Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (61)

61

Четирима да призоват Единствения. Хенри поклати глава. Ако някой се опитваше да пресъздаде този древен ритуал, не му оставаше много време да довърши работата си. Луната щеше да изгрее скоро в Лондон и след около четири часа — в Ню Йорк, където беше Шон Раян.

Хенри все още беше в стаята за наблюдение в Уайтхол. Вече беше почти 1:30 сутринта. Най-после контактът му от ФБР бе отговорил.

Беше установено наблюдение над Изабел Раян. Настоящото й местонахождение беше известно. Тя беше в сградата на ВХН на „Лексингтън авеню“.

Той потърси сградата на ВХН. Тя съперничеше в стил арт деко на близкия небостъргач Крайслер. По-голямата част от етажите й все още се използваха като офиси на ВХН. С нея бяха свързани и някои градски митове. Според единия, десетина мъже бяха загинали в един ден по време на изграждането й, когато станало подземно срутване. Сградата очевидно била обявена за прокълната от Съюза на строителните работници скоро след това.

Но нищо от това не го беше задържало в офиса до толкова късно. Притесняваше го друго: бяха намерили една обезобразена жена в хотелската й стая недалеч, в „Уолдорф Астория“. А това беше много обезпокоително…

Езикът на жената бил отрязан. И липсвал. Офицерът от ФБР му беше съобщил подробностите, след като бе прочел как е била убита танцьорката в Лондон, и бе направил извод, че вероятно убийството е част от някаква кървава серия престъпления…

А фактът, че все още не бяха открили Алек Раян — малкото момче на Изабел и Шон, предизвикваше кошмарите му.

Тъй като последната смърт в ритуала от книгата беше на малко дете.

Беше прочел, че унищожаването на еретици или невярващи било възхвалявано от някои в Древна Византия като доказателство за непоклатима вяра. И ритуали, включващи такива действия, можело да се използват, за да се благослови важно начинание, като например началото на отбрана при обсада или започването на война.

Чувствителността през двадесет и първи век караше повечето хора да изпитват погнуса от тези неща, но през Средновековието било съвсем различно: когато отсреща са настъпвали озверели воини, желаещи да превземат твоя град и да прекарат под ножа всеки твой близък, такива ритуали вероятно са били приемливи…

Сега той разбираше връзката между последните ритуални жертвоприношения, защото беше прочел в ръкописа колко ужасяващи бяха останалите убийства. Сега трябваше да се увери, че ФБР имат всичко необходимо, че той е направил всичко по силите си, за да предотврати такова злокобно изопачаване на вярата. И това никога повече да не се повтори…

Столичната полиция беше поставила пътни блокади в района на Фулъм в Лондон в търсенето на свидетели, които може да са видели отвличането на момчето, но досега не бяха открили нищо съществено.

Хенри проверяваше дали момчето е било изведено от страната, може би от жената, която го беше гледала.

Шон Раян беше някъде в Манхатън, ВХН бе потвърдила това. Може би той бе уредил и синът му да бъде отведен при него…

Хенри отново влезе в софтуера за идентификация на пътниците от Великобритания, пристигащи и заминаващи. Набра думите за търсене. Едно момче е пътувало до Източното крайбрежие на САЩ през последните четиридесет и осем часа, посочена вероятна възраст между три и пет години.

Двеста двадесет и шест деца вече бяха включени в списъка на пътувалите в този период от британски летища до САЩ. Той разгледа снимките на документите на всички тях.

Двадесет и шест нови снимки бяха добавени от последния заминаващ по разписание полет, който беше излетял със закъснение преди деветдесет минути.

Отне му минута, за да ги прегледа всичките. Но нито едно от децата не приличаше на снимката от документа на Алек Раян, която той имаше на екрана си. Тогава му хрумна нещо.

Ами частните самолети или частни чартъри?

Той отвори друг раздел в браузъра си, после притисна с пръсти слепоочията си…

Беше уморен и мигрената му се бе върнала, но трябваше да продължи.

Никой не заслужаваше да загине по описания в книгата начин, особено дете.

Това беше най-извратеното нещо, което някога бе чел…