Джузепе Гарибалди
Моите спомени (60)

Милацо

Отпътуването на бурбонските войски от Палермо беше истински национален празник, още повече че съгласно уговорените условия, те пуснаха на свобода всичките политически затворници на видни семейства, които бяха затворени в Кастеламаре.

Цялото население ликуваше, когато видя скъпите си осъдени синове, които бяха страдали толкова много в ужасните затвори.

Аз бях установил главната си квартира в един павилион в кралския дворец, отдето се открива цялата улица „Толедо“, а от другата страна продължението на същата чак до Монреале. Оттам можах да се наслаждавам на гледката, която представлява един велик и пламенен народ, когато се вълнува. Освободените бяха тържествено доведени до жилището ми от една безкрайна тълпа, полудяла от радост, че са свободни прескъпите и затворници. Към мене проявиха много скъпа признателност и една сълза овлажни страната ми. Оттогава затече един период на почивка, от която се нуждаеха всички, особено Хилядата. Горките младежи! Те бяха отбрани от целия италиански народ, непривикнали на мъчнотиите и лишенията, повечето от тях студенти и завършили университета. И всички, с малко изключения, се бяха посветили на героизма и мъченичеството за освобождението на тази наша земя, връхлетяна от чужденеца и може би заслужено робиня, понеже някога е била господарка на света. Завоюването на познатия свят е било голям грях, понеже след него са дошли грабежът и превръщането на хората в роби, което пък е породило всеобщата омраза срещу завоевателя.

Хилядата, по-голямата част от тях несвикнали с морета, се бяха разделили с морската болест, за да се хвърлят в кръвопролитните сражения, и по почти непроходими пътеки бяха стигнали в Палермо, дето след като прогониха двадесет хиляди войници от най-добрата бурбонска войска, с помощта на населението, освободиха цяла Сицилия за двадесет дни.

Неприятелят се отдалечи от нас, за да се подготви за нови сражения; ние също тъй трябваше да се подготвим да го срещнем. И тъй, в Палермо и във всички части на острова, които освободихме от бурбонските войски, свикахме населението под знамената; сключихме договор за доставка на оръжие отвън; уредихме една леярница в столицата и продължихме да произвеждаме неуморно барут и патрони. Палермо, военна крепост на деспотизма, за няколко дни стана разсадник на воини на свободата! Каква красива гледка представляваха на военни упражнения през утринните часове тези пъргави млади сицилианци! Техният устрем и тяхната воля можеха да утешат душата на ветерана, за когото свободна Италия е била мечта през целия му живот. И Италия можеше да се освободи напълно, ако бездействието на едни и лукавството на други не бяха потъпкали националния героизъм през оная славна епоха.

Престоя си в Палермо, след опразването му от врага, употребихме и за полезни дела. Голям брой момчета, скитащи из улиците, дето най-вече се опорочават, бяха събрани в подходящи сгради и възпитавани за живот на честни граждани и войници. Подобрихме положението на благотворителните учреждения и снабдихме с хранителни припаси цялото население, което бе пострадало от бомбардировките и изобщо от войната. Осъществихме също тъй организирането на диктаторско управление, за което допринесоха мнозина уважавани патриоти от Сицилия, между които изпъкваше известният адвокат Франческо Криспи, един от Хилядата.

Националните сили, разпределени в три дивизии под името Южна войска, се отправиха после на изток, за да изпълнят поетата освободителна мисия.

През дните на борбата в Палермо, бе пристигнал „Утиле“ — малък италиански параход, със стотина души от нашите, които от Марсала, дето благополучно бяха слезли, пристигнаха в столицата навреме, за да вземат участие в последните сражения.

Експедицията на Медичи, с три парахода и около две хиляди души, пристигна в Кастеламаре, на няколко мили западно от Палермо, преди всичките бурбонски войски да бяха отплавали. От всички италиански области прииждаха нови ядра и в късо време ние бяхме в състояние да откъсваме експедиционни колони за различни точки на острова, за да накараме да признаят новото правителство, което впрочем бе вече приветствувано навсякъде, или за да търсим неприятеля, дето и да се намираше. Една дивизия, командувана от генерал Тюр, потегли за средището на острова. Дивизията от десния фланг, командувана от генерал Биксио, по крайбрежието на южна Сицилия, и дивизията на левия фланг, командувана от генерал Медичи, по северното крайбрежие, тръгнаха със заповед да съберат всички доброволци, които се явят, и да се съсредоточат накрай всички при Месинския пролив.

В Палермо пристигна също тъй и генерал Козенц с две хиляди души. След тях дойдоха и други, изпратени от „комитетите за подпомагане на Сицилия“, образувани в различните области, под главното ръководство на доктор Бертани в Генуа.

Колоната на Козенц потегли също тъй за Месина в подкрепа на Медичи, заплашен от силен бурбонски корпус, под командата на Боско, който се бе отправил от този град за Спадафора да търси нашите.

Боско, начело на около четири хиляди души, с артилерия, бе излязъл от Месина със задача да поддържа връзка между Милацо и този град и да се опита да нанесе удар върху корпуса на Медичи, който бе завзел Барцелона, Санта Лучиа и някои околни села. Действително той нападна, ала бе отблъснат и се оттегли към Милацо, като завзе и опустоши южните равнини. Трябваше да се отървем от тази неприятелска сила, която единствена се държеше все още на открито.

Уведомен от генерал Медичи за движенията и силите на неприятеля, аз се възползувах от пристигането в Палермо на две хиляди души под командата на полковник Корте, не позволих да слязат на суша и заповядах една част от тях да се прехвърлят върху борда на „Сити оф Абердин“, на който се качих и аз и на следния ден стигнахме в Пати. Като се присъединихме към генералите Медичи и Козенц, при които още не беше пристигнала бригадата; която се движеше по крайбрежието, решихме да нападнем бурбонските войски призори, на следния ден след пристигането ми.