Даниел Стийл
Спомен (35)

35.

Апартаментът, който Теди й намери в Ню Йорк, беше малък. Тя бе определила тавана, който можеше да си позволи, и той се бе придържал възможно най-близко до него, като гледаше все пак жилището да не бъде съвсем неприветливо. Апартаментът бе едностаен с външни стълби на източната страна на Шейсет и трета улица между Лексингтън и Трето Авеню. Кварталът бе приличен. Висящото влакче по Трето Авеню все още трещеше на определени интервали, но Лексингтън Авеню бе доста приятно място, а приказното Парк Авеню — само на една пресечка разстояние. Самият апартамент имаше южно изложение, беше светъл и слънчев, спалнята наистина бе много малка, но затова пък всекидневната бе чудесна.

Серена бе очарована, когато видя апартамента. Интериорът бе семпъл и непретенциозен — скромна мебелировка, току-що боядисани плетени бели столове, килим в свежи тонове, гравюри по стените, хубав пъстроцветен юрган на леглото на Ванеса, за който по-късно разбра, че е подарък от Теди. Приличаше по-скоро на апартамент за гости в някоя къща, отколкото на самостоятелно жилище. Кухнята едва ли бе по-голяма от килер, но имаше достатъчно тенджери и тигани, за да сготви за двете, а като затвори и последния шкаф и огледа всичко, тя погледна Теди с възторжена усмивка и плесна с ръце като дете. Ванеса вече се бе заела с кукленската къща от чичо Теди.

— Теди, прекрасен е. Харесва ми дори повече от апартамента ни в Сан Франциско.

Той й се усмихна, сякаш й се извиняваше.

— Не бих сравнил гледката.

Надникна към тесните сгради, издигнати една до друга, представяйки си чудесно как щеше да изглежда улицата след няколко месеца, със снега, кишата и саждите. Обърна се и топло я погледна.

— Серена, радвам се, че си тук. — Знаеше, че от нейна страна това бе проява на огромно доверие. Ами ако не си намери работа? Ако излезе, че я е подвел? Човек не можеше да бъде сигурен.

— И аз се радвам. Изплашена съм до мозъка на костите си — каза тя с усмивка — но щастлива. — Самото темпо на Ню Йорк я бе впечатлило още докато пътуваха от летището.

Цяла вечер Теди й обяснява как да се оправя в града, къде какво има, къде да не ходи и кои бяха най-безопасните места. И колкото повече слушаше, толкова повече й харесваше. На следващия ден трябваше да отиде в агенцията за първото си интервю и й се струваше, че ще се пръсне от вълнение.

Когато на другата сутрин се появи в агенция „Кър“, Серена се стресна от онова, което видя там. Нямаше я непринудеността и спокойствието, с което бе свикнала в Сан Франциско. Тук всичко бе бизнес, честа стрелба, високо напрежение, бързане, надпревара и нямаше никакво размотаване. Явно безбурната атмосфера бе чужда на този род работа. Офисът бе пълен с добре облечени и умело гримирани жени, насядали зад бюра, които разговаряха по телефона, с купчини материали пред себе си, карти с данните на моделите, закачени на табла пред тях, а телефоните звънваха, щом човек понечеше да се обърне настрани. Заведоха Серена до едно от бюрата, иззад което в нея се взря приятна тъмнокоса жена, облечена в бежов костюм от вълнен креп, с подходяща копринена блуза. Косата й, дълга до раменете, като на паж, бе сресана безупречно, а върху копринената блуза проблясваше наниз от перли.

— Видях снимките ви преди няколко дни — каза тя на Серена. — Ще трябва да направите нови, може би цял албум. — Серена само кимна мълком с чувството, че изглежда ужасно глупаво, сякаш не можеше да говори. — Имате ли предвид някой фотограф? — Тя поклати глава с широко отворени очи. Беше облякла бледосин пуловер, сива пола и тъмносин кашмирен блейзър, който си бе купила в магазина в Сан Франциско, а дългите й грациозни крака сякаш нямаха край, когато ги кръстоса, и жената забеляза черните обувки „Диор“. Бе прибрала косата си в хубав кок, който откриваше ушите й със скромни перлени обици. Тоалетът й бе подходящ по-скоро за чай с приятелка в Сан Франциско, отколкото за интервю за модел в Ню Йорк. Доста бе умувала и накрая бе решила да се облече семпло. Каквото и да си бе сложила, те сигурно нямаше да го харесат, така че по дяволите. Бе отишла на интервюто, почти изтръпнала от страх, и сега седеше и гледаше жената, чудейки се какво ли си мисли за нея. Може би никога няма да я вземат. Теди е луд. Пък и от къде накъде си въобрази, че би могла да работи като модел в Ню Йорк? А жената в бежовия костюм поклати глава, написа някакво име върху едно картонче и й го подаде през бюрото. — Ангажирайте си час при този фотограф, подредете и снимките от предишната си работа, подстрижете се, лакирайте ноктите си в тъмночервено и се върнете при мен след една седмица. — Серена, все така безмълвна, недоумяваше дали изобщо си струва и сякаш прочела мислите й, жената се усмихна. — Всичко ще бъде наред. Знаете, всички се вълнуват в началото. Тук не е същото, както в Сан Франциско. Вие оттам ли сте? — Тя изведнъж стана мила, а Серена отчаяно се опитваше да не бъде толкова скована.

— Живея там от седем години.

— Доста време. — После вирна леко глава, сякаш долови акцент. — А преди това?

— О… — Серена въздъхна, чувствайки се неудобно. — Това е дълга история. Със съпруга ми се преместихме там от Париж. Преди това бяхме в Рим. Аз съм италианка.

Жената повдигна вежди.

— И той ли е италианец?

— Не, американец. — За малко щеше да вметне шеговито, че е войнишка булка, но нямаше смисъл да бъде толкова фамилиарна с тази жена. А тя проявяваше истински интерес към нея.

— Затова ли говорите толкова добре английски?

Серена бавно поклати глава. За две минути тя изкопчи от нея повече, отколкото бе споделяла в продължение на години. Докато Бред бе жив, тя така се бе отдала на него, на Ванеса и на Теди, че не се бе сприятелила с никого от гарнизона, а после, когато започна да работи като манекенка, в живота й нямаше място за друг — освен за детето. И сега изведнъж тази жена бе изтръгнала по-голямата част от историята на нейния живот. Не бе останало почти нищо за разказване, само кошмарът на убийството на родителите й и това как бе загинал съпругът й. Но тя още не бе отговорила на въпроса.

— Бях тук по време на войната. Семейството ми ме изпрати.

Жената като че пресмяташе нещо и отново погледна картата на Серена.

— Как ви беше името?

— Серена Фулъртън. — Тя се усмихна.

— Звучи прекалено английско. Не бихме ли могли да го направим по-екзотично? Как се казвахте, преди да се омъжите?

Серена се поколеба.

— Серена ди Сан Тибалдо. — Произнесе го с цялата мелодичност на италианския език.

— Чудесно… — Жената се замисли. — Но е твърде дълго… — След миг я погледна обнадеждено. — Имахте ли титла? — Въпросът бе странен, ала нейният бизнес бе да продава хора, красиви лица с екзотични имена. Талула, Зина, Зора, Федра. Това не бе работа за Нанси, Мери или Джейн. Тя очакваше отговора й, а Серена сякаш се стегна.

— Не… не… аз… — А после изведнъж си помисли, защо пък, какво значение има. Кого засяга това? Никой няма да е шокиран, нито пък ще повдигне вежди или възрази. Всички от семейството й бяха починали и ако една титла е от такова голямо значение, защо да не си каже собствената? Ако това означава повече пари за нея и за Ванеса, какво пък? — Да. — Жената присви очи и се зачуди дали Серена й говори истината. — Принцеса.

— Принцеса? — Жената в бежово изглеждаше истински заинтригувана.

— Да. Може да го проверите. Ще ви дам датата на раждане и всичко, което ви е необходимо.

— Виж ти. — Тя изглеждаше много доволна. — Великолепно съчетание. Принцеса Серена… — Хвърли още един поглед, както бе присвила очи, към листчето, на което го бе написала, а после отново погледна Серена. — Изправете раменете за момент. — Серена го направи. После тя посочи към далечния ъгъл през няколко бюра. — Идете дотам и се върнете. — Серена пристъпваше грациозно, с вдигната глава, а зелените й очи искряха. — Добре, много добре. Сетих се нещо. Почакайте. — Тя изчезна в една вътрешна канцелария и се бави цели пет минути. Когато се върна, не бе сама.

— Това е Доротея Кър — обяви просто. — Шеф на агенцията. — Пояснението не бе необходимо. Серена бързо се изправи и подаде ръка.

— Здравейте.

Но без да каже нищо, високата слаба жена с посивяла коса рязко отстъпи назад и силно изразените й скули се очертаха красиво под огромните сиви очи. Тя започна най-безцеремонно да оглежда Серена като кон или като скъпа кола, която щеше да купува.

— Косата естествена ли е?

— Да.

После занарежда делово:

— Бих желала да я видя без всичките тези дрехи, а след това мисля, че трябва да я изпратим при Анди. Не си губи времето с другите. — Жената в бежово бързо си записа нещо. — Искам през следващите два дни да имам нещо готово от нея. Можеш ли да го организираш?

— Разбира се. — Това щеше да означава всички да работят извънредно, включително и Серена, но щом Доротея Кър искаше „нещо готово от нея“ за два дни, щяха да обърнат и земята, и небето, за да стане. — Ще го повикам веднага.

— Добре. — Доротея кимна на Серена, после бързо отмина. Вратата на кабинета й се затвори почти мигновено, а Серена усети, че главата й се замайва. След малко, докато слушаше разговора, тя разбра, че Анди е Андрю Морган, най-известният моден фотограф на Източното крайбрежие. Бе уговорен час за по-късно, а преди това трябваше да отиде при фризьора да й оформи косата.

— Знаете ли как да го намерите? — Анонимната жена в бежовия костюм я потупа в знак на симпатия по ръката.

— Уверявам ви, тя наистина ви хареса. Иначе не би искала снимки за два дни, ако не замисляше нещо голямо за вас. — Но на Серена всичко това й изглеждаше твърде смайващо и доста невероятно. — Вълнувате ли се?

Серена я погледна и усети, че ръката й затрепери, когато взе бележката с адреса на фризьора.

— Мисля, че да. Толкова много неща се случиха през последните пет минути, че не съм сигурна какво чувствам.

— Е, радвайте се. Не всеки има честта първите му снимки да се правят от Анди Морган. — Анди Морган? Анди? В миг на безумие й се прииска да се изсмее. Как да не се смае от това, което ставаше. Не можеше да бъде. Не беше реално. Беше безумие. Но тя погледна часовника и разбра, че е време да действа.

— Трябва ли да облека нещо специално за снимките?

— Не. Доротея каза, че тя ще се погрижи. Особено й допадна това, че сте принцеса. Мисля, че ще държи тъкмо благородническото ви потекло да бъде акцентът на снимките.

За миг Серена се почувства адски притеснена. Може би не трябваше да им казва, но вече беше твърде късно, за да ги спре. Жената в бежово още веднъж й обясни как да стигне до местата, където я очакваха, пожела й късмет и се върна обратно към купчината снимки и досиета върху бюрото й.

Пристигна в студиото на Андрю Морган в единайсет и половина, както беше уговорено. И остана там до девет часа вечерта. Той я снима и черно-бяло, и цветно, и само главата, и непринудено, без позиране, в облекла на световноизвестни дизайнери, във вечерни рокли, в екип за тенис, в бански костюми, в сибирска белка, в кожа от чинчила, в самур, в тоалети на „Баленсиага“, „Диор“, „Живанши“, отрупана с накити. Ту й вдигаше косата, ту я спускаше, гримът й бе ту едва уловим, ту тежък и див, и безумен. За девет часа при Андрю Морган бе сменила повече дрехи, кожени палта, бижута и всевъзможни аксесоари, отколкото през всичките години работа в Сан Франциско. Той бе дребничко човече с чудесна усмивка, която озаряваше черните му очи, с очила с рогови рамки и рошава прошарена коса, която непрекъснато отмяташе с ръка. Носеше черни панталони и меки кожени обувки за танци и докато се суетеше около нея, сякаш не стъпваше на земята. Непрекъснато й напомняше на танцьор и тя така всеотдайно се влюби в Андрю Морган, че изпълняваше всичко, което й кажеше. Работи с него неуморно часове наред, но едва когато отвори входната врата на апартамента си, разбра колко е изтощена. Ванеса вече спеше. Тя бе искала да изчака и да види мама, но Теди й бе обяснил, че в момента правят красиви снимки на майка й и колко важно е това за нея. Преди Ванеса да заспи, той я бе спечелил отново, като й прочете две приказки, изтананика й три приспивни песнички и по средата на третата тя се унесе.

Точно след два дни се обади лично Доротея Кър и помоли Серена да отиде в кабинета й същия следобед.

Когато пристигна, коленете й трепереха, ръцете й бяха влажни и бе безкрайно благодарна, че Теди имаше свободен следобед, нещо, което се случваше много рядко. Вече бе намерила агенция за бавачки, но и там не можеха да сторят чудо за толкова кратко време. Ала когато видя снимките, направени от Анди Морган, разбра, че той може. Всяка една бе като произведение на изкуството, достойно да бъде окачено в музей, и докато ги разглеждаше, имаше чувството, че почти не познава жената, която бе уловил. Дори и тя трябваше да признае, че бе хванал нещо екстравагантно, зашеметяващо, царствено, и не можеше да повярва, че би могла да изглежда толкова красива, не в истинския живот, разбира се. Вдигна поглед от снимките и срещна очите, сиви и твърди, на Доротея Кър, която гризеше очилата си, облегната на стола, и я наблюдаваше.

— Е, Серена, това е, което ни трябва. А ти до каква степен проявяваш интерес? Много, малко? Достатъчно, за да се скъсаш от работа? Работа ли искаш или кариера? Защото бих искала да знам, преди да си изгубим времето с някой, на когото въобще не му пука за онова, което правим.

— Тази работа е много важна за мен. — Гласът й звучеше искрено и тя наистина не се преструваше, но за Доротея това не бе достатъчно.

— Защо? Влюбена си в работата? Или в себе си?

— Не. — Серена я погледна честно. — Имам малка дъщеричка.

— И това е единствената причина?

— Част от нея. Това е единственият начин, който аз знам, да изкарвам прехраната си, пък и се припечелват добри пари. И работата ми харесва. — В очите й блеснаха искрици. — Честно казано, иска ми се да опитам късмета си в Ню Йорк. — Вълнението й вече личеше и по-възрастната жена се усмихна.

— Разведена ли си?

— Вдовица съм, с малка пенсия от армията. Това е.

Доротея бе заинтригувана.

— Корея? — Серена кимна. — А семейството ти, не ти ли помагат?

— Всички са починали.

— А неговото?

Серена видимо помръкна и Доротея бързо се ориентира къде не бива да задълбава.

— Няма значение. Казваш, че ти е нужна тази работа заради малката ти дъщеричка, явно, че я искаш. Надявам се детето да има добър апетит, за да те стимулира да работиш. — Тя й се усмихна, нещо, което правеше изключително рядко, а после пак я погледна сериозно. — Ами титлата? — Доротея леко въздъхна. — Направих малко проучване и виждам, че е истинска, Серена. Какво смяташ, ще я използваш ли? Или идеята не ти допада?

Серена се позасмя.

— Не, но това няма значение. Дойдох тук, за да работя с вас. Както казвате не за служба, а за кариера. Ако мислите, че ще допринесе с нещо — тя преглътна, защото си помисли за баба си — използвайте я.

— Ще ни помогне да създадем имидж. Принцеса Серена. Принцесата. — Тя се замисли за момент. — Харесва ми. Много ми харесва. А ти? Как го чувстваш?

— Звучи ми малко глупаво. Дълго време бях Серена Фулъртън и всъщност никога не съм използвала титлата. Тя е по-скоро част от баба ми.

— Защо? — Доротея я погледна открито. — Ти имаш вид на принцеса, Серена. Още ли не си го разбрала? — В действителност тя не го проумяваше, ала Теди го знаеше чудесно. Серена не съзнаваше колко е красива и донякъде това допринасяше за чара й. — При всички случаи изчакай, докато снимките ти залеят целия град. Тогава ще се увериш. И — тя захапа молива, а после се усмихна — щом си принцеса, ще поискаме кралска цена. Сто долара на час за принцеса Серена. Ще създадем впечатлението, че парите не ти трябват и че всичко това е от каприз, но ако те искат, ще се наложи дълбоко да се бръкнат в джоба. По сто на час. — При тази мисъл дъхът на Серена спря. По сто на час? Дали ще си намери работа? — Добре, ще подготвим един албум за теб. Ела отново утре, Серена. Почини си добре. Направи си перфектно и косата, и ноктите, и лицето. Сложи си нещо семпло в черно и в девет и трийсет те чакам. Ще те изпратя с албума и започваш работа. Но те предупреждавам, ще те използваме само за големи неща, срещу сто долара на час, ще трябва да отминаваш редица маловажни ангажименти. Това означава, че стъпваш на върха, че си висока класа, че ще трябва да бъдеш съвършена. Една стъпка по-надолу, и ще ни изгонят и двете с подигравки от този град.

— Ще направя всичко, което е по силите ми. — Зелените й очи се изпълниха с ужас и тя със своите двайсет и седем години се почувства на две. — Обещавам.

— Не обещавай. Просто го направи. — Очите на Доротея Кър бяха строги, когато стана от стола. — Ако не го направиш, без значение дали си принцеса или не, ще те смажат. — И с тези думи тя се завъртя кръгом и излезе от стаята.