Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (69)

69

Офисът в Уайтхол беше почти празен. Само четирима други служители наблюдаваха новинарските сайтове и видеоканали.

Хенри Моулъм и майор Финч гледаха запис от охранителна камера от вътрешността на сградата на ВХН в Ню Йорк. Беше 3:45 лондонско време и 22:45 в Ню Йорк. Тълпата пред ВХН нарастваше. И все още пристигаха хора, което беше невероятно, предвид студеното време.

После изгледът от камерата се промени и се появи „Лексингтън авеню“.

— Ти й остави гласово съобщение, нали? — попита Финч.

— Казах й спешно да се свърже с мен. Не бих могъл по-ясно да й дам да разбере, че трябва да говорим — отвърна Хенри. После се зачуди: — А защо нямаме вътрешен достъп до камерите в сградата на ВХН.

— Попитай министър-председателя, Хенри — отвърна Финч.

— Ще го попитам следващия път, когато го видя.

— Дръж нещата под око, докато аз информирам останалите. — Финч събра разпечатките, за които спореха, и се отправи към заседателната зала, където двама висши ръководители от Банката на Англия чакаха и си шепнеха, приближили главите си близо един до друг.

Хенри нямаше нищо против, че ги бяха включили. Щеше да бъде облекчение да знаят, че финансовите органи на Обединеното кралство следяха какво се случва с ВХН. Десетки хиляди служители във Великобритания щяха да бъдат пряко засегнати, ако се случи нещо с банката. Хенри не искаше да се тревожи за това. Той имаше други неща, за които да се безпокои.

Беше спорил с Финч за плана на най-ниското ниво на сградата на ВХН и евентуалната му значимост като маркиращ знак за местонахождението на някаква гробница. Беше я убедил все още да не казва на никого за неговата любима теория и беше доволен от тази победа.

Сега трябваше да вземе решение какво ще правят, когато Шон Раян бъде заловен, защото със сигурност щяха да го хванат. Делото за убийството все повече изглеждаше приключено срещу него след признанието му.

Каквото и да се случи, имаше вероятност американските медии да разберат, че част от кожата на убитата танцьорка в Лондон е била изрязана. Това означаваше, че интернет ще бъде пълен със сатанистки истории до понеделник. В нюйоркската полиция бяха пословично недискретни.

Въпросът, по който трябваше да мисли сега, беше коя част от този кошмар имаше значение за продължаващото му разследване: заплахата за финансовия сектор на Обединеното кралство; заплахата от психопат убиец на свобода; или фактът, че беше открил гробница със символ с квадрат и стрела, която, изглежда, лорд Бидонър беше на път да вземе в свои ръце…

И имаше ли наистина нещо важно в този символ?

Той се обърна към екрана.

И къде беше Изабел Раян? Защо телефонът й не беше включен и защо не бе видяла съобщенията си?