Джузепе Гарибалди
Моите спомени (56)

Войната в Сицилия. Май 1860 година

Аз бях в Капрера, когато до мене стигнаха първите известия за революционно движение в Палермо. Според едни слухове, въстанието било отложено, а според други — потушено още при първите му прояви. Във всеки случай, слуховете за въстание продължаваха и то следователно, потушено или не, съществуваше. Получих сведения за станалото от приятелите си. Искаха ми оръжие и средства от „Милион пушки“ — име, което бе дадено на една подписка за закупуването на оръжие.

Розалино Пило и Корао се готвеха да отпътуват за Сицилия. Понеже знаех намеренията на оногова, който управляваше съдбините на северна Италия, и понеже не бях се освободил още от скептицизма, в който ме бяха хвърлили събитията през последните месеци на 1859 г., посъветвах да се действува само след като се получат по-положителни сведения за въстанието. Хвърлих леда си на зрял мъж в пламенната мощна воля на младежта. Но в книгата на живота било писано, ледът, доктрината, педантизмът да създават напразно пречки в стремителния ход на италианските съдбини. Аз съветвах да не се действува, ала слава богу! — действуваше се. Според достигащите до нас известия, въстанието в Сицилия не беше угаснало. Съветвах да не се действува ли? Но италианецът не трябва ли да бъде там, дето италианците се бият за националната кауза против тиранията?

Оставих Капрера и се отправих за Генуа. В къщите на приятелите Ауджиер и Колталети започнахме да бъбрим за Сицилия и за работите ни. После във вила Спинола, у дома на приятеля Аугусто Веки, започнахме да се готвим за една експедиция.

Безспорно Биксио е главното действуващо лице в делото ни. Неговата смелост, неговата работоспособност и неговата опитност в морските работи и особено на Генуа, неговото родно място, принесоха неоценими услуги на делото.

Криспи, Ламаза, Орсини, Калвино, Кастилиа, Карини и други между сицилианците проявиха изключителна усърдност за делото; отличиха се също тъй Стоко, Плотино и други калабрийци. Реши се, че щом сицилианците се бият, трябва да им се помогне, независимо от това дали ще се успее или не.

Обаче поради някои печални известия, без малко хубавата експедиция щеше да пропадне. Една телеграма от Малта, изпратена от един приятел, достоен да му се вярва, съобщаваше, че всичко било пропаднало и оцелелите от сицилианското въстание намерили убежище на този остров.

Отказахме се почти напълно от делото. Обаче трябва да призная, че у поменатите сицилианци никога не намаля вярата, и, ако не за друго, то поне за да установят истината на самото място.

Между това правителството на Кавур започна да хвърля оная мрежа от примки и подли спънки, които преследваха експедицията ни до край. Хората на Кавур не можеха да кажат: „Не искаме експедиция в Сицилия“. Общото народно мнение щеше да ги осъди и оная изкуствена популярност, спечелена с парите на нацията, чрез подкупването на хора и вестници, щеше по всяка вероятност да бъде разклатена.

И тъй, аз можех да подготвя нещо за братята си борци в Сицилия, подкрепен от благородното чувство на народа и дълбоко трогнат от мъжествената решителност на смелите островитяни. Колкото се отнася до хората на Кавур, малко се боях, че те могат да ме арестуват. Отчаянието и твърдото решение на сицилианците можеха сами да тласнат въстанието напред. Ла Фарина, изпратен от Кавур да ни наглежда, не вярваше в делото и за да ни разубеди, изтъкваше, че познавал много добре сицилианския народ, понеже самият той бил роден на този остров, и ми доказваше, че щом въстаниците са загубили Палермо, изобщо са загубени. Обаче едно правителствено известие, дадено от самия него, подсили решението ни да действуваме. В Милано имаше петнадесет хиляди пушки и освен това парични средства, с които можехме да разполагаме. Начело на управлението на „Милион пушки“ стояха Безана и Финци, на които също тъй можеше да се разчита. Везана дойде с парични средства в Генуа, повикан от мене. На тръгване от Милано той бе наредил да ни изпратят пушките, снарядите и другите военни материали, които се намираха там. В същото време Биксио преговаряше с Фоше от администрацията на параходите „Рубатино“ за пренасянето ни в Сицилия. Работите не вървяха зле и благодарение на бързината на Фоше и Биксио и на благородния устрем на италианската младеж, която се стичаше от всички краища, ние за няколко дни се подготвихме за път, когато една неочаквана случка не само забави, но направи почти невъзможна експедицията ни.

Ония, които изпратих в Милано да получат пушките, заварили пред вратата на склада кралски стражари, които заявили, че не бивало да се вземе нито една пушка. Така бил заповядал Кавур. Това естествено ни попречи и огорчи, ала не ни накара да се откажем от намерението си. Понеже не можехме да имаме нашите пушки, ние се опитахме да си доставим от другаде и без съмнение щяхме да ги намерим, ала тогава на Фарина ни предложи хиляда пушки и осем хиляди лири, които приех. Користна щедрост на високопоставени лисици: лишиха ни от хубавите ни пушки, които оставаха в Милано, а ни доставиха чрез на Фарина много лоши пушки, с които бяхме принудени да си служим.

Моите другари от Калатафими ще разказват с какви крайно лоши пушки е трябвало да се бият срещу бурбонците, въоръжени с добри карабини, в оная славна битка. Всичко това забави отпътуването ни; при това бяхме принудени да върнем много доброволци по домовете им поради недостатъчните превозни средства и за да не предизвикваме безполезно подозрителността на полицията (не изключвахме френската и сардинската). Твърдата воля да направим нещо и да не изоставяме братята си от Сицилия победи всяка спънка: повикахме доброволците, които бяха определени за експедицията, и те се притекоха веднага, особено от Ломбардия. Генуезците чакаха готови. Оръжията, снаряженията, хранителните припаси бяха натоварени на малки ладии. Двата парахода „Ломбардо“ и „Пиемонте“, командувани — първият от Биксио, а вторият от Кастилия, през нощта на пети срещу шести май излязоха от генуезкото пристанище, за да вземат хората, които чакаха, разделени между Фоче и вила Спинола.

Някои трудности, неизбежни при подобни начинания, естествено, се явиха и тук. Да пристигнеш на борда на два парахода в генуезкото пристанище, спуснали там котва край дока, да завладееш екипажите им и да ги принудиш да помогнат на грабителите, да запалиш след това пещите, да вземеш „Ломбардо“ като ремарке на „Пиемонте“, който бе готов преди първия, и всичко да Стане при пълно лунно осветление — това са неща по-лесни за описване, отколкото за извършване, и за тях е необходимо много хладнокръвие, способност и късмет. Двамата сицилианци Орландо и Кампо, които участвуваха в експедицията, и двамата машинисти, ни бяха от извънредно голяма полза при тия обстоятелства.

Призори всичко беше на борда. Радостта от опасностите, от приключенията, от съзнанието, че се служи на светата кауза на отечеството, беше изписана върху лицата на Хилядата. Бяха хиляда, почти всички алпийски стрелци, същите ония, които няколко месеца преди това Кавур бе изоставил във вътрешността на Ломбардия, зад австрийците, и на които бе отказал да изпрати подкрепата, определена със заповед от краля; бяха същите ония алпийски стрелци, които военното министерство в Торино приемаше като чумави, когато имаше нужда от тях, и които пак като чумави изгонваше; бяха същите Хиляда, които се явиха два пъти в Генуа, за да се изложат на явна опасност, и които винаги ще се явяват там, дето е необходимо да пожертвуват живота си за Италия, без да очакват друга награда, освен радостта, произтичаща от съзнанието за изпълнен дълг.

Хубави бяха тия мои млади, закалени бойци за италианската свобода, и аз, горд от доверието им, се чувствувах способен да предприема какво ли не.