Джузепе Гарибалди
Моите спомени (57)

От Куарто до Марсала

Когато всички бяха на борда и готови да поемат към Сицилия, едно ново произшествие накара и най-решителните да потреперят и без малко делото ни щеше да се провали. Две ладии, собственост на някакви контрабандисти, бяха натоварени с бойни припаси, капсули и дребно оръжие, и трябваше да се намират по посока между планината Портофино и Генуезкия фар, но колкото и да ги търсихме, не можахме да ги намерим.

Много важна беше липсата на бойни припаси и капсули; и кой би се впуснал в едва експедиция, при която би трябвало да се бие без бойни припаси? И все пак, след като бяхме търсили през цялата утрин по всички посоки, ние се отправихме с двата парахода на юг, изпълнени с вяра в съдбините на Италия.

За да се снабдим с бойни припаси, трябваше да се доближим до някое тосканско пристанище. Избрахме Таламоне. Аз трябва да похваля всички власти в Таламоне и Орбетело за сърдечния прием и особено подполковник Джорджини, главен военен комендант, без чието съдействие ние нямаше да можем да се снабдим с необходимото.

В Таламоне и Орбетело намерихме не само бойни припаси, но и каменни въглища и оръдия — нещо, което улесни твърде много експедицията ни.

Понеже трябваше да действуваме в Сицилия, не беше лошо да се явим за диверсия в Папската държава, като заплашим нея и държавата на Бурбона откъм север; така щяхме да привлечем за няколко дни вниманието на неприятеля или на неприятелите към тая част и да ги заблудим по отношение на истинския обект на експедицията ни.

Предложих тая диверсия на Дзамбианки, който я прие без колебание. Естествено, щеше да направи много повече, ако можех да му дам повече хора и средства. Но трябваше да се залови за трудното дело само с шестдесет души.

Най-сетне от Санто Стефано, дето натоварихме малко каменни въглища, на девети май следобед отплавахме направо за Сицилия.

През време на пътуването от всичките хора образувахме осем дружини, начело на които застанаха най-добрите офицери от експедицията. Сиртори бе назначен началник на щаба, Ачерби — интендант. Разпределихме оръжието и малкото дрехи, които можахме да съберем преди да тръгнем.

Отначало смятахме да слезем в Шака, но понеже денят беше напреднал и се бояхме, че може да срещнем неприятелски кръстосвачи, решихме да слезем на най-близкото пристанище Марсала (11 май 1860 г.). Като приближихме западния бряг на Сицилия, започнахме да откриваме платноходи и параходи. В пристанището на Марсала бяха закотвени два военни парахода, които излязоха английски.

В Марсала стигнахме по обед. Когато влизахме в пристанището, заварихме търговски кораби на разни народи.

Съдбата наистина ни бе облагодетелствувала, като насочи експедицията ни към това пристанище.

Бурбонските военни кръстосвани бяха напуснали пристанището на Марсала заранта, като се бяха отправили на изток, докато ние идвахме от запад. Когато влязохме в пристанището, те се виждаха към нос Сан Марко. Така че когато дойдоха на разстояние колкото изстрела на оръдие, ние вече бяхме дебаркирали всичките си хора от „Пиемонте“ и бяхме започнали дебаркирането на хората от „Ломбардо“.

Присъствието на английските военни кораби повлия до известна степен върху решението на комендантите на неприятелските кораби, които, естествено, горяха от нетърпение да започнат да ни обстрелват; това колебание у неприятеля ни даде време да завършим дебаркирането. Знамето на Албион допринесе да се спести проливането на човешка кръв и аз, любимец на тези господари на океаните, бях за стотен път закрилян от тях.

Обаче неточно беше съобщението, дадено от неприятелите ни, че англичаните улеснили дебаркирането ни пряко и със свои средства. Зачитаното и внушително знаме на Великобритания, развяващо се върху двата военни кораба на най-голямата морска сила и върху английската сграда, предизвика у бурбонските наемници колебание, бих казал дори и срам, понеже те трябваше да открият огън с внушителните си батареи срещу шепа мъже, въоръжени с такива пушки, с каквито монархията е свикнала да кара италианските доброволци да се бият.

Все пак три четвърти от доброволците още се намираха на вълнолома, когато бурбонците започнаха да ни обсипват с дъжд от желязо, като стреляха с гранати и картеч, които, за щастие, не нараниха никого.

„Пиемонте“, изоставен от нас, бе задигнат от неприятелите, които оставиха „Ломбардо“, понеже беше заседнал.

Населението на Марсала, смаяно от неочакваното събитие, ни посрещна добре. Народът ликуваше, а големците се мръщеха. Аз намерих всичко това за много естествено: който е свикнал да пресмята всяко нещо на процент, не ще и дума, не може да бъде спокоен при вида на шепа отчаяни хора, които искат да изкоренят привилегията и лъжата в едно порочно общество, за да го направят по-добро. Особено пък когато тези отчаяни хора, лишени от оръдия и от брони, се хвърлят срещу такава голяма сила, каквато е силата на Бурбона.

Големците, т.е. привилегированите хора, преди да се впуснат в някоя акция, първо проверяват от коя страна духа вятърът на щастието и къде са големите дружини, и едва тогава победоносците могат да бъдат сигурни, че ще ги намерят кротки, неначумерени и дори въодушевени, ако трябва. Не е ли такава историята на човешкото себелюбие във всички страни?

Бедният народ, напротив, ни посрещна възторжено и с любов. Той мислеше само за светостта на жертвата, за трудното и благородно дело, на което се бяха посветили тия шепа смели младежи, дошли отдалеко да помогнат на братята си.

Останалото време от деня на единадесети май и нощта минахме в Марсала, дето започнах да се ползувам от помощта на Криспи, честен и много способен сицилианец, който ми бе много полезен в административните работи и в неизбежните сношения със страната, която не познавах.

Започна да се говори за диктатура и аз я приех без възражение, понеже винаги съм я смятал за спасителна при случаите, когато е трябвало да се решава и действува бързо, и при големите премеждия, на които са изложени народите.

Заранта на дванадесети май потеглихме за Салеми, но понеже разстоянието беше твърде голямо, за да го преминем наведнъж, спряхме се в чифлика при Мистрета, дето прекарахме нощта. Ние не намерихме собственика на чифлика, но неговият млад брат ни зачете с гостоприемството си по благороден и великодушен начин. В Мистрета се образува нова дружина с Гридзиоти.

На тринадесети май пристигнахме в Салеми, дето ни посрещнаха добре и дето започнаха да се присъединяват към нас ядрата на Санта Анна д’Алкамо и на други доброволци от острова.

На четиринадесети завзехме Вита или Сан Вито и на петнадесети започнахме да виждаме неприятеля, който, заел Калатафими и уведомен за приближаването ни, бе разгънал по-голямата част от силите си по височините, наречени „Плачът на римляните“.