Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (23)

23

Мръсният бял микробус с надпис ACE PLUMBING се разклати леко, когато полицейската кола мина покрай него. Двамата мъже вътре не реагираха. Те бяха в задната част на микробуса и без да се помръднат, можеха да видят входната врата на къщата, от която излязоха полицаите. А самите те бяха незабележими зад затъмнените стъкла.

Всеки от мъжете се беше запасил с две пластмасови бутилки. От едната пиеше вода, а в другата се облекчаваше. Нощта можеше да се окаже дълга…

Инструкциите, които им даде Хенри Моулъм, бяха ясни. Да докладват движението на обекта, да снимат всеки, с когото се среща. Да внимават по-специално дали някой друг не се интересува от Изабел Раян или от къщата й. Беше необичайно за Хенри да поиска живо наблюдение, но когато го правеше, винаги имаше основателна причина.

По-едрият от двамата мъже се размърда на мястото си, пресегна се и нагласи кобура, закопчан над глезена му. Беше малко вероятно да използва оръжието, но той винаги го носеше. Никога не се знаеше как би могла да се развие подобна ситуация. Неотдавна имаше едно убийство в Лондон, свързано с жената, която наблюдаваха.

Той дръпна крачола си надолу и попита:

— Подозираш ли кой е убиецът на онази танцьорка?

— Който го е направил, е абсолютен злодей. Не е като обикновените убийци, които следим. Само гледай да останеш буден по време на наблюдението. Не искам да последвам съдбата на танцьорката…