Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Memorie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
TonevR (2021)

Издание:

Автор: Джузепе Гарибалди

Заглавие: Моите спомени

Преводач: Петър Драгоев

Година на превод: 1958

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт

Град на издателя: София

Година на издаване: 1958

Тип: мемоари

Националност: италианска (не е указано)

Печатница: Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт

Излязла от печат: 20.IV.1958 г.

Редактор: Л. Топузова

Художествен редактор: Цв. Костуркова

Технически редактор: Н. Панайотов

Художник: Ат. Нейков

Коректор: М. Томова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16218

История

  1. — Добавяне

Обсадени в Салто от Ламос и Вергара

Останаха да ни държат в обсада двата кавалерийски корпуса на Ламос и Вергара, с около 700 души, и то от голямо разстояние; така че ние можехме да излизаме извън града — било за волове, било за коне, с които възстановихме кавалерията си, която бе лишена почти от всичките си коне поради затрудненията, причинени от обсадата.

Нека се има пред вид, че по ония места конете се хранят само с трева, на паша из полето, и че много малко са конете, които се изхранват с фураж.

През ония дни извършихме едно действие, което беше много хубаво и изключително за нас, европейците. Корпусът на Гарзон, разположен в Конкордия, срещу Салго, бе дошъл да се съедини с Уркиза, за да се отправи под заповедите на последния към Кориентес. В Конкордия остана един разузнавателен кавалерийски корпус и от Салто се виждаха часовоите и каваладата (стадо коне), която през нощта се приближаваше до брега, дето тревата беше по-сочна и дето беше по-удобно за водопой, а нощем се оттегляше навътре.

Полковник Баец ми предложи да сложим ръка върху тая кавалада. Един прекрасен ден подготвих двадесетина отбор кавалеристи, голи, въоръжени само със саби; подготвих също тъй и една дружина от легионери, които трябваше да преплават до отсрещния бряг с лодки. Беше пладне, когато слънцето е най-горещо. Часовоите на неприятеля, забили копията си в земята и окачили на тях наметки, за да си пазят сянка, дремеха или играеха на карти. Реката на мястото, дето трябваше да я преминем, е около петдесет метра широка, много дълбока и със силно течение. Даде се условният знак. Кавалеристите излязоха от шумака на брега, дето се бяха скрили, и се впуснаха във водата с конете си без седло, само с юзди. Легионерите, които един по един вече бяха влезли в лодките откъм нашата страна, дето не можеха да бъдат забелязани от неприятеля, гребяха с все сила към отсрещния бряг. И когато неприятелските часовои забелязаха движението, изстрелите на нашите пъргави младежи вече пищяха в ушите им и кавалеристите ги гонеха по хълма. Само храбрата южноамериканска кавалерия е способна на подобни действия: хората и конете са отлични плувци, свикнали да преминават големи реки. Обикновено ездачът се държи за гривата на коня с едната си ръка, а с другата плува; оръжието и другите неща пък се влачат в пелотата, направена от карона.[1]

Една част от голите кавалеристи останаха да наблюдават върху хълма, докато другите събираха разпръснатите коне и ги откарваха на брега, там, дето са свикнали да ги поят; по-голямата част от тях навлизаха във водата, а упорствуващите бяха вързани към лодките и повлечени към нашия бряг. Между това легионерите разменяха по някой изстрел с неприятеля, който се увеличаваше, ала не дотолкова, че да се осмели да ни нападне; при това той се държеше на почетно разстояние и в чест на няколкото оръдейни изстрела, дадели от нашата флотилия. И тъй, за няколко часа ние станахме господари на повече от сто коня, без да бъде ранен никой от нас.

След като се сдобихме с толкова много коне, естествено беше да се породи у нас желанието да се поспипаме с нашите обсадители. Вергара с корпуса си ни стягаше отблизо. Ние изпратихме неколцина познавачи на тия места на разузнаване и от тях научихме каква позиция заема.

През деня беше невъзможно да го изненадаме; трябваше да го нападнем нощем. Аз бях натоварил с командуването на нашата кавалерия полковник Баерс. Анцани командуваше пехотата. От Салто излязохме вечер и се отправихме към неприятелския стан, разположен на около осем мили. Колкото тихо и предпазливо, да се движехме, предните постове ни усетиха и затова Вергара има време да заповяда на войниците да се метнат на конете си и да започнат отстъпление.

Във всеки случай ние успяхме да влезем в сражение с неприятеля, но само с кавалерията си, тъй като за пехотата, въпреки усилията й, беше невъзможно да достигне мястото на сражението.

Неприятелят се би яростно, но при виковете „Напредва пехотата!“, които нарочно надавахме, той отстъпи и накрая се разпръсва и разбяга. Толкова добро име си бяха спечелили тия малко на брой, но смели пехотинци! Ние преследвахме неприятеля по едно пространство от няколко мили, но поради тъмнината победата ни донесе малка полза. Взехме няколко пленници и малко коне; и от двете страни имаше незначителен брой убити и ранени.

През деня едва се разпознаваше бойно поле: бяхме се сражавали в движение. От неприятеля се виждаха само няколко групи в далечината. Полковник Баерс остана с кавалерията, за да го преследва и да събере малко добитък, а ние се завърнахме в Салто.

Бележки

[1] Сурова кожа, която се поставя под седлото на коня; при нужда свързват четирите й края и във формата на лодчица се прикачва към опашката на коня. Нарича се пелота.