Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (9)

9

Хенри Моулъм се обърна към екрана отляво. Шумът в офиса в Уайтхол едва ли се бе променил през последните няколко години. Единствената забележима разлика беше, че екраните в пунктовете за наблюдение са по-тънки и светлината е по-жълтеникава — по-естествена, както казваха, въпреки че Хенри не го вярваше.

Защитеният PDF файл на екрана му беше най-старият военен архивен файл, до който някога е имал достъп. Най-отгоре имаше резюме от майор от „Ройъл Енджиниърс“. По-надолу — доклад, написан на ръка с тънък като паяжина почерк, на места разнообразен от завъртулки. Името в началото беше на капитан Чарлз Джордж Гордън.

Хенри превъртя надолу документа.

Това беше личен отчет за унищожаването на Летния дворец на китайския император Санфенг в Пекин по време на Втората опиумна война през октомври 1860 година.

В нощта на 20-и в изпълнение на заповедите на лорд Елгин стигнахме до отдалечен дворец, който не е бил разрушен до този момент поради разположението си на остров и малкия си размер. Поръчах да бъде изнесен само порцеланът, а сградата да бъде оставена непокътната, но един от сержантите на своя глава проникнал през отвор в пода и плячкосал подземна стая. Той се върна, когато товарехме лодките. Носеше статуя от зелен нефрит с размера на бухал. Аз я конфискувах от името на „Баркърс и синове“ — банкери, чиито роднини са били измъчвани и убити от китайците и чийто товар с опиум бе унищожен по Перлената река преди шест месеца.

Хенри затвори файла. „Баркърс и синове“ бяха едно от най-ранните проявления на банковия конгломерат ВХН. Хенри премина на екрана вдясно и проучи доклада за лорд Бидонър, изпратен му неотдавна по електронната поща.

Значи тук Бидонър щеше да инвестира нечестно придобитата плячка, с която беше избягал след онзи инцидент в Йерусалим. Не можа да се докаже, че случилото се беше опит да се провокира война и след това да се натрупа печалба от скока на някои акции на компании, които биха имали полза от въоръжения конфликт, но това не означаваше, че не е вярно.

Хенри все още кипеше от гняв при мисълта колко пари беше направил Бидонър. Той отново прочете доклада. В него се посочваше, че лордът вече е получил дялово участие във ВХН, за което би трябвало да се уведомят властите, но не беше сторено. И сега той продължаваше да закупува чрез номинални сметки.

Какво ли беше намислил?

ВХН определено беше в беда, предлагана за незабавно поглъщане. А ако това не се случи, беше напълно възможно правителството на САЩ да поеме банката и тогава Бидонър щеше да загуби инвестицията си.

Дали не се случваше нещо, което той не виждаше?

Хенри прочете имейл от лорд Бидонър до главния изпълнителен директор на ВХН, който бяха прихванали. Той изискваше опис на произведенията на изкуството на банката. Заявяваше се също така, че лорд Бидонър проявява художествен интерес към нефритена статуя, за която се говори, че е притежание на банката от времето на Втората опиумна война.

Той се обърна да погледне доклада от капитан Чарлз Джордж Гордън. Дали Бидонър търсеше статуята, спомената в този доклад? Със сигурност изглеждаше така.

Но защо?