Даниел Стийл
Спомен (23)

23.

Когато Серена слизаше по стълбите преди вечерята, не бе трудно да се повярва, че е принцеса. За миг дори и свекърва й изглеждаше едва забележимо очарована. Бе облечена в разкошна бяла копринена рокля с втъкани златни нишки, с набор на едното рамо, която падаше на тежки блестящи гънки. Роклята й стигаше до пръстите на краката и прикриваше леко надебелялата й талия. Приличаше на богиня, застанала до съпруга си, с бяло цвете в косите и със златни рязани обувки, лицето й беше изкусно гримирано.

Теди подсвирна и дори Грег изглеждаше слисан повече, отколкото бе необходимо.

Тръгнаха заедно няколко минути след като се бяха събрали във входното антре — тримата братя, родителите и Серена. Пати и семейството й щяха да ги посрещнат в клуба, където бе ангажирана отделна зала за тържествената вечеря.

Майката на младоженеца бе облечена в дълга червена рокля от сатенирана коприна с къса наметка от същата материя, тоалет, поръчан в „Диор“, а бялата й коса силно контрастираше, когато влизаше в лимузината с Грег и Теди от двете й страни. Съпругът й предпочете да седне на едно от местата, където друсането бе по-силно, а Бред и Серена се настаниха отпред. Така Серена бе далеч от Маргарет, нещо, за което Теди бе благодарен. Той се опитваше да контролира положението от самото начало. Беше се зарекъл да направи всичко, което е по силите му, за да бъде вечерта поносима за Серена. Тъй като съпругът й не подозираше в каква агония я бе хвърлила майка му, най-малкото, което Теди можеше да стори, бе да бъде наоколо. Серена отново му бе безкрайно признателна, когато погледите им се срещнаха, и тя знаеше, че той я разбира и няма да я издаде. Беше невероятно, като си помислеше, че го бе срещнала едва предния ден, а вече бяха приятели. Сякаш й беше брат, роден брат, и Серена се извърна към задната седалка, при което Теди й се усмихна.

— Флиртуваш с брат ми? — прошепна в ухото й Бред, а тя поклати глава с лека усмивка.

— Не. Но имам чувството, че ми е брат, а не девер.

— Добро хлапе е.

— Ти също. — Серена му се усмихна лъчезарно и той леко я целуна по върха на нослето, а тя се чудеше дали майка му ги гледа. Беше странно и неприятно да се живее с усещането, че непрекъснато е наблюдавана, мразена, ненавиждана, дори и сега, след като бе подписала един от онези документи. Беше невероятно, че тази жена всъщност я бе карала да подпише нещо, с което да се откаже не само от своя съпруг, а и от детето си. Мислейки си за това, тя отново замълча.

— Добре ли си? — попита бързо Бред.

— Добре съм. Няма нужда да се тревожиш. Цялата вечер ще бъда добре.

— Откъде знаеш? — Но въпросът бе само закачка.

— След като ти си до мен…

— Тогава ще се постарая да бъда до теб всяка минутка.

Ала на вечерята това бе трудно да се осъществи. Майка му го бе настанила заедно с най-близките на младоженците и тъй като бе кум, бе седнал от лявата страна на Пати, а и Теди бе на същата маса. Серена бе на друга маса с още няколко по-възрастни двойки и млади момичета, които се познаваха от години и почти не разговаряха с нея, пък и не можеше да вижда от мястото си нито Бред, нито Теди. Чувстваше се като заседнала, заобиколена от съвършено непознати хора, а и Бред имаше същото усещане. Беше направо ядосан от това как майка му бе разпределила местата. Беше нетактично да го сложи до Пати, но такава бе традицията, тъй като бе кум, и никой не сметна за неприлично, че той е до булката. Кумата бе седнала до Грег, всички шаферки и шафери се бяха наредили от двете страни на масата. Все пак това бе празнична вечер и Бред успя да побъбри доста със съседката си отляво, високо момиче с червена коса, съученичка на Пати от Васар, току-що завърнала се от дълго пътуване до Париж, така че поне имаха обща тема за разговор. Тя бе живяла няколко години в Сан Франциско като дете, познаваше града и му каза някои неща, които смяташе, че трябва да знае, преди да се премести там, за онези части на града, които бяха с повече или по-малко замърсен въздух, освен ако не вземе къща в базата, за някои идеални места, където човек може да прекара един ден на плажа, да лови риба; разпалено си припомняше любими паркове, чудесни кътчета, подходящи за разходка с деца. Това въобще не беше сериозен разговор, но поне имаше за какво да си приказват и го освобождаваше от задължението да общува с Пати, докато не се оказа изведнъж сам с нея, след като започнаха танците, защото червенокосата бе поканена от шафера от лявата й страна, а Грег танцуваше с кумата. И така, Бред остана до Пати, почти всички бяха на дансинга и внезапно се почувства много неудобно от близостта й. Неволно погледна надясно и срещнал нейния поглед, той й се усмихна някак смутено, опитвайки се да не си спомня какво се бе случило в Рим.

— Като че ли ни изоставиха. — Беше глупаво, че го каза, но не можа да измисли нищо друго. Тя обърна малкото си сърцевидно лице с нацупени по познатия начин устни.

— Това притеснява ли те, Бред?

— Не. — Което бе явна лъжа. Беше му адски неловко.

Пати сякаш очакваше нещо от него, целувка или ръка през рамото. Всички знаеха, че те се бяха сгодили предишната година, а сега изведнъж щеше да се жени за брат му, и седяха сами на централната маса, един до друг. Всички сигурно се чудеха какво ли си говорят.

— Не искаш ли да танцуваш, Бред? — Веждите й се извиха в капризна чупка, а той се изчерви и бързо кимна.

— Разбира се, Пати. Защо не? — Поне не правеше сцени и не му напомняше за сблъсъка между тях. Стана и й предложи ръката си, след което двамата се озоваха на дансинга. Тя бе изкусен танцьор и Бред си спомни за вечерите им в „Сторк Клъб“, когато бе в отпуск след войната и бе леко опиянен от обаянието на Пати. Тя беше страшно хубаво момиче, но съвсем различен тип в сравнение със Серена. Серена притежаваше елегантност, грация и лице, след което хората се обръщаха, и съвършена красота, от която дъхът спираше. У Пати имаше нещо много топлокръвно и сексапилно, ала след като човек я опознаеше, разбираше, че под шлифованите маниери се крие сърце от лед. Но определено беше добра танцьорка, пък щеше да му стане и снаха, та той гледаше да прекара възможно най-добре времето на дансинга. После засвириха самба, която премина във фокстрот, последван от валс, и никой не разменяше партньорите си, затова и Бред не го стори. Той бе там с нея, за нейно огромно удоволствие, и когато се разнесоха звуците на танго, те просто трябваше да продължат, докато най-накрая Пати го погледна с кукленска усмивка, като си правеше вятър с ръка на лицето.

— Не умираш ли от горещина?

— На път съм.

— Искаш ли малко свеж въздух?

Той се поколеба за част от секундата, а после си помисли, че е ненужно да бъде неучтив. Какво лошо има в края на краищата да излезе да подиша малко свеж въздух?

— Разбира се. — Бред потърси с очи Серена, но не можа да я открие. И така, последва Пати надолу по стълбите към улицата, където юнският въздух беше почти толкова горещ, колкото и в залата.

— Бях забравил колко добре танцуваш. — Той извади цигара, а Пати погледна златната му табакера, после се взря в лицето му.

— Доста неща си забравил за мен, Бред. — Той не отговори и тя посегна към цигарата, която бе запалил, дръпна дълбоко и му я сложи между устните със следи от тъмночервеното си червило по нея. — И все пак не разбирам това, което направи. Искам да кажа, защо? — Пати го гледаше право в лицето, а Бред съжали, че се бе поддал на предизвикателството й. — За да ми отмъстиш ли го направи? Това ли бе причината? Защо избра нея? Може и да е красива, но тя е никоя. И колко дълго ще продължава да ти харесва, Бред? Една година? Две? А после? Та ти провали живота си заради тази малка уличница.

Бе готов да си влезе обратно вътре, но замръзна на място, като чу думите й, и изрече с леден глас:

— Да не си посмяла да ми кажеш друг път такова нещо, малка кучко. От утре нататък, за добро или за лошо, аз и ти ще бъдем роднини. Ти ще бъдеш съпруга на брат ми и аз все още не съм наясно какво означава това за теб, но що се отнася за мен, ще положа дяволски усилия, за да те уважавам. — Той бавно дръпна от цигарата си и я погледна с неприятно чувство. — Ала явно няма да ми бъде лесно.

— Ти не отговори на въпроса ми. — Тя изведнъж го стрелна ядосано, а нацупените й устнички се бяха разтегнали в подигравателна усмивка. — Защо се ожени за нея, Бред?

— Защото я обичам. Защото тя е забележителна жена. Защото е специална. И, по дяволите, какво те засяга теб всичко това? — Не бе длъжен да дава никакви обяснения на Пати. — А понеже стана дума, бих могъл да те попитам същото. Или по-конкретно, обичаш ли Грег, Пати?

— Щях ли да се омъжа за него, ако не го обичах?

— Интересен въпрос. Можеш да се опиташ да отговориш и на него. Или ти е необходимо името на фамилията и е без значение за кой от Фулъртънови ще се омъжиш? Следващият в списъка Теди ли е? — И стоейки там, Бред почувства, че я мрази. Пати бе разглезена, рязка и зла и се чудеше как въобще някога е възнамерявал да се ожени за нея.

— Ти си едно копеле, знаеш ли това? — Тя присви очи и го прониза гневно, сякаш й се искаше да го удари.

— Ти точно това заслужаваш, Пати. Ти определено не заслужаваш брат ми, по дяволите!

— Ето тук грешиш. Аз ще направя човек от него. Точно сега той не представлява нищо. — В един ужасен миг прозвуча като майка му.

— Защо, по дяволите, не го оставиш на мира? — Очите на Бред бяха вперени в нейните. — Той е свестен човек и е щастлив такъв, какъвто е. Щеше ли да бъде непрекъснато пиян, ако беше щастлив?

— Грег се нуждае от някой, който да го насочва.

— Да го насочва накъде? Към политическата кариера, която той не желае? Защо просто не си стоиш у дома и не раждаш деца, вместо да го тласкаш нанякъде? — Но при тези думи нещо страховито се изписа на лицето на Пати и тя пребледня.

— Това не се предвижда.

— Защо не?

Бред следеше очите й, те имаха странен блясък, който той не разбираше.

— Брат ти не може да има деца, Бред. Когато е бил в колежа, е боледувал от сифилис и сега е стерилен.

Известно време Бред не бе в състояние да продума, шокът бе прекомерен.

— Истина ли е това, което казваш?

— Да. — В очите й се четеше много мъка. — Но той си направи труда да ми го съобщи едва миналия месец, когато всички знаеха, че сме сгодени. И бе убеден, че аз няма да мога да преживея втори развален годеж. Боже мой! — Тя се засмя нервно. — Всички в града щяха да се спукат от смях, горката малка Пати Атертън, зарязана от още един Фулъртън.

— Това не е същото… — Бред протегна ръка и я хвана леко за рамото. — Съжалявам, Пати. Трябвало е да ти каже по-рано. Това, което е направил, е ужасно.

— И аз така си помислих. — А после добави с тих и отнесен глас: — Той накрая ще си плати за това.

— Какво, по дяволите, възнамеряваш? — Бред я погледна изненадан. Тя вдигна рамене.

— Не знам. — А после на устните й се появи тънка мрачна усмивка. — Исках да се омъжа за него, за да ти отмъстя. Струва ми се, ти би казал, че съм го използвала. Но смешното е, че той ме е използвал. Той се смя последен. Накара ме да му дам дума, че ще се омъжа за него, а един месец преди сватбата ми заяви, че е стерилен.

— Щеше ли да се омъжиш за него, ако знаеше?

Пати поклати глава.

— Не. И мисля, че той го е подозирал. И затова не ми е казал.

Бред замислено погледна жената, която някога смяташе, че познава, но сега разбра, че се е лъгал. Тя бе изобретателна и отмъстителна, ала си имаше и своите уязвими места — изпитваше вътрешна необходимост да причинява болка на другите. Стана му мъчно за брат му. По свой начин Пати бе далеч по-лоша от майка му.

— Грег не е постъпил правилно, като е скрил от теб. — Беше слисан от това, което бе научил за по-малкия си брат. — Ала може би в крайна сметка ще бъде по-добре. Ще можете да се посветите един на друг.

Няколко секунди Пати не отговори.

— На теб все едно ли щеше да ти бъде, ако жена ти не може да роди, Бред?

— Не, ако истински я обичам.

— Но тя може, нали?

Той дълго се колеба, после реши да й каже. Съвсем скоро щеше да узнае и му се искаше да бъде честен.

— Серена е бременна, Пати. — Но веднага щом изрече тези думи, разбра, че е направил грешка, в очите й се появи ярост, която го уплаши.

— Оправи я на бърза ръка, а? Затова ли се ожени за нея?

Ако бе така, тя щеше да се почувства по-добре. И може би да се надява, че той ще се ожени за нея… Но надеждата й бе ялова.

— Не, не за това.

Те се погледнаха недвусмислено и след дълга пауза Пати се завъртя на пети и се отдалечи. Миг по-късно Бред се върна в залата и веднага налетя на Грег.

— Къде е Пати? — В очите му имаше нервно напрежение и от това как се клатушкаше срещу брат си бе очевидно, че пак е пиян.

— Тук някъде. Подишахме малко чист въздух и тя току-що влезе. Може би е в тоалетната.

Грег впери очи в него.

— Тя те мрази до мозъка на костите си.

Бред бавно поклати глава, гледайки брат си в очите, и за пръв път осъзна колко малко го е познавал.

— Тя греши по отношение на мен, Грег. Щях да разваля годежа и да не бях срещнал Серена. — Сега бе сигурен в това. — Щяхме взаимно да се направим нещастни. — А и не бе убеден дали между нея и Грег нещата щяха да се развият по друг начин. — Щастлив ли си, Грег? — Искаше да му каже, че още не е твърде късно да промени решението си, и така ще бъде по-добре за него, но се чудеше дали трябваше да го казва.

— По дяволите, да, защо не? — Ала нямаше вид на щастлив човек. — Ще ме държи изправен на крака. — За миг погледна брат си с неприязън. И с ревност, дори повече, отколкото беше забелязал в очите на Пати. — В леглото е огън, но ти го знаеш… Или може би си забравил?

— Никога не съм го знаел. — Това му се стори единственото, което би могъл да отговори, потръпвайки от забележката на брат си.

— Глупости, тя ми каза.

— Така ли? Сигурно го е казала само за да те накара да ревнуваш.

Грег вдигна рамене — все едно че въобще не го засяга, но ясно личеше, че не е така. През целия си живот той беше втори след брат си. Знаеше какво представлява.

— Всъщност не ме интересува. Девствениците са боклук, не са ми харесвали дори и когато бях в колежа.

— Очевидно. — На Бред му се прииска да си прехапе езика, задето така се изтърва. Погледът му срещна този на Грег.

— Казала ти е, нали? Кучка. Защо, по дяволите, е трябвало да ти казва?

— Ти си бил длъжен да я предупредиш навреме. — Прозвуча като бащински упрек.

— А ти може би трябва да си гледаш проклетата работа. Не мисля, че кой знае колко добре си подредил живота си, като си се оженил за онова италианско задниче. Боже мой, очаквах, че имаш достатъчно ум да я оставиш там, където си я срещнал.

— Престани, Грег. — Гласът на Бред бе тих и рязък.

— Ще спра, по дяволите! Ако ти беше направил това, което майка ми очакваше от теб, сега нямаше всичко да бъде на моя гръб. Ти щеше да се занимаваш с политика, където е и мястото ти, а аз щях да си правя каквото си искам. Но не, големият батко трябваше да се прави на независим, като ме остави аз да тегля товара. И какво получавам в резултат на всичко това? Само кралски дертове и куршум в челото. Сега аз съм им съкровената надежда и не ще мога да се отърва от натрапчивите им амбиции. Струва ми се, че ти, както винаги, се спаси лесно. — Изглеждаше още по-пиян и безкрайно по-огорчен.

— Не си длъжен да угаждаш на прищевките им. Можеш да правиш това, което на теб ти харесва, за бога. — Бред наистина го съжаляваше. И в същото време знаеше, че Грег няма кураж да се изправи лице в лице срещу майка си или срещу Пати.

— Разбира се, че мога, как не. А сега и Пати. Тя очаква да отида да работя при баща й.

— Ако не искаш, недей.

Грег го гледаше с печална усмивка, която в миг се вледени.

— Смели слова, Бред. Само че има един проблем.

— Какъв?

— Аз не съм смел човек. — И той се отдалечи, а на Бред му стана ужасно тъжно.