Джузепе Гарибалди
Моите спомени (46)

В Комо, Сесто, Календе, Кастелето

В Комо бяхме приети добре от населението, което преди това още бе проявило добрите си чувства към нас, като бе изказало силното си желание още при самото ни пристигане в Милано да бъдем изпратени в Комо, вместо на друго място, и там да се организираме.

Общинските власти ни посрещнаха също тъй добре, като ни снабдиха с каквото можаха, особено с дрехи, от които бяха най-вече лишени хората ми.

По въпроса обаче за укрепяването на града и съпротивата срещу австрийците те имаха отрицателно схващане; и действително, за да може да се защищава от един силен враг, тоя град се нуждаеше от силни външни укрепления и от много хора, тъй като е заобиколен от много възвишения, които господствуват над него, и е разположен в низина, върху брега на езеро.

На втория ден след пристигането ни в Комо дойде генерал Цуки с кола, на път за Швейцария. Когато населението научи за неговото пристигане и за намерението му да напусне Италия, то пламна от негодувание, затече се пред странноприемницата, в която бе отседнал, и прояви намерението си да го изкара навън и да го малтретира. Уведомен навреме, аз отидох на мястото и успях да укротя народа, като му обърнах внимание върху възрастта и миналата слава на стария генерал.

Вечерта ние изпразнихме Комо и след кратък поход се разположихме на стан западно от града, по пътя за Сан Ремо.

В Комо мнозина от нашите избягаха, като преминаха в съседна Швейцария; смятам, че мнозина други не сториха същото само от срам пред оня благороден народ, винаги готов за жертви в името на отечествената кауза: те дочакаха да излезем извън града, за да изоставят редиците на храбреците, които се готвеха да защитават последния къс италианска земя.

През първата нощ, която прекарахме на открито, бягствата бяха многобройни и призори в стана се виждаха купчини от захвърлени пушки. Макар и да ми е неприятно, разказвам тия срамни прояви на миналото, за да се поучат от тях сънародниците ми, да не изоставят тъй леко прекрасната си земя на ненаситния чужденец. Обаче в чест на истината, трябва да кажа, че по-голямата част от войниците ми, въпреки щедростта на гражданите на Комо, бяха облечени в платнени дрехи и без шинели. Кралските комисари, които в Милано намериха червената риза за много изпъкваща в очите на неприятеля, не се погрижиха обаче да ни снабдят с по един шинел; впрочем, такава беше съдбата на доброволците ми и при много други обстоятелства. После, близостта на Швейцария подсилваше желанието за бягство и, разбира се, повечето предпочитаха да отидат да разказват славните си подвизи в кафенетата и странноприемниците на Лугано, вместо да останат сред трудностите и опасностите на бойния лагер.

Ние скитахме няколко дни по тия планини, като прибирахме оръжието на бегълците и го товарехме върху реквизираните коли, които се движеха с колоната. Но тежкия товар се увеличаваше всеки ден и ние приличахме по-скоро на бедуински керван, отколкото на хора, готови да се бият за родната си земя. Реших да напуснем временно Ломбардия и да преминем в Пиемонт. Отправихме се за Варезе и оттам за Сесто Календе, дето преминахме Тичино, понеже ни дебнеше един австрийски корпус.

В Кастелето, разположено на десния бряг на Тичино, реших да спра и запитах властите на това малко, но прекрасно селище дали биха ни съдействували при защитата, в случай че бъдем нападнати от неприятеля.

Властите и населението се съгласиха драговолно да ни съдействуват и се започна работа за създаване на подходящи укрепления, чрез които щеше да се постигне, голяма издръжливост, понеже мястото беше твърде защитимо. Самочувствието на хората ми беше също тъй укрепнало. Капитан Раморино, когото изпратих на отсрещния бряг, дето се бяха появили неприятели, прогони един техен аванпост, рани неколцина и донесе като плячка в стана няколко копия и кавалерийски принадлежности.

В Кастелето прекарахме няколко дни. Неприятелят ни обяви временно преустановяване на военните действия, което наредих да бъде спазвано, но не се съгласих да си правим взаимни посещения от единия в другия лагер.

Дойде Салаското примирие, чиито унизителни условия възмутиха всички ни. Робството на нещастна Ломбардия се подпечатваше и ние, които бяхме дошли да я браним, бурно приветствувани като защитници на ломбардците, дори не извадихме сабите си за нея. Човек можеше просто да умре от срам!