Джузепе Гарибалди
Моите спомени (18)

Отстъпление

Други, и то много сериозни, работи ни очакваха в лагуната. Напредването на неприятелската войска, която беше многобройна по суша, както и нашето насилническо държане към жителите на Санта Катерина, подтикнаха на някои места населението да се вдигне срещу републиката. Между другите се разбунтува и селото Имириу, разположено в дъното на лагуната, на югозапад.

Генерал Канабаро ми възложи противната задача да покоря това село и за наказание да го оплячкосаме.

И тъй, аз трябваше да изпълня заповедта, въпреки че и при републиканското управление е отвратително човек да се подчинява слепешком.

Гарнизонът и населението се бяха приготвили да се защищават откъм лагуната. Слязох на суша на три мили на изток и ги нападнах неочаквано от планината, т.е. в гърба. Като разбихме гарнизона и го принудихме да избяга, станахме господари на Имириу.

Аз пожелавам за себе си и за всеки, който не е забравил, че е човек, да не му се възлага задачата да плячкосва. Смятам, че макар и да имам обширни доклади върху тези злодеяния, невъзможно е да се разкажат подробно всичките им гадости и мерзости. Аз не съм преживявал друг ден, изпълнен с толкова горчивина и с толкова отвращение от човека. В тоя злополучен ден усилията ми да обуздая поне насилията спрямо хората бяха безкрайни и успях, благодарение на сабята си и благодарение на това че рискувах живота си; но колкото се отнася до всевъзможните вещи, не можах да предотвратя страхотния безпорядък. Авторитетът на командуването, както и ударите със сабя, към които прибягнахме аз и няколко офицери, незавладени от необузданата алчност, не помогнаха. Не помогна също тъй и нарочно разпространеният слух, че неприятелят се връщал значително подсилен и като завари хората така разпръснати и пияни, ще ги избие до един.

Впрочем тоя слух в основата си не беше лишен от истина, защото неприятелят се виждаше по височините, но не смееше да ни нападне. Нищо не беше в състояние да удържи нахалните грабители. За съжаление това село, макар и малко, беше богато запасено с всякакви стоки, особено със спиртни напитки, понеже в него имаше складове, които снабдяваха значителна част от планинското население. Естествено пиянството беше обхванало всички.

Трябва да отбележа, че аз не познавах хората си, повечето от които бяха нови и крайно недисциплинирани. Не ще и дума, че ако само петдесет неприятели ни нападнеха в това състояние, щяха да ни унищожат.

Най-сетне със заплахи, удари и дори разстрелвания успяхме да приберем в корабите тия побеснели зверове. Натоварихме и няколко бъчви ракия и хранителни припаси за дивизията и се завърнахме в Лагуна.