Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (53)

53

Хенри Моулъм седеше пред дървена маса в спартански обзаведената заседателна зала на шестия етаж на сградата в Уайтхол. От тесния прозорец се виждаха съседните офиси и един участък от река Темза, а зад тях се открояваше горната част на осветеното Колело на хилядолетието. То цялото блестеше.

Финч приготвяше кафе в малката модерна кухня точно до заседателната зала. Бяха напуснали стаята за наблюдение в подземието няколко минути преди това.

— Това е взривоопасно — каза Хенри, докато подреждаше папките, които беше прелистил.

— Знам — кимна Финч, като подаде главата си през вратата, а след това отново изчезна.

Хенри бе прекарал последните десет минути в скоростно четене на досиетата. Когато Финч постави чашата пред него, той беше готов с въпросите си.

— Защо китайците толкова настоятелно искат този софтуер за лицево разпознаване? — попита той.

— За автоматизиран контрол на населението, както и за премахване на генетични отклонения, които водят до разногласия. Това е най-доброто предположение на гениите в изследователската агенция.

Хенри замислено поклати глава.

— Става дума за проследяване на хора — продължи Финч.

— Веднъж да се сдобият с това, те ще бъдат в състояние да откриват роднини на високорискови индивиди в контролни точки като автобусни спирки и жп гари и да отнемат разрешителните им за пребиваване в града.

— Мислиш ли, че това е свързано със случващото се в Германия? — попита той. Погледна към папката, в която подробно се посочваха източниците на финансиране за националистическата партия, появила се сякаш от нищото. Тя доминираше в заглавията на вестниците по време на последните парламентарни избори в Германия.

— Да, парите им за първите шест месеца идват от този хедж фонд, с който е свързан лорд Бидонър. Това не е нещо, което би пратило някого зад решетките, но е обезпокоително.

— Нали знаеш, че все още не сме получили съгласието на ФБР за проследяването на Изабел Раян.

— Нещата ескалират, Хенри. — Тя вдигна папките. — По-добре да се върнем долу… — Финч му се усмихна, минавайки покрай него.

— Оценявам го — каза той.

Докато вървяха по коридора към асансьора, Хенри се приближи до нея. Ръцете им се докоснаха. Той можеше да усети топлината на тялото й. Затвори очи. Не беше време да се отвлича с подобни мисли. Трябваше да се съсредоточи.

Много скоро се налагаше да вземат някои решения.

Конферентният разговор за ВХН беше показал, че им липсва достоверна информация за това, което ставаше там.

Ала повече го тревожеше фактът, че всички членове на семейство Раян вече бяха изчезнали…