Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Memorie, 1888 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Петър Драгоев, 1958 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- TonevR (2021)
Издание:
Автор: Джузепе Гарибалди
Заглавие: Моите спомени
Преводач: Петър Драгоев
Година на превод: 1958
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт
Град на издателя: София
Година на издаване: 1958
Тип: мемоари
Националност: италианска (не е указано)
Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт
Излязла от печат: 20.IV.1958 г.
Редактор: Л. Топузова
Художествен редактор: Цв. Костуркова
Технически редактор: Н. Панайотов
Художник: Ат. Нейков
Коректор: М. Томова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218
История
- — Добавяне
Ягуари
Вливайки се на това място в Уругвай, Рио Негро образува твърде просторни острови, покрити с гори и пасбища. Зиме, като придойдат от дъждовете, реките ги заливат почти изцяло, така че малко са животните, които могат да живеят там и по-голямата част от тях преплуват водата и се настаняват на континента, където също намират много богати пасбища. Все пак ние намерихме по тия острови достатъчно говеда, та не почувствувахме липса на месо; намерихме също тъй и няколко диви кобили и жребци. Но най-голяма беше ползата, че можахме да стоварим на тия острови малко коне, изтощени от трудностите на пътуването, които възстановиха силите си.
Отвъд тия острови, които се мият на юг от Рио Негро, а на север от Уругвай, е разположен Ринкон де лас Голинас (Ъгъл или завой на кокошките). Тоя Ринкон е един великолепен и плодороден кът от континента, съединен с големия континент с провлак. На тоя къс земя имаше голям брой всякакви животни, включително коне, и затова беше от любимите спирки на матрерос.
Една от грижите ми беше да се движа с част от дебаркиращите сили и да се установя на брега на Ринкон. Оттук изпратих на разузнаване Виворина с другаря му Миранда Кон и те не закъсняха да се върнат с неколцина местни матрерос. Тия нови придобивки бяха последвани от други и оттогава насетне можахме да сложим началото на кавалерията, която се разрасна извънредно много.
С кавалерията се сдобихме с месо в изобилие. Същата нощ предприехме операция срещу една неприятелска част, която даде най-щастлив резултат. С изпълнението на тая операция бе натоварен поручик Галегос, тръгнал с нас от Монтевидео. Той изненада неприятелите, двайсетина на брой, и малцина от тях можаха да избягат; плени шест души, от които няколко ранени.
Експедицията растеше по брой и значение, особено след като при нас дойде и Хуан де ла Крус. Той и Мундел заслужаваха титлата княз на матрерос.
Хуан де ла Крус беше за нас ценна придобивка. Благодарение на него можахме да привлечем всичките матрерос от околностите и да създадем една превъзходна кавалерия. В тия краища, в които язденето на коне е нещо важно, без кавалерия е невъзможно да се предприеме каквото и да било.