Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Memorie, 1888 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Петър Драгоев, 1958 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- TonevR (2021)
Издание:
Автор: Джузепе Гарибалди
Заглавие: Моите спомени
Преводач: Петър Драгоев
Година на превод: 1958
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт
Град на издателя: София
Година на издаване: 1958
Тип: мемоари
Националност: италианска (не е указано)
Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт
Излязла от печат: 20.IV.1958 г.
Редактор: Л. Топузова
Художествен редактор: Цв. Костуркова
Технически редактор: Н. Панайотов
Художник: Ат. Нейков
Коректор: М. Томова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218
История
- — Добавяне
Експедицията в Санта Катерина
След описаното събитие в лагуната Дос Патос не се случи нищо значително. Започна се строежът на два нови малки кораба, материалите за които изкарахме от нашата плячка. При работата в помощ ни се явиха съседите, които бяха винаги добри към нас.
Като завършихме двата нови кораба и ги въоръжихме, ние бяхме повикани при Итапуа да действуваме с войската, която тогава обсаждаше главния град на областта — Порто Алегре.
Поради липса на артилерия войската не направи нищо; нищо не можахме да направим и ние през цялото време.
Тогава бе замислена една експедиция в областта Санта Катерина и мене ме повикаха да взема участие в нея, като придружа генерал Канабаро, главнокомандуващ всичките сили, предназначени за тая област.
Двата по-малки кораба останаха в лагуната под заповедите на Зефирино д’Утра, а с другите два придружих дивизията на Канабаро, която трябваше да действува по суша, докато аз щях да действувам по море. С мене бяха неразделният Григ и най-добрите от другарите ми. Лагуната Дос Патос е дълга сто и тридесет мили и широка средно от петнадесет до двадесет мили. При устието, което я свързва на изток с океана, на десния бряг се намира Рио Гранде дел Суд, крепост, важна колкото и самата столица.
На противоположната страна е Рио Гранде дел Норд, също крепост.
Тия две крепости, както и Порто Алегре, бяха в ръцете на монархистите. Понеже неприятелят владееше единственото устие на лагуната в морето, за нас беше невъзможно да излезем от нея и бяхме принудени да приготвим коли, върху които да пренесем нашия флот. Това показва колко големи са били корабите ни.
Като натоварихме корабите на колите, ние потеглихме на път и преминахме едно пространство от петдесет и четири мили. Из пътя не срещнахме никаква мъчнотия, чак до бреговете на езерото Тарамандай, където ги разтоварихме, снабдихме ги с въжета и платна и ги нагласихме за плаване.
Езерото Тарамандай, образувано от водите, стичащи се по източния склон на Еспинасо, има много плитко устие, което го свързва с Атлантическия океан. Освен това при този образуван от наноси и негостоприемен бряг морето е винаги развълнувано от постоянните ветрове на горещия пояс.