Джузепе Гарибалди
Моите спомени (72)

Сражение при Бецека, 21 юли

Неприятелят, възгордян от първите си успехи, се придвижи напред с едно безстрашие, на което бяхме малко свикнали, и последователно изгони нашите от цялата долина Конзеи. Напразно пред Бецека се бе настанила една батарея от осем оръдия, която го обстрелва известно време; напразно началниците и нашите офицери, начело на доброволците, рискувайки живота си, се спуснаха в атака, за да го спрат; напразно! Всичките наши позиции до Бецека бяха завзети от неприятеля и той не само завладя това село, а продължи по-нататък и прехвърли един отред в десния ни фланг, на юг от долината Ледро, за да ни атакува отстрани.

Аз бях потеглил призори от Сторо с файтон, тъй като раната ми от 3 юни бе още прясна. От сведенията, които бях получил, не очаквах да заваря хората си ангажирани в едно толкова ужасно сражение. Ала когато напусках Сторо, бях заповядал девети полк и първи стрелкови полк да се придвижат напред в моята посока.

Когато пристигнах в околностите на Бецека, от оръдието и пушечните изстрели разбрах, че се е завързал бой. Накарах да повикат генерал Хауг и от сведенията разбрах, че работата е сериозна.

Споразумяхме се да заповядаме дружините на девети полк, които започваха да пристигат, да завземат височините отляво. Тия позиции ни свършиха много работа — благодарение на тях се измъкнахме от сражението. Те бяха завзети от смелчаците на тоя полк, водени, казвам това с истинска гордост, от моя син Меноти. Двете дружини от девети полк бяха командувани от Косович и Вико Пелидзари, и двамата от Хилядата и достойни да бъдат от тях.

В центъра и в десния ни фланг доброволците се отдръпваха назад; същото правеше и поменатата батарея, като даваше изстрели и се държеше храбро. На едно оръдие от тая батарея бяха избити всичките коне и от прислугата, с изключение на едного, всички бяха убити или ранени. Тоя храбрец, след като изпрати последния снаряд на неприятеля, се метна на коня от своето оръдие с такова хладнокръвие, сякаш се намираше на маневрено поле През това време майор Дольоти ми съобщи, че държи назад една резервна батарея. „Напред!“ — извиках аз и тия храбри хора за няколко минути пристигнаха в галоп, завиха вдясно, настаниха шестте си оръдия върху един леко издигнат терен и започнаха да обстрелват неприятеля с такива изстрели, които повече приличаха на пушечен огън — толкова чести бяха.

От шестте оттеглили се оръдия три се прибавиха към резервната батарея, така че се създаде една батарея от девет страхотни огнени гърла.

Всичките офицери от главната ми квартира и всички други, които можеха да чуят гласа ми, бяха натоварени от мене да събират хора и да ги пращат напред. Канцио, Ричоти, Кариолати, Дамяни, Равини и други се спуснаха начело на едно ядро от храбреци и подпомогнати от смелия девети полк на левия фланг, прогониха неприятеля, вече разтърсен от стрелбата на нашата артилерия, отвъд Бецека и съседните села. Неприятелят не издържа повече и премина в пълно отстъпление, като изостави всичките завоювани позиции чак до долината Конзеи и по планините на изток.

Това сражение, най-сериозното и кръвопролитно през цялата кампания, ни струваше голям брой убити и ранени.

Аз няма да разказвам за частичните сражения, станали в планините. Между тях имаше много славни, на които аз, разбира се, не можах да присъствувам. Ще кажа само, че на двадесет и първи неприятелят, за да прикрие сериозното си придвижване към Бецека, се отправи със значителна сила и към Кондино, където храбрият генерал Фабрици, началник на генералния щаб, го отблъсна с бригадите на Никотера и Корте и с няколко оръдия.

След двадесет и първи неприятелят вече не се появи. Аз изпратих полковник Мисори с водачите му отвъд Кондино на разузнаване и научих, че цялата долина чак до крепостите на Лардаро е свободна.

От Тирол се оттеглихме в Бреша, където стана разпускането на доброволците. След това аз се прибрах в Капрера.