Джузепе Гарибалди
Моите спомени (64)

Нападението на Реджо

Нападението на Реджо извършихме откъм хълмовете, т.е. от изток, дето срещнахме слаба съпротива, понеже не ни очакваха оттам.

Бурбонските войски, след като изпразниха оръжията си срещу нас, се затвориха в укрепленията си. При тази схватка бяха ранени генерал Биксио, полковник Плотино и няколко други офицери и войници.

През оная нощ се случи нещо, което може да послужи за урок на младите войници, и което трябва упорито да се избягва. Аз винаги обръщам внимание при нощните действия да не се стреля; и през оная нощ на няколко пъти — преди и през време на похода — не пропуснах да повторя да не се стреля. Но въпреки предупрежденията ми, когато моите млади другари се бяха строили на площада в Реджо, след като бяха прогонили неприятеля в укрепленията, един изстрел, даден от редиците ни (а според някои от един прозорец) може би неволно, накара да изгърмят пушките на цялата колона, съставена от около две хиляди души, без да видим нито един неприятел. Аз, който се намирах на кон сред оня развълнуван квадрат (хората бяха строени в квадрат — спроти формата на площада), скочих на земята и само един куршум закачи шапката ми.

При настъпването на деня казах на генерал Биксио: „Аз ще се изкача на височините, за да хвърля поглед наоколо, а вас оставям“. Това решение взех, понеже исках да видя дали извън Реджо има неприятелски войски и дали пристига колоната на Еберард, която беше останала назад и трябваше да пристигне заранта.

Като се качих на височините, които господствуват над Реджо, забелязах една неприятелска колона от около две хиляди души, която идваше от север към височините, върху които се намирах. От Реджо бях взел със себе си малка пехотинска дружина; придружаваха ме също тъй и тримата мои адютанти Беци, Басо и Капцио. Бях разположил малката си сила върху най-високата точка на хълмовете, дето се намираше къщата на един селянин, когото накарах да се оттегли, понеже предвиждах, че ще се бием. Моето предвиждане се сбъдна: колоната на генерал Гио, главен комендант на силите на Реджо, напредваше и бе вече много наблизо. Аз заех отбранително положение и изпратих за помощ в града.

Положението беше опасно: неприятелите бяха много, моите хора малко; и ако бурбонците, вместо да стрелят, като се придвижват напред, биха нападнали направо малкото ми доброволци, невъзможно беше да им се съпротивляваме и изходът от боя беше несигурен. Градът Реджо е разположен на брега и е обграден отвсякъде, освен откъм пролива, с хълмове. Ако бурбонците, които все още владееха укрепленията, станеха господари на тези височини, работите за нас лесно можеха да се обърнат с главата надолу. Ала и този път победата трябваше да ни се усмихне. Като пристигнаха малкото, но бързи подкрепления, изпратени от генерал Биксио, ние задържахме първоначално заетите позиции и понеже броят на нашите се беше увеличил достатъчно, нападнахме неприятеля, който остави полесражението и се оттегли на север.

Последиците от сражението при Реджо бяха от много голямо значение. След слаба съпротива укрепленията се предадоха и ние станахме господари на много хранителни и военни припаси, като придобихме много важна за нас крепост, която щеше да ни послужи като операционна база на континента.

Сутринта се впуснахме да преследваме корпуса на Гио, който капитулира на следния ден, като остави в наши ръце много дребно оръжие и няколко полски оръдия. Предадоха се също тъй всичките укрепления, които господствуват над Месинския пролив, включително и Шила, в околностите на което бе слязла дивизията на Козенц. Присъединена отпосле към дивизията на Биксио, тая дивизия допринесе за капитулацията на Гио.

Като се научиха за пристигането на поменатата дивизия, бурбонците дойдоха на брега, за да я нападнат, ала се задоволиха само да я обезпокоят с няколко схватки.

Нашият поход по дължината на Калабрия бе истинско и блестящо тържество сред войнственото и пламенно население, по-голямата част от което вече бе въоръжено срещу бурбонския потисник.

При Соверия свали оръжие дивизията Виал, брояща около осем хиляди души, като ни даде много пушки, оръдия и снаряжение. Бригадата на Калдарели капитулира с калабрийската колона на Морели в Козенца. Най-сетне, след няколкодневен бърз поход от Реджо към Неапол, като вървях доста пред войските си, стигнах в красивия град.