Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Memorie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
TonevR (2021)

Издание:

Автор: Джузепе Гарибалди

Заглавие: Моите спомени

Преводач: Петър Драгоев

Година на превод: 1958

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт

Град на издателя: София

Година на издаване: 1958

Тип: мемоари

Националност: италианска (не е указано)

Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт

Излязла от печат: 20.IV.1958 г.

Редактор: Л. Топузова

Художествен редактор: Цв. Костуркова

Технически редактор: Н. Панайотов

Художник: Ат. Нейков

Коректор: М. Томова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218

История

  1. — Добавяне

При Месинския пролив

Щом стигнахме до пролива, трябваше да го преминем. Възвръщането на Сицилия към голямото италианско семейство беше наистина чудесна придобивка. Та какво? Трябваше ли ние, за да се харесаме на дипломацията, да оставим необединено, окастрено отечеството си? Ами Калабрия и Неапол, които ни очакваха с отворени обятия? Ами оная част от Италия, която се намираше още под властта на чужденеца или поповете? И тъй, ние трябваше да преминем пролива, въпреки най-голямата бдителност на бурбонските войски и на ония, които ги заместваха.

Един ден можахме чрез един калабриец, наш привърженик, да влезем във връзка с някои военни от гарнизона на Алта Фиумара, много важна точка на източния бряг на пролива. Натоварих полковниците Мисори и Музолини да отидат с двеста души през нощта и да се опитат да овладеят поменатата крепост. Обаче, било поради недоразумение, било поради страх у водача, било поради други причини акцията пропадна. Нашите хора се натъкнали на неприятелски патрул, който бил разбит, но дал тревога и нашите били принудени да хванат планината.

Началото беше неблагоприятно и трябваше да изоставим проекта за преминаване на пролива при Фаро, като опитаме да го преминем другаде.

През ония дни пристигна от Генуа д-р Бертани и ми съобщи, че трябвало да се съберат при Аранчи, на източния бряг на Сардиния, около пет хиляди от нашите, които той изпратил от Генуа, преди сам да отпътува. Това решение — да се съберат хората при Аранчи произлизаше от ония, които като Мацини, Бертани, Никотера и др., без да осъждат експедициите ни в Южна Италия, смятаха, че трябва да се правят диверсии в папската държава или в Неапол! Или пък може би още отказваха да се подчинят на диктатурата.

За да не отблъсвам изцяло стратегическата идея на тия господа, намислих да настигна петте хиляди души и с тях да се опитам да ударя Неапол.

И тъй, аз отплавах с Бертани на борда на „Вашингтон“ за залива Аранчи. Като пристигнахме на пристанището, заварихме само една част от експедицията, тъй като повечето от доброволците вече се бяха отправили за Палермо. Това обстоятелство ме накара да променя намерението си. Ние качихме част от хората върху „Вашингтон“. Отидохме в Магдалена за каменни въглища, оттам в Калиари, в Палермо, в Милацо, и се завърнахме на нос Фаро. Там генерал Сиртори бе подготвил два наши парахода, „Торино“ и „Франклин“, да обиколят Сицилия от север на запад и юг до източната част на острова при Таормина.

Това беше разумно и щастливо решение. Двата поменати парахода стигнаха в Джардини, пристанище на Таормина, взеха дивизията на Биксио и я пренесоха благополучно в Мелито, в Калабрия.

Понеже експедицията с двата парахода с дивизията на Биксио трябваше да отпътува от Джардини за Калабрия, аз още същия ден, в който пристигнах на Фаро, отплавах за Месина; там наех кола и стигнах навреме, за да се кача на „Франклин“ и да се прехвърля и аз в Калабрия.