Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (31)

31

Вратата зад Джим Грийн се затвори с прищракване. Той влезе в централната стая на апартамента. Тътенът от трафика по Пето авеню и пищящите клаксони не се чуваха тук, на двадесет и петия етаж.

— Как мога да ти помогна? — попита хладно лорд Бидонър.

Джим Грийн се огледа. Изглеждаше поуспокоен, че бяха сами. Махна с ръка.

— Притеснявам се, сър.

— Затова ти плащам, г-н Грийн. За да се тревожиш, да загубиш съня си. И да ми печелиш пари. — Тонът на Бидонър беше остър. — Но направи ми удоволствието, кажи ми какво става. Сигурен съм, че не би дошъл тук, ако нямаше основателна причина.

По челото на Джим Грийн избиха капчици пот.

— Мой колега задържа някои от нашите резерви, сър. И той очаква да се съглася с това. — Гласът му леко трепереше. Очевидно искаше да предаде своя колега, но осъзнаваше последствията от това.

Зина избра точно този момент, за да се появи в стаята. Тя сложи небрежно големия нож на масичката за кафе, после седна до нея. Не каза нищо, но следеше всяко движение на Джим Грийн.

Лорд Бидонър застана пред него, поглеждайки го изпод вежди.

— Наистина ли си готов да смажеш враговете си, господин Грийн?

— Разбира се — с готовност изрече той.

— Предан ли си на идеята, Грийн?

Мъжът кимна.

Лорд Бидонър извади телефона си от джоба, отвори приложението за съхранение на криптирани файлове и прегледа някои от тях. Спря се на един и обърна телефона към Джим.

Видеото показваше едно малко момиче, тичащо с розова раничка на гърба си. То се хвърли в ръцете на една жена, която без съмнение беше майка му. Зад тях имаше и други деца. Очевидно момиченцето току-що излизаше от училище.

От телефона долитаха и други весели гласчета.

— Откъде, по дяволите, взехте това? — Грийн повиши глас. Отдръпна се, лицето му пребледня.

Бидонър прибра телефона в джоба си.

— Просто искам да разбереш, че ние очакваме сто процента лоялност. Жена ти и дъщеря ти са прекрасни. Казаха ми, че дълго време сте се опитвали да имате дете. Вярно ли е това?

Грийн кимна и седна. Изражението му издаваше страх.

— Знам какво трябва да направя, сър. И ще го сторя. Нямате никакъв проблем е предаността ми.

— Добре. — Бидонър се надвеси над него и строго попита: — Помниш ли клетвата, която даде, когато се присъедини към нас?

— Да, помня я. Заклех се да изпълнявам каквито и да било дадени указания, без да задавам въпроси.

— Хубаво… Защото Бог прощава, но ние — не. — Той млъкна и после заговори бавно, така че думите му да проникнат в съзнанието на Грийн: — И скоро ще бъдем още по-могъщи. Зина, изпрати нашия приятел до вратата.

Когато Грийн застана на прага, тя се приближи до него. Погледна го в очите, след това потърка панталоните му отпред. На лицето й цъфна усмивка, която преля в театрално смръщване, когато отдръпна ръката си.

— Не се притеснявай. Моята приятелка просто обича да преценява размера на мъжете. И не забравяй, информирай ме за всичко, което предприема колегата ти.

— Да, сър.

— И помни, че няма място за провал, господин Грийн.