Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Memorie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
TonevR (2021)

Издание:

Автор: Джузепе Гарибалди

Заглавие: Моите спомени

Преводач: Петър Драгоев

Година на превод: 1958

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт

Град на издателя: София

Година на издаване: 1958

Тип: мемоари

Националност: италианска (не е указано)

Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт

Излязла от печат: 20.IV.1958 г.

Редактор: Л. Топузова

Художествен редактор: Цв. Костуркова

Технически редактор: Н. Панайотов

Художник: Ат. Нейков

Коректор: М. Томова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218

История

  1. — Добавяне

Монтевидео

И тъй, ето че станах трупиере, т.е. водач на добитък. В един чифлик, наречен Корал де Педрас, с позволение на министъра на финансите, успях в продължение на двадесет дни да събера с неизказана мъка около деветстотин животни, които с още по-голяма мъка трябваше да закарам в Монтевидео. Обаче в тоя град не стигнах със стадото волове, а с около триста волски кожи. Из пътя ми се явиха непреодолими препятствия, особено придошлата река Рио Негро, при която без малко щях да изгубя почти целия си капитал. Поради придошлата река, неопитността ми в тоя занаят и мошеничеството на някои работници, които бях наел да се грижат за добитъка, едва можах да прекарам през Рио Негро около петстотин вола. Обаче сметнах, че и тия петстотин вола няма да могат да оцелеят до Монтевидео и затова после реших, че ще трябва да ги заколим за кожите им, като оставим месото им на гарваните.

Когато някое от тия нещастни животни се изморяваше, аз го продавах срещу едно скудо. Най-сетне, след като в продължение на петдесет дни понесох трудности, студове и неприятности, които не се поддават на описание, стигнах в Монтевидео с малко кожи. С парите от продажбата на кожите едва можах да облека твърде скромно семейството си и двама мои другари.

Подслоних се в къщата на приятеля си Кастелини, където прекарах известно време.

Аз имах семейство, а средствата бяха изчерпани, следователно се налагаше да осигуря независимото съществуване на трима души. Чуждият хляб винаги ми се е струвал горчив, а за съжаление в живота си, пълен с превратности, често съм имал нужда от приятел, какъвто за щастие, винаги съм намирал.

Между това, аз се залових с две работи, които наистина бяха малко доходни, но във всеки случай ми осигуриха храната: станах търговски посредник и лектор по математика в Института на Паоло Семидеи. Така карах до постъпването си в източната ескадра, т.е. монтевидейската.

Рио-гранденският въпрос отиваше към уреждане и Анцани, когото бях оставил начело на малкото сили, командувани от мене в тая република, се бе оттеглил и ми писа, че нямало повече какво да се прави в тая страна.

Монтевидейската република ми предложи много скоро работа. Предложено ми бе и аз приех командуването на военната корвета „Коституционе“ с осемнадесет оръдия. Източната ескадра бе командувана от полковник Кохе, американец, а буеносайреската — от генерал Браун, англичанин.

Станаха няколко морски сражения, но с незначителни резултати. По това време бе назначен за военен министър някой си Видао, който се прослави като злополучен и достоен за презрение човек. Едно от първите му нещастни намерения бе да се отърве от ескадрата, която според него била много тежка за държавата и безполезна, тая ескадра, за която републиката бе пръснала толкова много пари и която, ако бъдеше подкрепена и добре ръководена, можеше да представлява значителна сила по реката Ла Плата, без която Монтевидео не би излязъл никога от положението на зависим от Буенос-Айрес. Ала монтевидейската ескадра бе изцяло унищожена от поменатия глупав министър. Корабите бяха продадени на срамно ниски цени и материалите разпилени. За да се закръгли делото на разрушението, възложиха ми една експедиция, която можеше да свърши само със загубването на корабите, командувани от мене.