Даниел Стийл
Спомен (15)

15.

Два дни по-късно Серена се събуди преди съпруга си и бързо скочи от леглото, за да вземе двете кутийки, които бе скрила в стаята си предната вечер. Той я погледна сънен и щастлив, протягайки се лениво, и когато тя се доближи, гальовно я прегърна.

— Ела при мен, хубавице моя.

Серена с удоволствие се подчини и обви шията му с едната ръка, стискайки подаръците с другата.

— Весела Коледа, скъпи.

— Коледа ли е? — възкликна с почуда, като се престори, че е забравил, и я притегли обратно в леглото, усещайки нежната й гладка плът до своята. — Не е ли утре?

— О, стига, знаеш, че не е. — Тя се смееше и си мислеше за всичките чудесни подаръци, които й бе купил. — Ето, това е за теб.

Този път изненадата му бе истинска.

— Кога успя, Серена? — Би Джей толкова съсредоточено беше пазарувал за нея, та не бе забелязал, че ги бе купила от „Картие“, докато й избираше обиците. — Потайна си, ей!

— Но за хубаво. Хайде, отвори ги.

Той първо я целуна, а после се залови да развива единия подарък толкова бавно, че това я изнервяше. Правеше го нарочно, а тя се смееше, докато накрая падна и последната опаковка. В ръката му остана табакерата в цялата си красота и копринен блясък.

— Серена, бебчето ми, как си могла? — Би Джей бе шокиран. Дори не бе подозирал, че е имала толкова пари. А и знаеше, че сега всичките й спестявания лежаха върху дланта му. Но в Европа златната табакера винаги е била стандартният ритуален подарък за един младоженец. Серена би му поднесла същия дар дори и родителите й да бяха живи. Разликата би била единствено в сапфирените инициали или в посвещението, което щеше да бъде калиграфски изписано отвътре. И може би щеше да получи и сапфирени копчета за ръкавели или копчета за смокинг от черен оникс с блестящи диаманти, вградени в тях. Но златната табакера беше и красива, и внушителна и Би Джей се наведе да целуне съпругата си, развълнуван повече, отколкото можеше да се изрази с думи. — Скъпа, ти си луда.

— По теб. — Тя се засмя весело и му подаде и другия подарък, а той го отвори със същото удоволствие.

— Боже мой, Серена. Глезиш ме. — За частица от секундата огромните зелени очи се натъжиха.

— Щеше ми се да мога да те поглезя повече. Но… — Ала той я взе в прегръдките си, преди тя да успее да продължи.

— Нямаше да съм по-щастлив, отколкото съм сега. Ти си ми най-големият подарък, за който някога съм копнял. — И казвайки това, Би Джей се освободи бавно от ръцете й, скочи от леглото и се приближи до скрина в ъгъла, а Серена го наблюдаваше с интерес.

— Какво правиш?

— О, не знам. Помислих си, че дядо Коледа може да е оставил нещо за теб. — Той погледна през голото си рамо, широко усмихнат.

— Луд ли си? След всичките подаръци, които ми накупи вчера?

Ала Би Джей решително се отправи към нея с малко сребристо пакетче в ръка. Беше с тънка блестяща панделка, а кутийката беше интригуващо малка и той й я подаде. — За теб, скъпа.

Тя поклати неодобрително глава.

— Не заслужавам толкова подаръци.

— Напротив, заслужаваш много повече — ти си върхът. Ясно ли е?

— Да, сър.

Серена шеговито изкозирува, а очите й се разшириха от удивление и любопитство. Дори опаковката изглеждаше скъпа, а когато отвори фината черна кадифена кутийка и погледна лъскавата черна подплата отвътре и онова, което бе върху нея, можа само да ахне. Ръката й се разтрепери и тя примижа от сиянието му.

— О, Бред.

— Харесва ли ти? — Той бързо извади пръстена от кутийката и посегна към треперещата й ръка да й го сложи. Беше с великолепен розов диамант с елипсовидна форма, заобиколен с по-малки бели диаманти, вградени в тясна златна лента. Изящните пропорции, цветът и блясъкът му подхождаха чудесно на елегантната й тясна ръка.

— Боже мой. — Гледаше го, онемяла от възхищение. Дори й бе по мярка. — О, Бред. — Очите й тутакси се напълниха със сълзи и той й се усмихна, доволен от това, че тя очевидно бе очарована.

— Заслужаваш дузини като този накит. Германците са поопразнили Париж. Когато се върнем в Щатите, ще купим… Красиви неща за теб, красиви дрехи, кожи, много бижута, шапки, всичко, което ти хареса. Ти ще бъдеш принцеса — моята принцеса, винаги.

През месеците, които последваха, на Серена й се струваше, че целите й дни са запълнени с разходки в Болонския лес, с посещения на още полупразните музеи, с безцелно обикаляне по магазините, а вечер нетърпеливо очакваше Би Джей да се върне вкъщи. Единственото, което искаше, бе да го види, единственото, което имаше значение за нея, бе съпругът й, а той откри у нея страст, която дори не бе подозирал преди. Прекарваха с часове заедно, лежаха един до друг в библиотеката, гледаха огъня в камината, разговаряха, целуваха се и се прегръщаха, а после се надпреварваха нагоре по стълбите като деца. Любеха се безкрайно дълго и така зимата отмина и дойде пролетта.

Макар и да бе доста зает, все пак сега Бред имаше много по-малко работа; най-важните следвоенни проблеми започваха да се решават, а за дългосрочните бяха потребни години. Така че бе настанало едно приятно затишие, порядките не бяха толкова строги и той можеше да мечтае на бюрото си, да обядва с жена си, да се разхожда дълго в парка и да бърза заедно с нея за поредното страстно приключение, преди да се завърне в службата си.

— Не мога повече да се срещам така с теб — засмя се унесено един майски следобед, лежейки щастлив и изтощен в прегръдките й.

— Защо не? Мислиш, че жена ти ще възрази ли? — смееше се Серена. Сега тя изглеждаше по-зряла, отколкото преди пет месеца, когато пристигна с влака от Рим в Париж.

— Жена ми? — Би Джей я погледна, косата й бе разрошена. — По дяволите, не, тя е сексманиачка. — Серена се изсмя високо. — Разбираш ли, че ако продължаваме така, когато стана на четирийсет, ще изглеждам като на шейсет. — Ала изражението му подсказваше, че надали има нещо против, и Серена го стрелна дяволито.

— Оплакваш ли се? — Очите й този ден излъчваха странен блясък, сякаш криеше нещо от него. Стори му се, че го забеляза, когато се срещнаха да обядват, но като се заприказваха, той забрави за това. По-късно щеше да я разпита. Ала по-напред имаше да й казва нещо. — Оплакваш ли се, полковник?

— Не, не. Но си мисля… трябва да знаеш, че няма да мога да го правя толкова често, когато се върнем в Щатите. — Очите му искряха загадъчно и Серена отметна глава на една страна.

— Така ли?

Би Джей кимна, ала изглеждаше нерешителен.

— Ами американците просто не правят така.

— Не се ли любят? — попита Серена с престорен ужас, а в очите й все още блещукаше онова палаво пламъче.

— Никога.

— Лъжеш.

— Не лъжа. — Той се хилеше насреща й. — По дяволите, не ще можем да се любим така, когато се върнем. Обедната ми почивка няма да е толкова дълга.

— Бред. — Тя изведнъж го погледна особено. — Опитваш се да ми кажеш нещо ли?

— Да. — Усмивката не слизаше от устните му.

— Какво?

Но Серена вече се досещаше.

— Отиваме си у дома, принцесо.

— В Америка? — Тя бе слисана. Знаеше, че някога този миг ще дойде, ала не смяташе, че ще бъде толкова скоро. — В Ню Йорк?

— Само за триседмичен отпуск. След това, любима, отиваме в Пресидио, в Сан Франциско, ще стана истински полковник. Как ви се струва, госпожо Фулъртън? — Само на трийсет и четири, Бред знаеше, че това бе същинска аколада, а и Серена го знаеше.

— Бред! — Тя вдигна очи ликуващо. — Ще бъде чудесно! В Сан Франциско!

— Ще ти хареса много. И не само това, Теди ще бъде наблизо, тъй като през есента заминава да учи в медицинския институт. И дори ще си идем у дома за сватбата на Грег. Нещата се нареждат чудесно, нали, любима?

— Да, повече или по-малко. — Серена се облегна на възглавниците със същата загадъчна усмивка.

— Повече или по-малко? Мен ме повишават, прибираме се у дома, получавам една от най-добрите длъжности в страната и на това ти казваш „повече или по-малко“? Серена, заслужаваш да те напляскам. — Той на шега я притегли към себе си, за да седне на коленете му, но тя протегна ръка.

— Аз не бих сторила това. — Гласът й беше странно спокоен, очите й искряха и нещо в израза на лицето й го накара да престане да я тегли към себе си, сякаш знаеше, преди още да е проговорила.

— А защо не?

— Защото ще имам бебе, Бред. — Изрече го толкова кротко, че очите му се напълниха със сълзи. Той се доближи до нея и я прегърна.

— О, скъпа.

— Надявам се да бъде момче. — Тя блажено се долепи до него, а Бред решително завъртя глава.

— Момиче. Момиче, което да изглежда точно като теб.

— Не искаш ли син? — Серена бе изненадана, а той я гледаше, сякаш бе сторила чудо, и въобще не обърна внимание на думите й, беше просто смаян от удовлетворението, което го изпълваше.