявяването на войната.

— Значи и ти си го изпитала? — Погледна я особено. — Толкова е странно. Всички се шегуват с това… женил си се четири пъти… поредната съпруга. Ала всеки път е различно. Всеки път… — Обърна пак очи към Серена, а на нея й се плачеше. — Всеки път съм влюбен сякаш за пръв път… а Елен, тя беше просто дете. На двайсет и една.

Серена не попита защо го е направила. Допускаше, че момичето се е самоубило с хапчета за сън, това бе единствената свръхдоза, която можеше да си представи. Васили поклати глава, а после силно стисна ръката й.

— Животът понякога е странен. Много рядко го разбирам. Сега — той кимна с хлапашка усмивка на една страна — вече не се и опитвам. Живея ден за ден. — После въздъхна. — Имам работата си, приятелите си, хората, с които работя. А когато съм зад фотоапарата, забравям всичко.

— Щастливец. — Серена прекрасно знаеше, че напрегнатата работа притъпява болката. — Нямаш ли деца, Васили?

— Не. — Той я погледна натъжено и вдигна рамене с лека усмивка. — Може би не съм срещнал подходящата. Ти имаш ли деца, Серена?

— Едно. Момиченце.

Очите му светнаха.

— Как се казва?

— Ванеса.

— Чудесно. И е руса, и е твое копие? — Очите му затанцуваха.

— Не. Руса е, но е копие на баща си — засмя се Серена.

— Беше ли хубав? — попита Васили заинтригуван.

— Да. — Ала всичко това сега й се струваше твърде далечно. Четири години бе дълъг период.

— Няма значение, малката.

Той се наведе и я целуна по бузата, а тя трябваше да си припомни, че не й е приятел, а фотограф, с когото ще работи. Но й бе трудно да повярва, че не го е познавала от години. Чувстваше се необичайно комфортно в негово присъствие, а така също и запленена, сякаш я бе завел в някоя чужда страна. „А може и така да е“, помисли си, когато колата спря след няколко минутки и те слязоха. Бяха пред един рибен ресторант. Отвън бе малко неугледен, но вътре се усещаше вкусният аромат на задушени миди и разтопено масло, на риби и подправки и на топъл хляб. Обядът бе чудесен, не бяха обезпокоявани от никого, а когато си тръгнаха, наближаваше пет часът.

— Беше божествено.

Стомахът й бе пълен, чувстваше се приятно отпусната. Искаше й се да се излегне някъде и да подремне, а Васили я прегърна през рамо и преметна пуловера си. Определено не приличаше на работен следобед. Погледна го с топла усмивка, а той се дръпна настрана и с поклон я покани в колата, докато шофьорът отваряше вратата, и тя се качи. След като се настани до нея, Васили се наведе напред и даде някакви инструкции на шофьора, а след няколко минути Серена разбра, че не се връщат обратно.

— Ново приключение може би? — В края на краищата не обядваха всеки ден заедно. Васили обаче само се усмихна и взе ръката й, Серена вече нямаше защо да се притеснява за времето или да се вълнува. Не бързаше заникъде, у дома не я чакаше никой. — Къде отиваме? — Тя се облегна с усмивка върху удобната тапицерия.

— На плажа.

— По това време? — Изглеждаше изненадана, но не и разтревожена.

— Искам да видя залеза с теб, Серена. — Идеята й се стори странна, ала не й се щеше да възразява. Присъствието на този мъж я предразполагаше, което отдавна не й се бе случвало. И още нещо, беше щастлива. Той я зареждаше с някаква радост от живота, каквато не бе изпитвала от години, ако въобще някога я бе изпитвала.

Шофьорът знаеше чудесно къде да ги закара, мина през някакви грозни предградия, докато накрая излязоха при малко пристанище. Пристигнаха тъкмо навреме — на ферибота, който плавно се поклащаше във водата, вече се бяха качили няколко души.

— Васили? — Серена изглеждаше обезпокоена. — Какво е това?

— Фериботът за Огнения остров. Ходила ли си там? — Тя поклати глава. — Страшно ще ти хареса. — Бе толкова уверен в онова, което правеше, че притеснението й мигом се стопи. — Няма да оставаме дълго. Само колкото да видим залеза и да се поразходим по плажа, а после ще се върнем у дома. — Без да знае защо, Серена му се доверяваше и интуитивно усещаше, че с него е в безопасност. Той излъчваше сигурност, сякаш я приканваше да му се довери.

Опряна на ръката му, тя се качи на ферибота и потеглиха за Огнения остров. Пътуването продължи половин час, след което слязоха на малък кей, а после прекосиха заедно целия остров, толкова бе красив. Плажът се бе проточил на няколко километра; тясна ивица в океана, фин бял пясък и кротки заоблени вълни докъдето поглед стига.

— О, Васили, невероятно е.

— Нали? — Той се усмихна. — Винаги ми напомня за Гърция.

— Често ли идваш тук?

Васили бавно поклати глава, а черните му очи я изпиваха.

— Не, Серена, не. Но исках да дойда с теб.

Серена кимна и се обърна настрана, без да знае какво да каже. Не й се щеше да кокетира с него. Той бе толкова открит и толкова привлекателен, притежаваше някакъв магнетизъм, който я привличаше. Разхождаха се известно време. После седнаха да съзерцават залеза и седяха така с часове в здрача, а Васили я бе прегърнал и всеки се бе заслушал в собствените си мечти. Накрая той бавно стана и се изправи над нея, сандалите й бяха напъхани в джобовете, косата й бе разпусната и вятърът леко я развяваше. Васили докосна лицето й с ръка, а после много нежно се наведе и я целуна, преди да тръгнат бавно по плажа към пристанището. Във ферибота почти не говориха и Серена с изненада установи, че бе задрямала на рамото му. Но той просто бе такъв. Когато после се качиха в бентлито, Васили я закачи за това и те се смяха и се шегуваха по целия път на връщане.

Един час след като бяха слезли от ферибота, Серена бе пред жилището си на Шейсет и трета улица и трудно бе да се обясни какво се бе случило през последните осем часа. Беше малко след десет, а тя имаше чувството, че се завръща от вълшебно пътешествие с този неотразим черноок мъж.

— До утре, Серена. — Каза го много нежно и не се опита да я целуне отново. Тя кимна с усмивка и му махна с ръка, докато отключваше външната врата, а после изчезна в сградата и се понесе нагоре по стълбите сякаш насън.