Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (13)

13

Полицаят закрепи синьо-бялата лента, простираща се от край до край през алеята. Двамата криминалисти в спортни екипи, които току-що се промушиха под нея, я бяха отместили, но не си направиха труда да я върнат обратно.

Вероятно изцяло бяха обзети от мисли за трупа, за да се занимават с досадни неща.

Не се случваше често да се намери жертва с подобни наранявания в Сохо. Полицаят се радваше, че вече не трябва да стои близо до безжизненото тяло. Той не проумяваше как някой можеше да причини подобно нещо на едно красиво момиче…

Може би сега най-сетне щяха да я преместят, защото привличаше твърде много внимание. Журналистите и телевизионният екип дебнеха като чакали.

— Съжалявам, сър, този район е ограничен — каза полицаят.

Висок мъж с ниско подстригана тъмна коса и уморено изражение извади от джоба си служебна карта, каквато беше виждал само веднъж преди това. Тя беше в кафяв кожен калъф. Имаше емблема с корона и под нея надпис СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ МИ-5.

— Може ли вашето име за дневника на местопрестъплението, господине? — попита полицаят.

— Хенри Моулъм — отговори мъжът, като вдигна синята лента и премина отдолу.

Той бавно се изкачи по тесните стълби, боядисани в никотинов цвят. Спря до униформения, охраняващ входа на помещението, който разгледа по-добре картата му, което всъщност беше похвално. След това го пусна да влезе.

Стаята, където е било убито момичето, беше опръскана с кръв. Имаше следи по стените и по тавана. Хенри застана в средата на помещението и бавно се огледа.

След това се приближи до кървавите линии, които му се сториха като триъгълници.

Той поклати глава.

— Това е просто съвпадение — прошепна на себе си.

Откакто бе разбрал, че символът с квадрат и стрела в онази стара книга може да бъде и изображение на череп, той ги виждаше навсякъде.

При годишната му оценка беше предупреден, че някои „случаи“ може да му влязат под кожата, и двамата с жената от човешки ресурси знаеха за какво става дума.

Но това не означаваше, че той щеше да се вслуша в предупреждението. Нямаше начин просто да зареже всичко това.

Тук ставаше дума за много повече от обикновено убийство. Чувстваше го дълбоко в себе си. Беше виждал злото преди, както и неговите последици, но никога не го беше виждал в такъв вид: отчасти древно, отчасти модерно… Беше като загадка на пластове.

И Хенри имаше теория за това.