Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (65)

65

Хенри Моулъм сложи телефона до ухото си и се заслуша, макар че в офиса беше тихо.

— Хенри, има развитие на нещата. — Тонът на Финч беше възможно най-официален, което означаваше, че около нея имаше хора.

— Какво се е случило?

— Открихме глупавия ти символ на плана на подземните нива на сградата на ВХН в Ню Йорк. Очевидно това са оригиналните планове от 1923 година. Те показват най-долното ниво в сградата с трезор, отбелязан с квадрат и стрела.

— Това ли е всичко? — Той се опита да не звучи прекалено разочаровано. Не беше сигурен дали е успял.

— Не, Хенри. Изабел Раян е в непосредствена опасност. Искам от теб да осъществиш контакт с нея и да я предупредиш за съпруга й. Тя те познава, така че е по-вероятно да ти повярва. Нейният мъж си е признал за убийството на онази танцьорка. Нюйоркската полиция ще го третира като въоръжен и опасен от този момент нататък. Изглежда, че си бил прав.

Хенри затвори телефона. Не изпитваше удоволствие от това, че се оказа прав. Искаше само да се увери, че Изабел и Алек ще излязат от тази ситуация невредими.

Набра номера на мобилния телефон на Изабел.

Беше пренасочен към гласовата поща.