Даниел Стийл
Спомен (22)

22.

Семейната вечеря този път бе събитие с интригуваща атмосфера. Маргарет бе седнала начело на масата в сапфиреносиня коприна, красива и очарователна. По нищо не личеше, че малко преди това е имала неприятности, и фактът, че избягваше какъвто и да е било разговор със Серена, остана незабелязан. На срещуположния край се бе разположил Чарлс Фулъртън, доволен, че и тримата му синове са си у дома, за пръв път от войната насам, и той вдигна по един хубав тост за всеки от тях, а също и за двете млади жени, които бяха „нова добавка“ към семейството, както се изрази бащата. Грег беше необичайно въодушевен по време на вечерята. След първото ястие Бред разбра, че брат му е пиян, и се обърна към Тед с питащ поглед, чудейки се защо. — Дали това е вълнение от предстоящата сватба? Нерви? Или се чувства неудобно пред Бред, загдето ще се жени за Пати? Самата Пати бъбреше безспирно и играеше своята „очарователна“ роля, като флиртуваше с големите си сини очи и сполучваше да грабне всички мъже от семейството всеки път, когато разказваше някаква история. Беше отвратително почтителна към майката на годеника си и успя напълно да игнорира Серена. Единствено Теди обграждаше Серена с внимание. Бред го бяха сложили прекалено далеч от нея, за да може да й помага. Тя бе между Теди и Чарлс; а баща му не разговаряше много-много по време на ядене, така че на Теди остана грижата да я накара да се чувства добре дошла, и той го правеше с удоволствие. Навеждаше се към нея и й говореше тихо, разсмя я веднъж или два пъти, ала забеляза, че е много по-затворена в себе си, отколкото бе следобедът, докато седяха в кабинета му. Искаше му се да я попита как е минал интимният разговор с майка му, но се боеше, че някой може да го чуе.

— Добре ли си? — прошепна по средата на вечерята. Серена се бе загледала в чашата с вино и не отговори.

— Прощавай — извини се тя за своята разсеяност, след което обясни, че е изтощена от емоциите след пристигането им, ала не успя да го убеди.

— Бред, мисля, че нещо не е наред — сподели Теди загрижено след вечерята, когато се оттегляха в библиотеката, вървейки след останалите членове на семейството.

— И аз бих казал същото. Грег не е на себе си, Пати се е увлякла в ролята си на Скарлет ОʼХара, ти изглеждаш, сякаш току-що си бил на погребение, а майка ми е толкова заета да дирижира шоуто, че баща ми не може да вметне дори и една думичка. — Бред не криеше разочарованието си от първата вечер, прекарана у дома.

— Да не би да си запазил други спомени? — Теди се опита да изглежда развеселен. — Или си се надявал, че нещата са се променили в твое отсъствие?

— Може би и двете по малко.

— Хич и не храни такива илюзии. С годините ще става още по-лошо. — При тези думи той погледна към Грег и Пати. — Тя каза ли нещо изобщо?

— Само благодари, когато ги поздравих с Грег. — А после сви вежди. — Нито веднъж, по дяволите, не се обърна да проговори на Серена, нито пък мама.

— Не съм очаквал Пати да го направи, но мама… — Теди бе разтревожен, не се стърпя и хвана брат си за ръката. — Бред, Серена ми се стори особена по време на вечерята. Не знам, може просто да не се е чувствала добре от бебето или нещо друго, но бе ужасно неразговорлива.

— Мислиш ли, че е заради майка ми? — Двамата братя се спогледаха.

— По-добре я попитай. Виждахте ли се след разговора й с мама?

— Не, не сме.

Теди поклати замислено глава, а в очите му се долавяше безпокойство.

— Не ми харесва това.

Но Бред се разсмя на умърлушеното изражение на брат си.

— Хайде, хлапе. Ти се тревожиш повече от всички нас, взети заедно. Защо вместо това не пийнеш нещо и не се отпуснеш?

— Като Грег ли? — Теди го погледна многозначително и раздразнено.

— От колко време го прави този номер?

— Вече две-три години. — Теди го изрече много тихо и по-големият му брат бе шокиран.

— Будалкаш ли се?

— Не. Съвсем не. Започна да пие, когато отиде в армията. Татко казва, че било от отегчение. А мама, че имал нужда от някакво занимание, което да изисква повече енергия, да го стимулира, нещо като политиката, може би. Пати го уговаря да започне работа при баща й.

Бред изглеждаше огорчен, но после срещна очите на жена си и забрави за какво му говореше брат му.

— Ще се върна след минутка, Тед. Искам да съм сигурен, че Серена е добре. — След миг стоеше до нея и се наведе да прошепне в ухото й: — Как се чувстваш, скъпа?

— Добре. — Усмихна му се, но това не бе обичайната ослепителна усмивка, която до болка го караше да я целуне и почти спираше дъха му. Имаше някакво смирение в поведението й тази вечер и той разбра, че брат му е прав. Нещо не бе наред със Серена. — Просто съм изморена. — Тя знаеше, че не й вярва, ала какво можеше да му каже? Истината? Бе си обещала да не го прави още щом излезе от спалнята на майка му. Искаше да забрави разговора с тази жена и онова, което й бе показала: чека, документа, обидните думи, обвиненията, всичко. За миг, след като напусна будоара, се бе почувствала като уличница от арогантните предположения, които й бяха запратени. Сега се мъчеше да забрави, да остави всичко зад гърба си.

— Искаш ли да се качим горе? — прошепна й Бред, все още с тревожен израз на лицето.

— Щом ти бъдеш готов — отговори Серена шепнешком. Всъщност вечерта бе доста потискаща. Господин Фулъртън бе точно такъв, какъвто Бред го бе описал. Слабохарактерен, безгръбначен. Майка му просто я отвращаваше, Пати я изпълваше с ужас със своето чуруликане и флиртуване цялата вечер, пък и се боеше, че ще направи сцена и ще я нарече със същите имена, както на балкона в Рим. Грег бе шумен и пиян още от началото. Бред седеше твърде далеч от нея и само Теди се опитваше да я разведри. Изведнъж се почувства съвсем отпаднала и за миг, както си седеше на стола в библиотеката и гледаше през прозореца, й се стори, че ще припадне или ще избухне в сълзи. Много й се бе насъбрало през последните три часа и тя изведнъж го усети.

— Ще те заведа горе. — Бред също забеляза това и Теди, който стоеше достатъчно близо, за да го чуе, му кимна одобрително.

— Изглежда изтощена.

Бред й предложи ръката си, която тя пое с благодарен поглед, той се извини на останалите и миг по-късно бяха на стълбите, а накрая в стаята си и Бред едва бе затворил вратата, когато Серена се отпусна на леглото и избухна в сълзи.

— Бебче… Серена… скъпа… какво се е случило? — Изглеждаше глупаво, докато стоеше така и я гледаше. Трябваше му минутка, за да разбере, че е разстроена, и веднага отиде при нея, нежно я гушна и погали косата й. — Серена… скъпа… кажи ми. Какво има? Обиди ли те някой? — Но тя бе решила да не му казва. Само хълцаше и клатеше глава, твърдейки, че е от бременността и от изтощение. — Ами в такъв случай — погледна я той още по-загрижено, когато накрая притихна и изтри очите си — утре ще си останеш в леглото.

— Не ставай глупав. Ще се оправя, като се наспя през нощта.

— Ще видим. И ако трябва, ще повикам доктор.

— Защо? Аз съм добре. — Перспективата да остане на легло в къщата на свекърва си я разстройваше още повече. Ами ако Маргарет се качи да я измъчва отново или да я притиска с друг документ? Но беше малко вероятно, какво ли би могла да направи сега, след като знае, че очакват бебе? — Не искам да оставам в леглото, Бред.

— Ще говорим за това утре сутринта.

През нощта я държа в прегръдките си, тя проплака няколко пъти насън, а на сутринта той бе сериозно разтревожен.

— Решено, без повече възражения. Искам да лежиш целия ден. Довечера е официалната предсватбена вечеря. Трябва да си отпочинеш и да събереш сили. — От емоционална, не от физическа гледна точка Бред бе прав, но мисълта да не излиза от стаята съвсем не я въодушевяваше. — Ще се върна у дома следобед, веднага щом свърша при шивача, и ще ти правя компания.

— Обещаваш ли? — Приличаше на красиво дете, седнала в леглото им в слънчевата стая.

— Абсолютно.

Той я целуна, преди да тръгне, и тя се сгуши в леглото със затворени очи. Спомените се занизаха един след друг: разходките им в градината в Рим, моменти, преживени заедно в Париж, денят, в който се ожениха, и така се бе унесла в приятните видения, че не чу почукването на вратата някъде към обяд.

— Да? — Помисли си, че е може би Теди, и вече го очакваше с дружелюбна усмивка, но усмивката бързо изчезна, когато видя, че е Маргарет. Беше в абсолютно семпла черна копринена рокля и стоейки на прага, видът й бе зловещ.

— Може ли да вляза?

— Разбира се. — Серена бързо скочи от леглото и си облече розовата копринена роба, която Бред й бе купил в Париж. Маргарет я гледаше как си слага халата, без да пророни нито дума. Изчака, докато младата жена застана пред нея неспокойна и изпълнена с тревожни догадки. Серена знаеше, че свекърва й не бе дошла да я види как се чувства. Усещаше как сърцето й бие лудо в гърдите. Посочи два удобни стола в другия край на стаята.

— Искате ли да седнете?

Маргарет кимна и след малко и двете седнаха. А после погледна въпросително Серена.

— Каза ли на Бред за нашия разговор? — Серена мълчаливо поклати глава. Маргарет сметна това за обнадеждаващо. Очевидно означаваше, че Серена желае да се договори с нея. Ако беше свястно момиче, предположи Маргарет, щеше да бъде шокирана и да сподели с Бред. — Аз току-що прекарах два часа с моя адвокат.

— О… — И почти ненадейно в очите на Серена се появиха сълзи, но това често й се случваше напоследък. Докторът й бе казал, че лесното разплакване не е необичайно за първите месеци на бременността, и нито тя, нито съпругът й би трябвало да се притесняват от това. И до онзи ден Серена изобщо не обръщаше внимание на подобни изблици, нито пък Бред. Ала изведнъж започна да се чувства по съвсем различен начин. Струваше й се, че тази жена бе решила с лека ръка да я унищожи, и беше права.

— Бих искала да прочетеш няколко документа, Серена. Вероятно в крайна сметка бихме могли да постигнем някакво споразумение, независимо от детето. — Говореше за него като за пречка и Серена започна истински да я мрази. Тя мълчаливо поклати глава и протегна ръка, сякаш физически да възпре Маргарет, щом не можеше с думи да я накара да престане.

— Не желая да ги виждам.

— Мисля, че ще трябва.

— Не. — Сълзите се стичаха по бузите й и Маргарет мълком извади документите от чантата си и й ги подаде.

— Знам, че навярно ти е много трудно, Серена. — Това бе първото човечно нещо, което бе изрекла. — Сигурна съм, че дори има някакви чувства между теб и сина ми. Но ти трябва да мислиш за това, което ще е най-добро за него, ако го обичаш. Повярвай ми. Аз знам кое е то. — Гласът й бе дълбок и властен, докато се опитваше да я уговори, и Серена смаяна четеше онова, което й бе връчила Маргарет. Беше невероятна, почти кошмарна упоритостта на тази жена, която така отчаяно се мъчеше да я отдели от сина си. Беше по-лошо и от най-лошото, което си бе представяла. Тя очакваше сълзи, истерии, обиди, обвинения, но не и тази хладнокръвна серия от документи, договори и парични знаци, които да сложат край на тяхната любов. Този път Маргарет бе дошла с няколко алтернативи. За сто хиляди долара Серена и нероденото й дете трябваше да се откажат от всякакви претенции по отношение на Бред и повече да не го виждат. Освен това бе предвидена и издръжка от двеста долара на месец, докато детето навърши двайсет и една години, което възлизаше според документа на петдесет хиляди и четиристотин долара. Или пък можеше да абортира, за което те щяха да заплатят, и тя щеше да получи веднага сто и петдесет хиляди долара в брой. Разбира се, и в този случай Серена се задължаваше да се раздели с Бред. Маргарет смяташе второто предложение за по-изгодно и й го каза, докато младата жена я гледаше с недоумение.

— Това сериозно ли е? — Тя бе стъписана.

— Разбира се. Ти не го ли приемаш на сериозно? — Серена мълчаливо й върна документите.

— Бях толкова шокирана миналата вечер, за да реагирам, но се надявах да сте разбрали, че никога няма да направя подобно нещо. Никога не ще изоставя Бред просто така, за пари. Ако го сторя, то ще бъде за негово добро, а не срещу никаква „награда“, както искате да го изкарате. И — думите заседнаха на гърлото й — никога… никога няма да махна нашето бебе. — Когато изговаряше тези думи, сълзи потекоха по бузите й. После погледна Маргарет Фулъртън с откритите си зелени и откровени очи, изпълнени с болка и с нещо много близко до отчаяние, и за момент непоколебимата дама се почувства засрамена. — Кажете ми, защо ме мразите толкова много? Наистина ли смятате, че искам да му причиня зло?

— Ти вече си го направила. Благодарение на теб Бред остава в армията. Той знае, че вечер няма къде другаде да отиде. Освен в армията, при суровите, недодялани мъже и техните войнишки булки и домочадия. Това ли е животът, който би искала да живее, ако го обичаше? — Серена се задави от риданията си, а Маргарет продължи: — Ако не беше ти, Бред щеше да има великолепен живот, чудесна кариера и щеше да се ожени за Пати.

— Но той не я искаше. — Серена изхлипа, без вече да може да се контролира. — И аз ще го направя щастлив.

— Физически може би. — Майка му се прибра в черупката си. — Ала има и други много по-важни неща.

— Да, като любовта и децата, топлия дом и…

Маргарет Фулъртън махна нетърпеливо с ръка. Бързаше да приключи, преди Бред да се е завърнал от града.

— Ти си още дете, Серена. Не разбираш. Сега имаме да свършим една работа, нали? — Тя се опита да прозвучи властно, но Серена се изправи с треперещо тяло и гласът й се задави в сълзи.

— Не, нямаме. Не можете да ми го отнемете. Аз го обичам и той ме обича.

— Така ли? Не мислиш ли, че е просто едно увлечение, Серена? И какво ще правите след година или две, когато му омръзнеш? Ти ще се разведеш с него или той ще те зареже. И тогава? Ще се опиташ да получиш парите, които сега не искаш да вземеш.

— Никога няма да искам пари от него. — Тя трепереше толкова силно, че едва можеше да говори, но възрастната жена бе предвидила и подобна реакция.

— Докажи го. Щом твърдиш, че никога няма да искаш пари от него, Серена, докажи го.

— Как? Като избягам? Като убия бебето си? — Серена плачеше вече истерично.

— Не, като подпишеш това. — Тя извади друг документ от чантата си и го подаде на Серена, която го стисна с треперещи ръце, без да го чете. Само гледаше втренчено жената, която бе намразила толкова много само за два дни. — Тук пише, че ако Бред те напусне или почине, без да остави завещание, ти се отказваш от всякакво право на пари от него, от имота му, за теб или за децата, които може да имаш. Основното, което се казва тук, е, че ако загубиш него, не ще претендираш и за парите му. Ще подпишеш ли това, Серена? — Серена я прониза с очи, излъчващи нескрита омраза. Тази жена бе обмислила всичко.

Но този път Серена кимна.

— Да, ще го подпиша, защото, ако ме напусне, няма да искам парите му. Искам само него.

— Тогава подпиши го.

Не това бе искала Маргарет Фулъртън. Тя изгаряше да се отърве от момичето, но като не успя, поне да знае, че Бред ще бъде застрахован, и след време ще може да го обработва. Не би могъл да си остане женен за Серена завинаги, въпреки че е толкова красива. Сега е млада, ала след няколко години ще му омръзне. И тогава може би и армията ще му омръзне. В края на краищата няма да е твърде късно, той е само на трийсет и четири. А междувременно ще се погрижи за Грег. Има време да изчака Бред да се откопчи от това момиче. Докато размишляваше трескаво, Серена подписа документа с треперещи ръце и го върна на свекърва си. Миг след това Маргарет си тръгна, но преди да излезе от стаята, се обърна към младата жена с решителност в погледа.

— Този документ притежава законна сила, Серена. Няма да успееш да го игнорираш. В момента, в който овдовееш или се разведеш, не ще имаш право да получиш нито стотинка, било от него, било от нас. Дори и да иска да ти даде нещо, този документ, който аз притежавам, ще го възпре. Вече не можеш да вземеш нищо от него.

— Никога не съм искала.

— Не вярвам. — И с тези думи тя затвори вратата.

Серена залитна към леглото, останала без капка сила, и отново, както и предната нощ, започна да ридае. Цялото й тяло се тресеше и се чувстваше ужасно изтощена.

Когато Бред се завърна от града, той се ужаси от това колко бледа и изтощена изглеждаше Серена. Очите й бяха подути от плач и очевидно й бе много зле.

— Скъпа, какво се е случило? — Ала тя бе твърда в решението си да не му казва. Щеше да бъде същинско предизвикателство, ако му разкриеше какво бе сторила майка му. Това бе нещо между нея и Маргарет Фулъртън. Никога нямаше да отвори дума пред Бред.

— Не знам. Може би е от смяната на водата или на климата. Чувствам се отпаднала.

— Ти си плакала. — Бред бе сериозно разтревожен.

— Просто защото ми беше лошо. — Тя му се усмихна вяло.

Той бавно поклати глава, слисан от омаломощения й вид.

— Мисля, че трябва да повикам лекар.

— Бред, недей.

Накрая той се съгласи, но все още беше обезпокоен, когато половин час по-късно слезе долу да й приготви чаша чай и видя Теди, който си правеше сандвич.

— Искаш ли и ти? — Бред отказа и сложи чайника да кипне. — Какво става?

— Разтревожен съм за Серена. Не изглежда добре от миналата вечер.

Теди се навъси.

— Случило ли се е нещо днес?

— Не знам нищо. Току-що се върнах от обяд и я заварих в ужасно състояние. Изглежда, сякаш е плакала, бледа е и цялата трепери. — Бред глуповато се усмихна на брат си. — Още не си научил достатъчно, за да кажеш какво й е само като я видиш, нали? Исках да повикам лекаря на мама, но Серена не ми разреши. Боя се, че може да пометне.

— Има ли болки?

— Не спомена такова нещо. Смяташ ли, че е плакала заради това? Може би тя знае, че нещо не е наред, и не иска да ми каже. — Изведнъж се паникьоса, а водата в чайника завря. — Ще извикам лекаря.

— Успокой се. — Теди взе чайника от ръцете му и го остави пак на печката. — Защо първо не я попиташ? Разбери дали има болки или кървене.

— О, Боже. — Бред пребледня. — Ако нещо стане с нея или с бебето… — Той не посмя да довърши мисълта си, а Теди сложи ръка на рамото му.

— По всяка вероятност нищо няма да се случи нито на Серена, нито на бебето. Така че престани да се навиваш. Защо не се качиш горе да видиш как е, а аз ще донеса чая след малко. Съгласен ли си?

Бред го погледна с обич.

— Знаеш ли, станал си по-добър, отколкото беше като дете. Ще бъдеш чудесен доктор, Теди.

— Я стига. Притесняваш ме. Отивай да се погрижиш за жена си. Аз идвам веднага. — Но няколко минути по-късно, качвайки се нагоре, Теди срещна майка си в коридора.

— Накъде? И пиеш чай? Боже мой, та ти си станал нов човек. — Тя му се усмихна развеселена.

— За Серена е. Бред каза, че не се чувства добре. — Беше готов да й открие повече подробности. Ала нещо в изражението на лицето й го спря. — Е, хайде… — Той реши да не се бави повече. — Ще ти кажа, ако има нужда от лекар.

— Непременно. — Но въобще не попита как е Серена.

Теди почука на вратата на спалнята им. Бред бързо отвори и отстъпи да го пропусне вътре.

— Има ли нещо? — Бе забелязал израза в очите на Теди, ала по-малкият брат само поклати глава и прикри собствената си тревога с усмивка.

— Не, нищо. Как е тя?

— По-добре, смятам. Може би е права. Може би просто е изтощена. — Серена се решеше в банята и той снижи глас. — Нито има болки, нито кърви, предполагам, че е добре. Но, господи, Тед, кълна се, че е плакала цяла сутрин. — Разговорът секна, когато Серена излезе от банята. Сега видът й бе съвсем различен, отколкото преди половин час. Косата й бе пригладена, лицето измито, очите й блестяха, беше в розовата си копринена роба и с малки пухкави розови чехлички, които се подаваха под подгъва. Усмихна се мило на Теди.

— Господи, Серена, изглеждаш великолепно. — Той я целуна и по двете бузи, хвана ръцете й и седна до нея в края на леглото. — Бред каза, че не си се чувствала добре, но според мен ти направо цъфтиш. — А после с почти професионален тон, който накара брат му да се усмихне, като си спомни какъв шемет беше, когато бе на девет години и трошеше прозорци, добави: — Добре ли си наистина, Серена? Разтревожи и двама ни.

— Добре съм. — Тя енергично поклати глава, но очите й се напълниха със сълзи и след миг, без да е в състояние да се въздържи, протегна ръка към Бред и разплакана се хвърли в прегръдките му. Срамуваше се от сцената, която направи, ала не можа да се спре, а Бред отчаяно погледна през рамото й към брат си, докато накрая риданията утихнаха и Серена издуха носа си в носната кърпичка, която Теди й подаде. Той леко я потупа по ръката с усмивка и ласкаво й заговори, когато тя се обърна към него.

— С всекиго се случва това, Серена, знаеш. Доста емоции ти се събраха през последните няколко дни, нови хора, с много неща трябваше да се справиш. Дори и да не беше бременна, мисля, че вълнението щеше да те изтощи.

— Съжалявам. — Тя поклати глава и отново избърса сълзите си. — Чувствам се толкова глупаво.

— Не бива. — Теди й подаде чашата с чай, а после погледна брат си, килна глава на една страна и му се усмихна хлапашки. — Ако ти обещая, че няма да си играем на чичо доктор, ще ни оставиш ли сами за минутка, батко?

Начинът, по който молеше, бе така обезоръжаващ, че Бред не можа да устои. Кимна и се измъкна през вратата на спалнята и обеща да се върне след малко с още две чаши чай. Теди изчака да се увери, че брат му е вече на стълбите, и тогава отново се обърна към Серена. Взе ръката й в своята и я погледна в очите.

— Искам да те попитам нещо, Серена, искам да знам истината. Заклевам се, че Бред няма да узнае. — Вече се бе досетил, че ако това, което подозираше, е вярно, тя не ще го сподели с Бред. — Ще ми кажеш ли истината?

Серена бавно кимна. Не чувстваше необходимост да бъде предпазлива с Теди. Не бе като с Бред, когото искаше да предпази.

— Майка ми има ли нещо общо с твоето неразположение?

Тя се поколеба, измънка нещо и като се изчерви цялата издърпа ръката си от неговата и започна да крачи из стаята. Всичките й действия я издаваха, а той внимателно я наблюдаваше.

— Тя идва ли днес да те види, Серена.

— Да. — И бързо се извърна към него. — Но само да ме види как съм, преди да отиде на обяд.

Серена се бе включила в играта на майка му, беше сигурен в това и реши да я разобличи.

— Тя не е излизала днес на обяд и ми каза, че въобще не те е виждала. Така че и двете лъжете. — Той я погледна настойчиво, но без какъвто и да било укор. — Защо? — Това бе прям въпрос и когато очите й срещнаха неговите, тя отново се разплака.

— Не мога да ти кажа.

— Обещавам, че няма да издам нищо на Бред.

— Но аз не мога… това ще… — Серена седна на леглото и отново започна да ридае. И този път Теди я взе в прегръдките си. Тя бе толкова мека, топла и нежна, че докато я държеше в обятията си, дъхът му спря. За миг му се прииска да й каже, че я обича, ала бързо си припомни, че не за това я бе приласкал.

— Серена… кажи ми… заклевам се, че ще ти помогна. Но трябва да знам.

— Не можеш да направиш нищо. — Просто замълча, а после го изрече: — Тя ме мрази.

— Глупости. — Той се засмя, заровил лице в косите й. — Какво те кара да мислиш така?

А после, без причина, само защото му вярваше, Серена реши да му каже за сблъсъка от предния ден, за ужасния договор и накрая за документа, който бе подписала.

— И ти го подписа?

Тя кимна.

— Да. Какво значение има? Ако той ме изостави, не ми трябват парите му. Аз сама ще се грижа за бебето.

— О, Серена. — Теди я прегърна. — Та това е лудост. Ти би имала правото на издръжка, за теб и бебето. А ако той почине… — Серена го прекъсна с поглед. Не искаше и да чува за това.

Теди се чудеше само как да облекчи болката й.

— Бред никога не би допуснал ти и бебето да останете неподсигурени. Но това е отвратително. — Той гледаше натъжено Серена. — Е, добре дошла в нашето семейство, скъпа. Много е мило, нали? Боже мой. — Плахо я погали по косата. — Бедничката ми. — А после я погледна сериозно, със странна нежна усмивка. — Ако някога нещо му се случи, Серена, и той няма завещание, аз ще се погрижа за теб и за децата. Обещавам.

— Не говори глупости… — Тя леко потръпна. — Не говори за това. Но ти благодаря. — И гальовно го стрелна с очи.

— И въпреки всичко аз смятам, че трябва да кажеш на Бред.

— Не мога.

— Защо не?

— Това ще го смрази с майка му.

— И би трябвало.

Тя отново поклати глава.

— Не мога да постъпя така с нито един от двамата.

— Ти си луда, Серена. Тя си го заслужава. Това, което е направила, е ужасно, гадно, противно. — Но той не можа да продължи, Бред бе отворил вратата и влезе с поднос с три чаши току-що приготвен чай.

— Как е жена ми? По-добре?

— Много по-добре. — Серена отговори, преди Теди да успее да си отвори устата. — А от брат ти ще стане чудесен лекар. Премери ми пулса и само по това позна, че съм бременна.

— И каква е прогнозата?

— Поне близнаци. Но е възможно и да са три.

Ала Бред разбираше, че брат му е разтревожен, и въпреки приповдигнатата атмосфера и привидната веселост личеше, че Серена е все още разстроена. След малко, когато тя отиде в банята, той погледна Теди.

— Е? Мислиш ли, че се налага да повикам лекар?

— Искаш ли да знаеш какво мисля? Мисля, че веднага щом Грег се ожени за онази малка кучка, вие на секундата трябва да се махнете от Ню Йорк, по дяволите, и да отидете някъде, където е здравословно, красиво и да се отпуснете. От това, което ти ми разказа, и от онова, което подразбрах от нея, подозирам, че с идването тук й се е събрало много. Просто изчезвайте от Ню Йорк, далече от семейството, и вървете някъде да си починете, преди да се установите в Сан Франциско.

Бред изглеждаше замислен.

— Може би си прав. Ще помисля за това, Теди.

— Не мисли. Направи го. И моят съвет е за секунда да не я оставяш сама.

— Искаш да кажеш в Ню Йорк? — изненадано повдигна вежди Бред.

— Искам да кажа дори и в този апартамент. Серена има нужда от теб всяка минута. Тя се намира в чужда страна, при непознати хора и е изплашена повече, отколкото показва. Освен това е бременна, състояние, което създава много емоционални проблеми при някои жени в началото. Просто бъди с нея, Бред. През цялото време. Мисля, че точно това се е случило днес. Тя се е притеснила и теб те е нямало да й помогнеш.

Звучеше необичайно за Серена, но Бред беше готов да го приеме. Тя определено се бе почувствала смазана по време на отсъствието му и той не можеше да намери друго обяснение.

— Какво заговорничите вие двамата? — Серена се появи отново с подозрителен поглед, отправен към Теди, ала от израза на лицето му и от усмивката на Бред тя разбра, че не я е предал.

— Казах на мъжа ти да те заведе веднага някъде да си карате медения месец, още утре.

— Мисля, че нямам право на повече. — Серена погледна корема си и престорено се нацупи, а съпругът й я притегли към себе си и я сложи на коленете си.

— Ще имаш право на меден месец с мен през следващите деветдесет години, госпожо, харесва ли ти? Всъщност идеята на Теди е добра.

Тя бавно поклати глава.

— Не искаш ли да останеш тук?

Изглеждаше замислена, когато го попита, а той решително отвърна:

— Струва ми се, че до сватбата и двамата ще сме стояли достатъчно.

— Защо не помислиш, преди да вземеш решение?

Но Теди се намеси в разговора, гледайки право в Серена.

— Смятам, че не е добре за теб да останеш тук, Серена. Имаш нужда от чист въздух и от почивка, а това не можеш да получиш в Ню Йорк. Какво ще кажеш? Ще заминете ли? — Той погледна и двамата и Бред се засмя.

— Господи, човек би помислил, че се опитваш да ни изгониш.

— Да, опитвам се. Другата седмица пристигат мои приятели и ми трябват стаите за гости — захили се той дяволито.

— Накъде да се отправим, Серена? Канада? Големият каньон? Денвър? На път ни е, като тръгнем на запад. — Нито едно от тези места не бе познато на Серена, но Теди подхвърли:

— Ами Аспен? Аз прекарах няколко седмици там на гости на един приятел миналото лято и беше чудесно. Може да се отиде с кола от Денвър.

— Ще проверя. — Бред кимна, а после погледна жена си. — А сега чуй ме. Искам да останеш в леглото по време на вечерята.

— Не. — Тя кротко поклати глава. — Ще дойда с теб.

— Не трябва ли да остане в леглото? — отново се обърна за съвет големият брат към малкия и двамата се развеселиха.

— Още не съм доктор, Би Джей, но мисля, че не трябва. — И внимателно се взря в Серена. — Макар че може би ще бъде по-разумно. — Той смяташе, че тя ще разбере какво искаше да каже. Но изведнъж Серена реши, че няма да губи повече битки с тази жена. Маргарет настояваше за подписа й поне под един от онези документи и вече е сигурна, че тя няма да остави Бред и да се опита да избяга с богатството на фамилията, ала за останалото не ще позволи да бъде победена. Щом я мразят, ще свикне да живее с този факт. Но повече няма да я отлъчват и да я заставят насила да стои в стаята като някакво жалко мишле, от което всеки се гнуси. Мислят я за проститутка, за уличница, за прислужница и Бог знае за какво още и ако не се появи, всички ще смятат, че Бред се срамува от нея. Не, тя ще отиде и ще стои до него, и ще накара всички да го гледат със завист. Очите й заиграха, докато си мислеше това, и Серена местеше от съпруга на девера си поглед, който излъчваше и дяволитост, и високомерие.

— Господа, аз идвам.