Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Memorie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
TonevR (2021)

Издание:

Автор: Джузепе Гарибалди

Заглавие: Моите спомени

Преводач: Петър Драгоев

Година на превод: 1958

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт

Град на издателя: София

Година на издаване: 1958

Тип: мемоари

Националност: италианска (не е указано)

Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт

Излязла от печат: 20.IV.1958 г.

Редактор: Л. Топузова

Художествен редактор: Цв. Костуркова

Технически редактор: Н. Панайотов

Художник: Ат. Нейков

Коректор: М. Томова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218

История

  1. — Добавяне

Експедицията в Санта Катерина

След описаното събитие в лагуната Дос Патос не се случи нищо значително. Започна се строежът на два нови малки кораба, материалите за които изкарахме от нашата плячка. При работата в помощ ни се явиха съседите, които бяха винаги добри към нас.

Като завършихме двата нови кораба и ги въоръжихме, ние бяхме повикани при Итапуа да действуваме с войската, която тогава обсаждаше главния град на областта — Порто Алегре.

Поради липса на артилерия войската не направи нищо; нищо не можахме да направим и ние през цялото време.

Тогава бе замислена една експедиция в областта Санта Катерина и мене ме повикаха да взема участие в нея, като придружа генерал Канабаро, главнокомандуващ всичките сили, предназначени за тая област.

Двата по-малки кораба останаха в лагуната под заповедите на Зефирино д’Утра, а с другите два придружих дивизията на Канабаро, която трябваше да действува по суша, докато аз щях да действувам по море. С мене бяха неразделният Григ и най-добрите от другарите ми. Лагуната Дос Патос е дълга сто и тридесет мили и широка средно от петнадесет до двадесет мили. При устието, което я свързва на изток с океана, на десния бряг се намира Рио Гранде дел Суд, крепост, важна колкото и самата столица.

На противоположната страна е Рио Гранде дел Норд, също крепост.

Тия две крепости, както и Порто Алегре, бяха в ръцете на монархистите. Понеже неприятелят владееше единственото устие на лагуната в морето, за нас беше невъзможно да излезем от нея и бяхме принудени да приготвим коли, върху които да пренесем нашия флот. Това показва колко големи са били корабите ни.

Като натоварихме корабите на колите, ние потеглихме на път и преминахме едно пространство от петдесет и четири мили. Из пътя не срещнахме никаква мъчнотия, чак до бреговете на езерото Тарамандай, където ги разтоварихме, снабдихме ги с въжета и платна и ги нагласихме за плаване.

Езерото Тарамандай, образувано от водите, стичащи се по източния склон на Еспинасо, има много плитко устие, което го свързва с Атлантическия океан. Освен това при този образуван от наноси и негостоприемен бряг морето е винаги развълнувано от постоянните ветрове на горещия пояс.