Джузепе Гарибалди
Моите спомени (32)

Начало на обсадата на Монтевидео

Беше на 16 февруари 1843 г. Укрепленията на града току-що бяха завършени, когато в околните височини се появи авангардът на неприятелската войска. Генерал Рибера начело на кавалерията, твърде слаб, за да може да се бие срещу неприятеля, си бе пробил път и бе навлязъл в полето, заобикаляйки лявото крило на неприятеля и заставайки в ариергард.

Такава маневра е лесна в една страна, където всеки мъж е съвършен ездач и където поради това, че единствената храна на полето е месото, са излишни обременителните товари, необходими в европейските войни. После, ако Рибера не беше голям генерал на полски сражения, той беше майстор в хитростите, свойствени на малката война, и тая маневра, извършена ловко, му даваше отново възможност да безпокои твърде много неприятеля.

Генерал Пац оставаше да командува силите на столицата. В сравнение с дължината на стените, които трябваше да бъдат защищавани, тия сили бяха многобройни, но човек като има пред вид, че бяха отскоро под знамената и че не всички войници бяха проникнати от истинска любов към отечеството, може само да се възхищава на прозорливостта, смелостта и постоянството на прочутия генерал, който след като ги бе организирал и дисциплинирал, удържа първите и най-опасни сблъсквания с обсадата. Въпреки благородния порив у народа, не липсваха разединители, страхливци и предатели.

Един Видал, министър, бе обрал съкровището и бе офейкал. Един Аитуна, полковник на корпус и полицейски началник, беше преминал към неприятеля с много други офицери и чиновници. Един корпус, наречен корпус на агуеридос, съставен от наемници чужденци, не само беше дезертирал на няколко пъти почти изцяло, но една нощ, когато тоя корпус заемаше предните постове на града, го изложи на голяма опасност с измяната си.

Тия примери естествено бяха следвани от отделни лица, които, смятайки че всичко е загубено, под един или друг предлог напускаха редиците на защитниците, за да преминат към неприятеля.

Отначало работите вървяха с главата надолу и аз и досега не съм разбрал защо Уривес, осведомен най-подробно за всичко от вътрешните си привърженици, не се възползува от бъркотията и от недостатъчността на укрепленията, за да атакува енергично крепостта. Той се задоволи само с разузнавания и диверсионни нощни нападения, които закаляваха неопитните войници на Монтевидео.

Между това, въоръжаваха се и се организираха чуждестранните легиони. Какъвто и смисъл да се дава на въоръжаването на италианския и френския легион, не може да се отрече, че то беше израз на благороден порив, отзоваване на първия призив за отблъскване на нашественика извън страната, която им бе дала гостоприемството си. Че впоследствие в тях се вмъкнаха и хора с користни цели, е вярно; но така или иначе, въоръжаването и организирането на тия корпуси, ако не изиграха някаква решителна роля, послужиха поне да се обезпечи сигурността на града.

Възползувайки се от увеличаването на силите, генерал Пац установи една външна линия на разстояние един оръдеен изстрел от стените. Оттогава насетне системата на защита беше уредена и неприятелят не можеше вече да се приближи до града.