Джузепе Гарибалди
Моите спомени (21)

Връщане в Лагес

Като се стъмни, направихме някои приготовления за отпътуването. Най-трудно беше за ранените, между които се намираше и майор Пеиксото, с куршум в крака. Към десет часа вечерта, след като натъкмихме по най-добър начин ранените, потеглихме на път. Вървяхме в покрайнината на капона, който оставаше вдясно, като се стремяхме да стигнем мато (гората). Тая гора, може би най-голямата в света, се простира от наносите на Ла Плата до тия на Амазонка.

Трите окръга Чима да Сера, Вакария и Лагес са кампестрес сред гората, т.е. равнини, обградени от нея. Коритабанос, разположен в окръга Лагес, в областта Санта Катерина, беше театърът на моя разказ.

И тъй, ние вървяхме в покрайнината на капона по посока към Лагес, за да се съединим отново с корпуса на Арана, откъснат злополучно от нас. Когато излизахме от капона, станахме свидетели на един от ония случаи, които доказват в каква голяма степен човек се влияе от обстоятелствата и колко властен е паническият ужас, дори и над най-смелите. Вървяхме мълчаливо и, естествено, готови да се бием, ако срещнем неприятеля. И тъй, един кон, който вероятно бе загубил ездача си през деня и който беше с юзди, мундщук и седло и се мъчеше да пасе, при малкия шум, предизвикан от нас, се изплаши и хукна да бяга. Някой извика: „Неприятелят!“ и се спуснаха в гъстата гора заедно — всички ония седемдесет и трима души, които в продължение на няколко часа се бяха сражавали срещу петстотин неприятелски войници. При това те се разбягаха така, че макар да загубихме няколко часа да ги събираме, не можахме да намерим всички. Във всеки случай, след като събрахме от тях колкото може повече, продължихме пътя си и призори стигнахме в покрайнината на голямата гора, насочени към Лагес.

Неприятелят ни потърси на следния ден, но не ни намери, понеже бяхме далеч. Денят на сражението беше ужасен, поради напрежението, лишенията и трудностите; но докато се биехме, ние не можехме да мислим за друго. В гората, където липсваше обикновената храна, месото, ние бяхме изправени пред много голяма мъчнотия и в продължение на четири дни трябваше да се храним с корени. После, не се поддават на описание усилията ни да си проправим път там, където липсваха пътеки и където несравнимо буйната и мощна природа издига под грамадните борове на безкрайната гора гигантската такуара (тръстика или бамбук). Остатъците от това растение, натрупани върху остатъците на другите растения, образуват една непреодолима постилка, която може да погълне и погребе всеки, който стъпи непредпазливо върху нея.

Мнозина от другарите се обезсърчаваха, някои избягаха и трябваше отново да ги съберем и да им внушим енергично, че е по-добре да проявят открито волята си ще ни придружават ли или не, и че ония, които искат да си вървят, са свободни. Това разрешение беше много ефикасно — от тоя момент бягствата престанаха. На петия ден от сражението стигнахме при входа на пикадата (просека), която водеше за Лагес, където намерихме една къща. Заклахме два вола и наситихме глада си. В тая къща пленихме двама души, които се числяха към същия неприятел, който ни беше разбил. След това потеглихме за Лагес, където пристигнахме в един дъждовен ден.