Джузепе Гарибалди
Моите спомени (2)

Моите родители

Аз не бива да започна разказа за моя живот преди да спомена за родителите си, чиито характер и доброта са упражнили толкова голямо влияние върху мене.

Баща ми, син на моряк и самият той моряк от най-крехката си възраст, естествено не притежаваше ония знания, на които се радват моряците от нашето поколение.

Като младеж той служил на корабите на дядо ми; по-късно командувал собствени кораби. Неговите работи не вървели гладко и аз често съм го чувал да казва, че е можел да ни остави по-състоятелни. Ала аз съм му много признателен за стореното от него, понеже съм убеден, че той не е пренебрегнал нищо за възпитанието ми дори и през времената, когато, изпаднал в материални затруднения, възпитанието на децата е било, естествено, тежко бреме за извънредно честния му живот.

После, ако баща ми не се е погрижил да получа по-широко образование и да се приобщя към гимнастиката, фехтуването и други телесни упражнения, то се дължи на времената, в които поради влиянието на възпитателите с расо, младежите бяха подготвяни за калугери и адвокати, вместо да бъдат подготвяни за добри граждани, способни за мъжествени и полезни занятия и годни да служат на разореното си отечество.

Освен това неговата любов към децата му беше безгранична и следователно той се боеше да не би те да се насочат към военно поприще. Това безпокойство на любимия ми баща, предизвикано от прекомерната му обич, може би заслужава единствения укор, който мога да му отправя, понеже, страхувайки се да не ме изложи твърде млад на трудностите и опасностите на морето, той не ми позволи, противно на природата ми, до петнадесетгодишна възраст да пътувам по море.

И това не беше мъдро решение, тъй като днес аз съм убеден, че морякът трябва да започва кариерата си много млад, ако е възможно — преди да е навършил осем години. В тая практика учители са генуезците и особено англичаните. Да караш младежите, предназначени за морето, да учат в Торино или Париж и да ги изпращаш на борда, след като са навършили двайсет години, е много лоша система. Аз смятам, че е по-добре те да учат на борда, като едновременно практикуват по мореплаване.

А моята майка! Аз твърдя с гордост, че тя може да служи за образец на майките. С това, вярвам, съм казал всичко.

Една от най-големите ми мъки през живота ми е тая, че не можах да ощастливя последните дни на добрата си майка, на която причиних толкова горчивини с авантюристкото си поприще.

Нейната нежност към мене може би беше прекалена. Но не дължа ли на любовта й, на ангелския й характер малкото добро в характера си?

На милостта на майка ми към ближния, на съчувствието й към бедните и страдащите — не дължа ли може би малкото си милост към отечеството, която ми спечели обичта на моите нещастни, по добри сънародници?

О, макар да не съм суеверен, в най-трудните минути на живота си, когато съм излизал читав от вълните на океана, от градушките на бойното поле, аз съм си представял моята нежна майка коленичила, молеща се за живота на сина си. И макар малко да вярвам в силата на молитвата, аз съм бивал трогнат, щастлив или по-малко нещастен.