Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Memorie, 1888 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Петър Драгоев, 1958 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- TonevR (2021)
Издание:
Автор: Джузепе Гарибалди
Заглавие: Моите спомени
Преводач: Петър Драгоев
Година на превод: 1958
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт
Град на издателя: София
Година на издаване: 1958
Тип: мемоари
Националност: италианска (не е указано)
Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт
Излязла от печат: 20.IV.1958 г.
Редактор: Л. Топузова
Художествен редактор: Цв. Костуркова
Технически редактор: Н. Панайотов
Художник: Ат. Нейков
Коректор: М. Томова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218
История
- — Добавяне
Експедиция на север
Поради походите си неприятелят бе лишил донякъде крепостите си от пехота. Сан Жозе де Норте се намираше в такова положение. Тази крепост, разположена на северния бряг на устието на лагуната Дон Патос, беше един от ключовете на лагуната и нейното овладяване можеше да промени положението. Главната полза, която можехме да извлечем от нея, бяха провизиите, оръжията и военните припаси.
Нашите хора бяха в много окаяно състояние и там можеха да се облекат и да се снабдят с всичко полезно. Тая точка после беше не само много важна като господствуваща над входа за Лагуна, единствено пристанище в областта, но в тая част беше аталайя, т.е. стълбът със сигналите за корабите, на който сочеше дълбочината на водите в бара (устието).
За нещастие и при тая експедиция се случи същото, както при Такуари. Ние проведохме акцията с най-голяма прозорливост и предпазливост почти до завършека ѝ, ала загубихме напълно плода й поради това, че не нанесохме последния удар. След осемдневен непрекъснат поход, като извървявахме не по-малко от двадесет и пет мили дневно, ние се озовахме неочаквано под отбранителните съоръжения на крепостта. Беше една от ония нощи, през които подслонът и малко огън са истинско щастие. Клетите воини на свободата, окъсани и изгладнели, с вцепенени от студ членове, изложени на проливния дъжд, който се сипеше върху нас през целия ни поход, напредваха мълчаливи и смели срещу укрепленията и стените, пазени от стража. Ние бяхме оставили недалеч конете си да ги пази един кавалерийски ескадрон и се готвехме за пристъпа, който трябваше да стане при първото „кой е там“ на стражата. Воините на републиката нападнаха стените, както можеха да го сторят първите войници в света. Артилерийската и пушечна стрелба на неприятеля беше незначителна, съпротивата върху стените — слаба, и нашите, като се катереха един на друг по раменете, за малко време проникнаха във вътрешността на крепостта. Четирите укрепления не проявиха повече съпротива. Нападението започна в един часа след полунощ, а в два бяхме господари на отбранителните съоръжения и на трите укрепления, със сравнително незначителни загуби и без да дадем нито един изстрел. След като бяхме завладели отбранителните съоръжения на три от четирите укрепления — и то всички в града — изглеждаше невероятно да не станем господари на тая крепост. И въпреки това и този път краят беше лош. Звездата на републиката залязваше и щастието беше враждебно към нашия предводител.
Като попаднаха в града, нашите войници, окъсани и изгладнели, помислиха, че трябва само да ядат, да пият, да се облекат и да плячкосват. И тъй, повечето от тях се пръснаха да грабят. През това време, посъвзели се от изненадата, войниците на неприятеля се събраха отново в една укрепена казарма. Бяха няколко хиляди. Нападнахме ги, ала ни отблъснаха.
Потърсихме войниците си, за да подновим нападенията, но не ги намерихме или ако ги срещахме, те биваха натоварени с плячка, пияни и без всякаква воля да излагат на опасност живота си, тъй като бяха станали богати. Едни от тях бяха повредили пушките си, като разбивали с тях вратите на магазините и домовете, които искали да оплячкосат; други пък бяха изгубили кремъците на пушките си. Неприятелят от своя страна не губеше време: няколкото военни кораба, които се намираха в пристанището, заеха позиции и започнаха да обстрелват улиците, завзети от нас.
От Рио Гранде дел Суд, който се намира на няколко мили върху другия бряг, изпратиха на помощ войска: и единственото укрепление, което ние не бяхме превзели от нехайство, бе използувано от неприятеля. Най-голямото укрепление от четирите, което ние бяхме нападнали и превзели през нощта и което господствуваше над останалите, бе хвърлено във въздуха. При тоя взрив много хора бяха ранени и убити.
Винаги си спомням: още не бе се развиделило добре, когато се случи катастрофата; спомням си как нашите хора, които бяха заели укреплението, литнаха във въздуха като светулки със запалени от огъня дрехи и как падаха на земята ужасно осакатени. Накрай най-славният от подвизите ни се превърна към обед в позорно отстъпление, дори в бягство. Малцината добри воини, които се бяха борили докрай, плачеха от яд. Загубата ни бе сравнително огромна: от тоя ден нашата славна пехота от освободени роби стана скелет.
В експедицията взе участие малко кавалерия, която закриляше отстъплението ни. Дивизията се отправи към етапа в Белависта, а аз останах с оцелелите моряци в Сан Симон, чифлик, разположен върху брега на лагуната Дос Патос. Моряците, офицери и войници, възлизаха на около четиридесет души.