Джузепе Гарибалди
Моите спомени (31)

Приготовления за съпротива

Между това получих заповед да потопя в каналите на реката^[1], по които неприятелският флот можеше да мине нагоре, по големите плавателни съдове от флотилията ни; по-късно получих нова заповед — не да ги потопя, а да ги изгоря. И тъй, по задължение трябваше да запаля вече трети по ред флот. В двата случая поне можахме да се бием както трябва. Като станахме пак пешеходци, прекарахме още няколко дни в Сан Франчиско, за да дадем време да бъдат пренесени в Монтевидео останалите материали на войската; после и ние се отправихме към столицата, в чиито околности трябваше да се съберат всичките сили на републиката, които постепенно се организираха.

Аз се гордея, че съм прекарал няколко години с онова храбро население по време на славната му защита. През ония дни Монтевидео представляваше смайваща гледка. Уривес бе победил и напредваше непримирим начело на една войска, която бе преминала като буря, като мълния през аржентинските области, разединени от Розас. Пред монтевидейския Кориолан нямаше да помогнат коленопреклонническите молби на свещениците, съпругите и майките. Мисълта да накаже надменния град, който го бе изгонил, за да провъзгласи на негово място омразния му съперник и който го бе подиграл при бягството му, тая мисъл се усмихваше на жестокия победител на генерал Лавал^[2] като привлекателна девойка. Монтевидейската войска беше сразена, както може би не е била сразявана друга войска, и по територията на републиката имаше само малки и несвързани войскови части, пръснати на големи разстояния една от друга. Ескадрата беше унищожена, оръжията и снаряженията оскъдни, държавното съкровище празно! Другояче не можеше и да бъде при хора като Видал, които търсеха само златни унции, по-удобни за носене при обмисленото бягство. И тоя крадец беше министър!

И все пак, трябваше да се защищаваме. Такава беше волята на тоя великолепен народ!

Много бяха хората само от партията на Рибера, за които с влизането на Уривес, антагонист на първия, нямаше спасение и за защитата беше необходимо условие; но те бяха безсилни и страхливи, защото повече от тях бяха прикрепени към яслите на службата. Но нацията; истинският народ не виждаше в Уривес антагониста на Рибера, а предводителя на една войска от чужденци, войници на един тиранин, който чрез нашествието сееше робство и смърт. И народът се затече към защитата със съзнанието за свещеното си право. В късо време в полето се създадоха кавалерийски корпуси; една почти изцяло пехотинска войска се създаваше в Монтевидео, убежище на източната свобода, под покровителството на човека на победите, генерал Пац, без съмнение един от най-добрите и най-честните пълководци в Южна Америка.

Генерал Пац, когото завистници и некадърници бяха отстранили от командуването, отвърна на зова на отечеството в опасност. Той застана начело на силите на столицата и организира с новобранци и освободени роби оная войска, която в продължение на седем години беше крепост на страната и която и сега (1849 г.) се държи смело пред най-страшния враг, какъвто са виждали хората из ония места.

Мнозина прочути военноначалници, забравени или пък самите те отвърнали поглед от войните, в които изпъкваше на пръв план личната изгода, се явиха в редиците на защитниците и повишиха въодушевлението и доверието в победата. Набелязана бе една укрепителна линия около града и към полето в провлака. Цялото население работи най-усърдно и тая линия бе завършена преди появата на неприятеля. Фабрики за оръжия и снаряжения, леярни за топове, работилници за облекло и снаряжения за войниците — всичко изникна като по чудо.

На мене бе възложено да организирам една нова флотилия, понеже от старата не бе останала нито следа. Наех няколко малки търговски кораба, които въоръжих, доколкото бе възможно.