Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (73)

73

Хенри Моулъм току-що беше казал на Изабел Раян, че синът й Алек е изчезнал.

Мразеше такива моменти. Беше уведомявал само двама души, че техните близки са изчезнали, но всеки път беше изнервящо и много неприятно.

— Госпожо Раян, трябва да ви кажа още нещо. Седнали ли сте?

— Просто ми го кажете — отговори тя.

Самообладанието й го изненада. Без съмнение подготовката й от Форин Офис имаше значение.

— Вие сте в опасност. Съветваме ви да се върнете във Великобритания възможно най-скоро.

— Как така съм в опасност?

— Знаете, че съпругът ви си е признал за убийството, нали? — попита Хенри.

След кратко колебание тя отвърна:

— Да, ала не вярвам.

— Става нещо много по-мащабно, но няма как да ви го обясня по телефона, госпожо Раян. Всичко, което мога да кажа, е, че има връзка между ВХН и това, което ви се случи в Йерусалим и в Истанбул.

— Каква връзка? — бързо попита тя.

— Мъжът ви може да е бил замесен в това, което се случи във всеки от тези градове.

Не можеше да й каже, че е открил символа с квадрат и стрела в сградата на ВХН. Не искаше да я забърква повече, отколкото вече бе затънала в тази каша. На екрана пред него се показваха настоящите координати на мобилния телефон, на който й се обаждаше, наложени върху картата на Манхатън.

Тя беше в сградата на ВХН.

Последното нещо, което би искал тя да направи, бе да започне да рови наоколо, търсейки къде може да е мъжът й. Но трябваше да я накара да осъзнае, че е в опасност. Последва мълчание.

— Ще се опитам да се върна с по-ранен полет. Моля ви, направете абсолютно всичко възможно да намерите Алек. — Гласът й звучеше твърдо. — Всичко.

— Търсим навсякъде, госпожо Раян. Няма да престанем, докато не го намерим. Можете да бъдете сигурна в това. Обадете ми се веднага щом кацнете в Англия.

— Ще го направя. — Линията прекъсна.

Той затвори очи. Надяваше се да се е намесил навреме и да е казал достатъчно, но не прекалено много.