Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (47)

47

Големият бял часовник в стаята за наблюдение в Уайтхол в центъра на Лондон показваше 12:05. Хенри Моулъм беше на бюрото си. Само половината от двадесетте бюра в залата бяха заети.

Той обичаше вълнението, което го обземаше, щом го повикваха, за да следи късните нощни акции. Ала това, което ненавиждаше, беше често жестоката действителност, пред която хората трябваше да се изправят, щом терористи започваха осъществяването на користните си планове.

За трети път наблюдаваше ситуация, в която бяха замесени Изабел и Шон Раян. Чувстваше лична ангажираност сега, което определено не беше добре, имайки предвид опасността, пред която можеше да се изправи Изабел…

Той затвори системата за аварийно оповестяване на екрана на главния си компютър. Съобщението, което току-що беше изпратил, щеше да събуди служители в Банката на Англия, в кабинета на премиера и в Министерството на финансите. След двадесет минути щеше да се проведе конферентен разговор.

Длъжностните лица, които беше уведомил, бяха от средния ешелон, но всеки от тях имаше правомощия да инициира процедури при спешни случаи в своята сфера на отговорност. Неотложните мерки, които биха били необходими, за да се гарантира отварянето на британския клон на ВХН в понеделник, щяха да бъдат основната тема за обсъждане. Хенри щеше да представлява службите за сигурност по време на разговора.

Вероятно нямаше да спомене за изчезването на Роуз Сушард или факта, че синът на Раян също е изчезнал. Но щеше да ги информира за убийството, свързано с ВХН, и да им обясни, че това е един от свързаните инциденти, който той разследва. Участието на Шон Раян в престъплението все още не беше доказано на сто процента, но последвалото му изчезване, а и това на сина му даваха основания за истинска тревога. Аргументацията по делото срещу Шон Раян сега беше силна и почти неоспорима.

Дали това имаше нещо общо с изявлението на ВХН, беше съвсем друг въпрос. Все пак убийството и последвалите заглавия със сигурност не бяха допринесли за техния имидж.

Той погледна към втория екран отляво на бюрото си и прегледа своята защитена електронна поща. Все още нямаше съобщение от служителя на ФБР в Манхатън, с когото го бяха свързали. Мъжът вероятно беше зает, те винаги изглеждаха заети в офиса на ФБР в сградата на „Федерал Плаза“ в центъра на града, но той щеше да разочарова силно колегите си във Великобритания, ако не успее да отговори на това искане.

Хенри бе споменал възможността жената да стане мишена, ала не беше дал пълни подробности как е умряла танцьорката, свързана с Изабел Раян чрез съпруга й. Беше запазил тази информация за момента, когато агентът влезе в контакт с него.

Може би това беше грешка.

Пресегна се, прикрепи предварителния доклад от аутопсията за танцьорката към имейл до агента и му го изпрати със следния текст:

Моля, отговорете на искане за наблюдение 786/425/MTY. В прикачения файл са изложени основанията ми за повишено безпокойство, тъй като обектът на наблюдение — Изабел Раян — е омъжена за основния заподозрян при този случай на убийство.

Моля, преминете директно към страница 7, където са обобщени нараняванията на жертвата: подобното на ритуално отстраняване на кожата от трупа и броят на нанесените дълбоки прободни рани. Това дава представа за модела на поведение, на което извършителят е способен.

Вярваме, че този основен заподозрян сега е на ваша територия. Препоръчва се повишено внимание и използване на оръжие, ако се наложи.

Моля, отговорете възможно най-скоро.

„Надявам се, че янките ще хванат Шон Раян — помисли си той, когато забеляза, че съобщението е изпратено. — Те не проявяват особено съчувствие към убийците. И често ги надупчват с куршуми, съвсем основателно…“