Джузепе Гарибалди
Моите спомени (37)

Експедиция в Гуалегуачу. Хервидеро. Анцани

Остров Бискайно, главният от островите на Ягуари, много скоро стана колония, съставена от семейства, които бягаха от варварствата на неприятеля, и от разни бедни семейства от столицата, които, тласкани от нищета по следите ни, бяха уверени, че ще намерят поне месо. Там прекарахме много добитък и оставихме няколко коня и един висш офицер, натоварен да се грижи за всичко.

Експедицията продължи по реката и стигна до една точка пред Фрай-Бентос, но хвърли котва на противоположния бряг в областта Ентре-Риос. Надолу, на около осем мили от Фрай-Бентос, в същата част на Ентре-Риос, се намира устието на реката Гуалегуачу, приток на Уругвай. Селището е на около шест мили от устието.

Областта Ентре-Риос беше неприятелска. Ние имахме нужда от коне за нашите действия, а в тая област имаше чудесни коне. Селището Гуалегуачу ни привличаше, защото беше много богат пазар, който можеше да облече нашите дрипави воини и да ни снабди с хамути за конете и с всякакви други необходими неща. И тъй, реши се да идем в Гуалегуачу.

Нарочно се придвижихме нагоре по реката на около шест мили, за да не будим никакво подозрение. През нощта натоварихме в малките си кораби и лодки нашите добри легионери, както и кавалеристи с няколко коня, и заплавахме към целта си.

При устието на рекичката се беше установило едно семейство и се знаеше, че там има няколко търговски лодки и една военна боленера. Трябваше всички да изненадаме и действително всички изненадахме.

В тази акция ни провървя толкова много, че от изненада на изненада стигнахме до дома на коменданта на Гуалегуачу, когото заварихме да спи в леглото. Военният комендант на селището се наричаше Вилагра. Ние пленихме всички представители на властта и националните гвардии. Поставихме караул на най-силните места, установихме предни постове на известни разстояния по улиците, дето можеха да се появят неприятели, и пристъпихме към набирането на коне и към реквизирането на всички предмети от първа необходимост за нас. В Гуалегуачу се сдобихме с много добри коне, с необходимите дрехи, за да облечем всичките хора, със снаряжение за конете и с малко пари, които разпределихме между нашите крайно бедни моряци и войници, затънали от толкова дълго време в нищета и лишения. На тръгване пуснахме на свобода всички пленници — великодушна постъпка, която не биха извършили привържениците на Розас, ако бъдеха победители. Когато влизахме в Гуалегуачу, една неприятелска кавалерийска част, принадлежаща към местния гарнизон, отсъствуваше и се завърна през време на окупацията ни. Като я забеляза караулът ни, изпратихме неколцина по-добре екипирани кавалеристи. При схватката нашите прогониха враговете. Това първо малко въоръжено сблъскване зарадва хората ни и възбуди жаждата им за приключения, още повече че нашите се биха по блестящ начин в присъствието на всички. Ние имахме само един ранен, но много тежко.

При устието на рекичката имаше един полуостров, образуван от Уругвай и същата рекичка, където живееше поменатото семейство. Тоя полуостров ни послужи чудесно да изпълним операцията необезпокоявани, тъй като в тия краища на войнствени хора в късо време се събраха между самите жители кавалерийски сили с изненадваща подвижност и смелост. Хората от нашата пехота се качиха в малките кораби, които ни бяха докарали, кавалеристите препуснаха хубавите си откраднати коне, като същевременно водеха и много други, и се събрахме отново на полуострова.

Работата с товарене и разтоварване на коне не беше нова за нас и за няколко дни всички коне бяха пренесени — една част на острова Бискайно, а друга на другите острови в по-горната част на реката, за да ги използуваме при по-нататъшните си действия.

Навлязохме във вътрешността. До Пайзанду не се случи нищо, което да заслужава да се спомене. В тоя град имаше доста голям гарнизон. При това неприятелят беше изградил в него няколко батареи и беше поставил отвесно известен брой лодки на различни места в канала, за да задръсти прохода. Преодоляхме всичко. Няколко гюлета в корабите и няколко ранени — тия бяха последиците от честата оръдейна стрелба, която изнесохме срещу тия батареи.

Стигнахме в Хервидеро, някога много хубав чифлик, но тогава изоставен и пуст, и при ония обстоятелства все още много богат с добитък, от който се ползувахме през всичкото време на престоя си.

Това място на левия бряг на Уругвай се нарича Хервидеро (от испанската дума „хервир“, която значи „вря“). И наистина, когато реката е плитка, прилича на врящ казан от водовъртежите, причинени от многото подводни скали, които, постоянно удряни от силното течение на водата, правят много опасен тоя проход.

Една къща с азотеа, т.е. с тераса за покрив, се издига на височината, която господствува над левия бряг на реката, и около нея множество ранкос (бараки със сламен покрив) свидетелствуват за големия брой роби, с които са разполагали господарите на прочутия чифлик през по-спокойни времена.

Около къщите се навъртаха още ганадо мансо (опитомени говеда) и търсеха избягалите обитатели. Заедно с говедата се навърташе и една маяда (стадо овце), която достигаше числото четиридесет хиляди. Тия нестригани овце влачеха вълната си по земята и когато се движеха по хълмовете, приличаха на морски вълни. Не по-малко ще са били и говедата, включително ганадо чукро о алсадо (неопитомени). Като се прибавят безбройните кобили и жребци, най-вече диви, свине, магарета, газели и др., ще се добие представа за тия огромни полски имоти, наречени естанчиас (чифлици), където биха могли да живеят охолно много семейства и където не живееше нито един човек. Това се дължи на междуособиците, на които е осъден тоя прекрасен и нещастен край.

В цветущите времена Хервидеро е бил и саладеро, т.е. място, където се осолява месото на животни, които са клани със стотици на ден. И нещастията, преживени от населението, ще са отмъщение за големите страдания, причинени на животните. Аз вярвам, че смъртта е едно преходно състояние на материята, на което трябва спокойно да се подчиним, дори да свикнем с него. Но страданията, причинени от едно същество на друго! О, аз смятам, че понеже съществува в природата отмъщение, то трябва да бъде приложено към ония, които прибягват до кладите и мъченията и причиняват каквото и да било страдание на което и да било животно!

Имаше също тъй и сгради за различните занаяти в тоя величествен чифлик, така че той приличаше повече на село със своя феодален замък, отколкото на частен чифлик.

Експедицията спря в Хелвидеро, настанихме се вкъщите и направихме няколко временни укрепления. Дълбочината на реката не позволяваше да продължим по-нататък с по-големи ладии.

Анцани с италианския легион, който наброяваше около двеста пехотинци, се настани в чифлика, като го окупира по военному, и с тия предпазителни мерки можал да отблъсне едно неочаквано нападение, комбинирано между враговете ни от Ентре-Риос, командувани от генерал Гарцон, и тия от Източната държава под заповедите на полковник Лавалейя. Това станало, когато ме нямаше в Хервидеро.

След като се разбрах с Мундел относно влизането му в Салто, когато бъде превзет от нас, върнах се в Хервидеро. По това време получих от Уругвайяна сведения, че полковник Баец се готвел да дойде при мене с няколко души, а и единственият военен кораб на неприятеля, спрял в Йул, дезертирал при нас с част от екипажа си. Така че всичко облагодетелствуваше акцията ни.