Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (29)

29

Лорд Бидонър затвори с прищракване малкия лабораторен хладилник. Приближи се до големите прозорци на апартамента. Далече долу по Пето авеню трафикът беше натоварен, колите сякаш бяха броня до броня. Дъждът беше преминал в сняг и снежинките танцуваха зад стъклото. На няколко сантиметра от лицето му светът беше негостоприемен и студен. Ала там, където стоеше той, беше топло и тихо. Лордът се усмихна на себе си.

После се обърна назад и се загледа в екрана на лаптопа в далечния край на стаята. На него бавно се превърташе златното изображение на символа на квадрат и стрела, обсебил живота му през последните четири години. Откакто беше научил, че е бил в ръкописа, съдържащ запис на съдебния процес срещу Исус, че е бил посочен изрично в документа от процеса, той искаше само това: тайната на символа да бъде разкрита и тъмните молитви, които той съдържа, да бъдат задействани.

Защото символът криеше тайна, която щеше да им помогне да намерят най-важната ДНК проба в историята.

Доказваха го безспорно изображенията от ръкописа, които бяха получили от д-р Хънтър, която беше натоварена с превода, преди да бъде подпален домът й. Ръкописът беше намерен от Шон и Изабел Раян, които имаха таланта да се забъркват във всяка каша. Най-вероятно Хънтър изобщо не беше разбрала, че са направени копия.

Лордът се приближи към картината над камината, в която пламтеше перфектен фалшив огън. Това беше добър момент. Последните новини за Шон Раян бяха положителни. Глупостта на този мъж, истинският му характер скоро ще бъдат очевидни за всички. Лорд Бидонър държеше врага си наблизо и ситуацията щеше да се реши сама за себе си. Той не би могъл да мечтае за по-добър резултат.

Странно как се решаваха нещата, мислеше си лордът. Точно когато неговото проучване за това какво се крие зад символа достигна успешен край, проблемът с човека, който го беше намерил, щеше да бъде решен.

Лорд Бидонър заслужаваше малко късмет след всичко, което беше инвестирал в този проект.

Леко почукване на входната врата на апартамента прекъсна мислите му. Той прекоси мекия сив килим и попита:

— Кой е?

— Джим Грийн — чу се глас. Търговският директор на „Абаносов дракон“ беше подранил, но това най-вероятно само показваше нетърпението му.

Лордът посегна към бутона, който отключваше вратата…