Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (11)

11

Масата за хранене в апартамента на лорд Бидонър на Пето авеню беше наредена за закуска. Сребърната кана за кафе в центъра на масата изпускаше струйка пара.

Лордът беше облечен в черно кимоно, както и Зина, въпреки че нейното стигаше едва до бедрата й. Той наля кафе в една тънка чаша със златен ръб, докато Зина отиде да отвори, след като чуха звънеца.

Двамата мъже, които влязоха — началникът на търговския отдел и началникът на отдел „Риск“ в нюйоркското поделение за сигурност на фонда „Абаносов дракон“, — бяха завършили Харвард и имаха опит в джунглата на Уолстрийт.

— Влизайте, и кафето, и сладкишите са още топли — покани ги Бидонър.

Двамата си наляха кафе и застанаха близо до панорамния прозорец. Бяха тихи и бдителни. Не ги призоваваха често да се срещнат с председателя на фонда, за който работеха, в апартамента му. За всеки от тях се беше случило само веднъж преди това — когато бяха назначени.

— Седнете, господа — каза лорд Бидонър. Той стоеше с гръб към стъклената витрина и гледката за милион долара. Слънцето все още не беше изгряло, но околните сгради започваха да оживяват. Мъжете се настаниха в края на кожения диван, на разстояние един от друг. Зина стоеше в далечния край. Дългите й крака блестяха, но никой от тях не я погледна.

— Както ви казах, щом одобрих вашите заплати, ще има моменти, когато от вас ще бъде поискано да направите необичайни неща. Това е един от тези моменти.

Никой от двамата не отговори.

— Знаете, че нашият фонд има по-големи цели от простото реализиране на печалба.

Началникът на търговския отдел, който носеше черен костюм и синя копринена вратовръзка, кимна отсечено. Другият мъж се втренчи в лорд Бидонър, след което проговори:

— Не е ли печалбата единственото нещо, което искат нашите акционери?

— Ние ще реализираме печалба от всичко това — обясни лорд Бидонър, приближавайки се към тях. — Сериозна печалба. И ще имаме нужда от нея. Има отрепки, които ни заплашват. Предстои промяна и вие можете да бъдете част от нея.

Ръководителят на риска, който беше проговорил, стисна устни и кимна.

— Скоро, господа, ще знаем кои ще бъдат новите роби и кои ще бъдат свободните в този свят. Може да мислите, че преувеличавам, но когато видите хората да се редят на опашки навсякъде пред банките, откраднали парите им, ще разберете, че не лъжа. — Лорд Бидонър посочи с пръст първо към единия, после към другия. — Много неща трябва да бъдат унищожени, преди да се преродят. И вие ще имате роля в това, ако следвате инструкциите ми буквално. Без отклонение. Ясно ли е?

Ръководителят на риска попита предпазливо:

— А какво точно искате да направим?

— Ще похарчите всяка стотинка, която имаме, за акции и опции на ВХН. И след това ще започнете да продавате всичко на загуба, докато цената се срине, защото се продава толкова голяма част от ВХН.

— Но така ние можем да се разорим за един ден, сър — тихо възрази ръководителят на риска.

— Това не е ваш проблем, господа. Това са инструкциите ви.

Мъжете се спогледаха. И двамата бяха пребледнели под постоянния си тен.

— Наистина ли искате да направите това, сър? Това е голям хазарт — каза ръководителят на риска.

Лорд Бидонър се приближи към Зина и прошепна нещо в ухото й. Тя излезе от стаята.

— Господа, помислете за това… — Лордът се надвеси над тях. — Моята приятелка е много стриктна, когато става въпрос за взаимоотношения. Отгледана е по-различно от нас. Око за око, зъб за зъб — това е, в което тя вярва. — Той се приведе към вкаменените им лица. — В нейното село се говори, че тя носи плащ от тъмнина след случилото се със семейството й. — Отстъпи встрани, за да я пусне да мине. Тя държеше някакъв вестник.

— Бихте ли искали да видите какво се случи с един от другите банкери, с които работех, господа? Беше такъв шок, че запазих статията.

Двамата просто се втренчиха в него. След това ръководителят на риска кимна.

Зина остави вестника на стъклената маса. Беше Таймс ъф Индия и водещата статия бе придружена от снимка на носилка, която изнасяха от един офис. Наоколо се бяха стълпили хора, а този, който беше на металната носилка, очевидно беше мъртъв, тъй като тялото беше в затворен с цип чувал.

Заглавието гласеше: КАСТРИРАН БАНКЕР — МЪРТЪВ.

— Беше преди няколко години, но това бе един тъжен ден за семейството на мъжа… Да умреш по такъв начин е непочтено в Индия. Което предполага толкова много причини… Ала съм сигурен, че е било много по-болезнено за него. — Лорд Бидонър вдигна вестника и го подаде обратно на Зина. Тя излезе от стаята с него.

— Този човек не повярва на моите предупреждения. Надявам се, че това няма да се случи с вас.

Двамата поклатиха глави.

— Просто искам да разберете откъде идвам. Директивата ми е безпрекословна и няма да обсъждате с други това, което се е случило в тази стая, след като си тръгнете оттук. Ясно ли е?

Ръководителят на риска кимна пръв.

— Да, сър. Не трябва да се притеснявате. Ние ще изпълним вашите инструкции съвсем точно.

Отправиха се бавно към вратата и излязоха, без да кажат нито дума повече. Лорд Бидонър вече беше взел телефона, когато входната врата на апартамента се затвори зад тях.

„Червено“, написа той в имейла. После го изпрати.