Даниел Стийл
Спомен (46)

46.

През следващите две седмици световните средства за масова информация гърмяха. Смъртта на Серена Фулъртън Арбъс се превърна в истинска сензация. Произходът й, смъртта на родителите й, женитбата й с Бред, а после с Васили, всичко се предъвкваше отново и отново в пресата. Пристрастеността на Васили към хероина стана известна на всички, браковете му бяха разнищени, надълго и нашироко бяха обсъждани престоите му в психиатричните клиники. Между другото се загатваше и за битка за настойничеството над децата. Скандалът бе ненадминат, но основният трудно разплитаем възел бе съдбата на момичетата. Както и Бред, загинал ненадейно преди пет години, Серена не бе оставила никакво завещание. При създалото се положение малкото, което притежаваше, можеше да се раздели по равно между двете дъщери, но най-важният въпрос бе къде и с кого ще живеят, дали ще се води война между фамилиите Фулъртън и Арбъс. Бе насрочено дело за попечителство над децата за края на октомври, на което щяха да бъдат изслушани всички страни. Теди искаше да осинови и двете деца на Серена и майка му бе ужасена. Всъщност тя се закани да го спре.

— Няма да го позволя. Бог знае какво ще излезе от тези деца с такава майка, а над бебето тегне и позорът на убийството и наркотиците.

— А Ванеса? Можеш ли да измислиш нещо мръсно и за нея? — Майка му го влудяваше. Той бе съкрушен от скръб и вцепенен от смъртта на Серена. Дори в разгара на този ужас тя нямаше никаква жалост към единствената си внучка, което уби и последните синовни чувства, мъждукащи у него. Единствено Пати, макар и необичайно за нея, проявяваше съчувствие. Грег вече почти денонощно бе пиян, за да го интересува. Но Пати силно се вълнуваше от онова, което четеше в пресата, и всеки път повтаряше, че е истинска трагедия, и защо е трябвало да се случи с единственото дете на Бред. Отначало Теди бе трогнат от загрижеността й спрямо Ванеса, но с течение на времето това се превръщаше във фиксидея и започваше да го изнервя. Обаждаше му се в кабинета, за да говорят за момиченцето, а няколко дни преди делото попита за името на съдията.

— Защо ти е?

— Чудя се дали татко го познава.

— Какво значение има това?

— Може да съдейства за благоприятен изход на нещата.

— За кого?

— Как за кого, за Ванеса, разбира се. Може би ще бъде по-благосклонен, а и ще ускори процедурата.

Това не беше особена гаранция, но все пак имаше някакъв смисъл и той й го каза. Помисли си, че така или иначе, тя можеше да го разбере, щом толкова държеше. Теди си имаше достатъчно свои проблеми, за да се тревожи и за това. Децата живееха при него след смъртта на майка им, а Васили бе затворен в Белвю и очакваше да бъде възбудено дело от имиграционните власти. Брат му правеше всичко възможно да уреди екстрадирането. Надяваше се, че ако му разрешат да го отведе в Атина, там ще го настани в болница. Онова, от което Андреас се ужасяваше, бе процес срещу брат му за убийство. Боеше се до смърт, че Васили никога няма да излезе от затвора.

Но грижите и тревогите на Теди бяха далеч по-големи. Ванеса бе изпаднала в състояние на унес, след като бе видяла майка си убита. По думите на бавачката тя започнала да крещи и крещяла, докато дошли полицаите, които внимателно я извели от спалнята. Когато Теди дотича, момиченцето притискаше Шърли до гърдите си и той полека взе бебето. После прибра и двете деца при себе си, извика лекар за Ванеса, нае сестра за бебето, а след това на няколко пъти отново се консултира със специалист за Ванеса. Тя сякаш напълно бе изтрила от съзнанието си спомена за случилото се и бе потънала в някакво умопомрачение. Движеше се като робот и когато Теди се опитваше да я прегърне, го отблъскваше. Единственото същество, което допускаше до себе си и чиято любов приемаше, беше малката Шарлот. Държеше я в ръцете си и й пееше песнички с часове. Никога не говореше за майка си и лекарят посъветва Теди да не споменава за нея. В един момент всичко ще си дойде на мястото, само че не се знае кога. Може да бъде и след двайсет години, предупреди го докторът, но междувременно е важно да бъдат тактични и да не я притесняват.

Следвайки съветите му, Теди се погрижи Ванеса да не присъства на погребението. Бе твърде мъчително и за самия него. Единствената жена, която истински обичаше, бе убита; той отиде сам в черквата и седна на втория ред, с поглед, вперен в ковчега. Сълзите бавно се стичаха по бузите му, копнееше да я докосне още веднъж… да я види как прекосява стаята, красива и горда, с искрящи зелени очи. Не можеше да повярва, че вече я няма, и без нея се чувстваше празен до глъбините на душата си.

А в деня на делото, когато влезе в съдебната зала, той все още бе в състояние на шок. Опита се да съсредоточи мислите си, докато съдията говореше монотонно.

Адвокатът на Теди връчи молбата му за настойничество и над двете деца, като се надяваше да убеди съдията, че това е разумно решение на проблема. Единствената пречка бе Андреас Арбъс, който спокойно заяви, че е уредено брат му да бъде откаран в Атина. Имиграционните власти и прокуратурата бяха дали одобрението си тази сутрин. Същия ден следобед Васили трябваше да напусне Ню Йорк с двама души охрана. А после Андреас продължи да обяснява на съдията, че тъй като новороденото дете на Серена няма други кръвни роднини, той се чувства задължен да вземе и Шарлот в Атина, за да расте сред братовчедите, лелите и чичовците си, които ще я обградят с обич и грижовност. Редното е тя да бъде с най-близките си. Съдията бе склонен внимателно да обмисли тази възможност и когато Теди си пое дъх, за да изложи своите аргументи, че децата не бива да се разделят, с изненада разбра, че още една молба е отправена към съда от адвокат, когото добре познаваше. Молбата бе от името на госпожа Грегъри Фулъртън, която предлагаше да поеме настойничеството над своята племенница. Останал така с отворена уста, Теди с изумление слушаше Пати, която твърдеше, че тя и съпругът й от години са привързани към това дете, а девер й, който, разбира се, би бил подходящ баща, нямало да може да осигури майчински грижи за Ванеса, защото не е семеен.

Съдията определено бе впечатлен от спора, а Теди напрегнато мислеше как да предотврати надвисналата над момичето заплаха. „Защо, за бога, Пати иска Ванеса, чудеше се той, освен може би защото е дъщеря на Бред, а тя няма свои деца. Възможно ли бе все още да го обича след толкова години? Но това е абсурдно. Или е сетен акт на отмъщение срещу Серена? Сега, след като бе мъртва, да й отнеме детето, както навремето в Рим Серена й бе отнела Бред. Грег е пияница. А Пати е зла. Нищо майчинско няма у нея.“ Теди прошепна своите опасения на адвоката си и той направи възражение пред съда, което бе обсъдено, но след половин час всичко приключи, Шарлот Андреа бе дадена на чичото по бащина линия, защото Теди нямаше кръвна връзка с бебето, а Ванеса Теодора Фулъртън бе поверена на чичото и лелята отново по бащина линия — Грегъри и Патриша Фулъртън, защото Теодор Фулъртън като ерген не можеше да й осигури подходяща семейна среда.

Застанала в съдебната зала, Пати победоносно се усмихваше, когато въведоха Ванеса с бебето в ръце и съдията й съобщи решението на съда.

— Давате му Шърли? — Ванеса се обърна към Андреас с такава изненада и омраза, че Теди се боеше да я погледне в очите. — Не можете да направите това, тя е моя сестра. Дете е на моята майка. — Но съдията настоя и когато Ванеса ужасена притисна още по-силно бебето до гърдите си, един съдебен пристав просто го взе от ръцете й и го даде на Андреас, а той със сълзи на очи се опита да поговори с момиченцето. Ала Ванеса сякаш се бе вкаменила, изобщо не го чуваше. Просто си седеше на пода в съдебната зала и унесено се клатеше напред-назад. Теди се втурна към нея, като направи знак на Андреас, че е най-добре да си тръгне бързо, и протегна ръка да погали и утеши своята любимка. Дори нямаше време да погледне Шърли за последен път. Тя бе изчезнала завинаги, преди той да успее да извърне глава.

— Ванеса… — Гласът му бе твърд, но не стигаше до нея. — Бебче, всичко е наред. Аз съм тук. Всичко е наред.

— Можем ли вече да си идем у дома? — Най-после Ванеса вдигна очи и сякаш се бе отдалечила от него с още една стъпка. Ала този път той трябваше да поклати глава.

— Ти ще се прибереш с леля Пати, скъпа. Тя иска ти да отидеш и да живееш при нея.

— Не с теб? — Очите й се напълниха със сълзи. — Защо?

— Така реши съдията, сега леля и чичо ще ти бъдат мама и татко.

— Но аз имам нужда от теб, чичо Теди — трагично възкликна момиченцето, седнало на пода и протягайки ръце към него.

— И аз имам нужда от теб, скъпа. — Сърцето му се късаше от мъка. — Ще идвам да те виждам. С чичо Грег и леля Пати ще ти бъде добре. — Чувстваше се като лъжец, като звяр, презираше се за това, което говореше. Знаеше, че тя само ще страда с Грег и Пати, които й бяха абсолютно непознати, ала за момента трябваше да се съобразява с решението на съда. Знаеше и че въпросът с Шарлот е приключен. Мотивите бяха неоспорими. Той нямаше законно основание да претендира за детето, единствено любовта към майката, а това пред съда нямаше никаква сила. Но по отношение на Ванеса нещата бяха по-различни. Между него и детето имаше кръвна връзка, да не говорим за взаимната привързаност в продължение на повече от девет години. И докато гледаше как снаха му извежда Ванеса от съдебната зала, реши да обжалва решението.

— Имам ли шанс? — попита той адвоката си, без да откъсва поглед от момиченцето, което безпомощно обръщаше глава назад, докато излизаха с Пати от залата.

— Можем да опитаме — отговори адвокатът. — Винаги можем да опитаме.

Теди кимна и с мрачно лице го последва към изхода.