Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (35)

35

Зина втри малко зехтин върху къносания квадрат в горната част на ръката си.

— Задържахме се тук прекалено дълго — отбеляза тя.

— Щом свършим с последното жертвоприношение и получим това, което искаме, ще заминем — обеща лорд Бидонър.

Зина протегна ръката си към него, показвайки му татуировката.

— Прави ли са линиите? — попита тя.

— Идеални са — каза той.

— Баба ми ме научи. Тя беше от Тиграй^[1]. Тя е от рода на царете на Аксум^[2]. Добре ме обучи.

Екранът на лаптопа на масичката за кафе в апартамента на лорд Бидонър присветна. Той откъсна очи от нея и погледна към монитора. Забеляза шест прозореца, показващи линейни графики. Всяка една от тях сочеше надолу.

Под всяка графика бяха инициалите ВХН, наред с категорията на книжата и името на фондовата борса, където са листвани акциите.

Имената включваха Лондонската фондова борса, Хонконгската, Юронекст в Париж, Франкфуртската фондова борса и борсите в Ню Йорк и Виена.

— Всичко ли е наред? — заинтересува се Зина.

Той се обърна към нея и погали голата й ръка.

— Повече от добре. Цената на акциите на ВХН направо се срина. Определят го като най-големия банков разгром след „Лемън Брадърс“^[3].

Той превключи прозорците в браузъра си. Във Файненшъл Таймс имаше водеща статия за акциите на ВХН, които бяха в състояние на свободно падане по целия свят.

— И никой не знае какво си направил ти… — учуди се Зина.

Тя погали крака му и силно разтри с ръка бедрото му.

Лорд Бидонър се обърна към нея. Сивата му коса бе оредяла отпред, но сините му очи бяха вперени в Зина и усмивка се изписа на устните му.

— Готова ли е стаята за следващия посетител?

Зина кимна.

— Ще изпиташ удоволствие този път — каза той.

Тя сви рамене.

— Правя само това, което сториха на мен или на семейството ми. Не изпитвам голямо удоволствие. Не като някои други… — Очите й проблеснаха, отклонявайки се от лицето му, сякаш си спомни нещо.

Лорд Бидонър се втренчи в нея. Трудно беше да се намери някой толкова предан, колкото Зина.

В много отношения те си приличаха като две капки вода. Тя беше преживяла грубо обрязване, а семейството й, двамата братя и майка й бяха измъчвани до смърт в Еритрейско-етиопската война.

Разказваше му как била взета в сиропиталище, управлявано от монахини, където я пребивали безмилостно за най-малкото нарушение.

Повечето момичета, страдали като нея, или прекъсваха контакта си с хората, или се самонараняваха по един или друг начин, но тя беше превърнала болката в готовност да направи това, което другите не можеха.

Което беше точно това, което и той беше направил.

Майка му беше загинала при освобождението на Виена през 1945 година. Тя била изнасилена и малтретирана от партизаните, действащи заедно с руснаците. Баба му го беше прибрала, когато бил на няколко месеца. Възрастната жена беше добра към него, но когато стана по-голям, го наказваше сурово, биеше го за всяко неподчинение.

И двамата със Зина бяха отгледани с разкази за това, което им е било отнето със сила.

И двамата бяха понасяли ударите на озлобени мъчители.

Докато не бяха започнали да отвръщат…

— Следващият ще бъде по-интересен, отколкото предишните — обеща той.

Тя му се изплези.