Джузепе Гарибалди
Моите спомени (66)

Подготовка за сражението при Волтурно на 1 октомври 1860 година

Понеже ми се наложи да оставя войската при Волтурно^[1] и да отида в Палермо, казах на генерал Сиртори, достоен началник на генералния щаб, да хвърли наши части върху съобщителните линии на неприятеля. Обаче той решил да извърши нещо по-сериозно, като смятал, че при престижа ни от спечелените победи няма невъзможна задача за смелите пи доброволци.

И тъй, решено било да завземат Кайяцо, село разположено на изток от Капуа, върху десния бряг на Волтурно. Тая защитима позиция обаче отстоеше само на няколко мили от основното ядро на бурбонската войска, разположена на изток от Капуа и брояща около четиридесет хиляди души, които всеки ден се увеличаваха.

За да завземат Кайяцо, нашите направили една демонстрация на левия бряг на Волтурно, дето загубили няколко добри войници главно поради превъзходството на бурбонските карабини и поради това, че нашите били на открито. Операцията станала на 19 септември. Нашите завзели Кайяцо, когато аз пристигнах в същия ден от Палермо. Нашите войници, след като напредвали с устрем, както бяха свикнали, към брега на реката и не намерили там прикритие срещу градушката от неприятелски куршуми, били принудени да се върнат назад бегом, поразени в боя. Тая беше последицата от демонстрацията на реката, за да отвлекат вниманието на неприятеля и да превземат Кайяцо. После, на следващия ден, надделяващите бурбонски сили нападнали Кайяцо и малкото наши войници трябвало да го опразнят и да се оттеглят стремглаво към Волтурно, дето мнозина намерили смъртта си — убити или удавени при преминаването на реката.

Операцията беше нещо повече от неблагоразумие — липса на военен такт от страна на оногова, който я бе ръководил. Ние загубихме, между другите, храбрия полковник Тито Катабене, ранен и пленен, Вози, също тъй ранен и пленен, и др.

Между това поражението при Кайяцо, друго едно при Изерниа, пробуждането на попската хидра на север от Волтурно и хитруванията на кавурци, които работеха до един, за да ни изложат, бяха донякъде деморализирали хората ми, като същевременно бяха повдигнали духа у бурбонците.

Бурбонската войска, претърпяла толкова много загуби в Сицилия, Калабрия и Неапол, се оттегли зад Волтурно и се съсредоточи в Капуа, като се погрижи да я укрепи. Щом първите колони от южната войска пристигнаха в околностите на Неапол, веднага ги отправихме към Авелино и Ариано, за да усмирят някои реакционни движения, подбудени от попове и бурбонци. Тая задача бе възложена на генерал Тюр и той я изпълни отлично.

След като усмири смутовете в Авелино, Тюр получи заповед да завземе Казерта и Санта Мария с дивизията си. След кратък престой в Неапол бяха изпратени и други корпуси в тая посока.

Дивизията на Биксио завзе Мадалони, като прикри главния път, който води за Кампобасо и Абруци; тя образуваше десния фланг на малката ни войска. Дивизията на Медичи завзе планината Сант Анджело, която господствува над Капуа и Волтурно, и после бе подсилена с няколко новообразувани корпуси, командувани от генерал Авецана. Една бригада от дивизията на Медичи, командувана от генерал Саки, завзе северния склон на планината Тифата. Всички тези сили образуваха нашия център. Дивизията на Тюр, която завзе Санта Мария, представляваше нашия ляв фланг. Резервите, командувани от генерал Сиртори, останаха в Казерта.