Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (15)

15

Зина затвори вратата на апартамента, след като пастор Стевсън влезе бавно в главната стая с изглед към Пето авеню.

Той си наля кафе, после седна на черния кожен диван.

— Не спах много добре, лорд Бидонър, но съм тук.

— Благодаря ви, че дойдохте. Трябва да придвижим нещата напред.

— Поръчахте ми да се подготвя, сър. Направих го. Парите са събрани, а лабораторията е създадена и работи. Дори предупредих жена ми, че Неговото завръщане е близо.

— Казахте ли на някой друг? — попита хладно Бидонър.

— Не, не… Направих както се договорихме. Тя не знае нищо за начина, по който ще бъде постигнато Неговото идване.

— Не споменавайте за това пред никой друг. Вече ви го казах — рече Бидонър. — Той ще се върне, но ние трябва да запазим всеки детайл в тайна. Без повече говорене, разбрахме ли се? — Лордът размаха пръст пред Стевсън.

— Няма защо да се страхувате за това.

— Има много хора, които ще се опитат да ни спрат.

— Помощниците на дявола са навсякъде.

— Споменахте, че вашите тестове са завършени, нали така? — Лорд Бидонър се изправи и започна да се разхожда.

— Може да се обзаложите, те вече могат да клонират от всяка добра клетъчна проба.

— Чудесно. Трябва да бъдат поздравени.

— Всичко работи както казахте. Този лекар направи някои изследвания за друга IVF^[1] клиника, които дори не качи на техния уеб сайт. — Той вдигна рамене. — Това е невероятно. Целият процес е по-прост, отколкото си мислех.

Лорд Бидонър се усмихна.

— Но той нали няма представа от нашите реални планове?

— Изобщо никаква. Все още мисли, че аз съм някакъв шантав милионер, който иска да клонира мъртъв роднина. Щастлив е да получи възнаграждението си и след това да изчезне. И е напълно готов. Изпробва инжектиране на цяла гама от ДНК клетки в дефектни човешки ембриони поне дузина пъти. Всеки жив ембрион е сто процента клонинг на ДНК пробата. Нямаше нито един провал.

Лорд Бидонър отново се усмихна. Методът за получаване на пълни клонинги беше изпробван с мишки в продължение на години. С човешки ембриони беше незаконно, но след имплантирането на ембриона в матката, никой нямаше да разбере разликата между това, което е направено, и стандартно лечение IVF.

— Единственото, което ни трябва сега, е онази ДНК проба — каза Стевсън. Той се наведе напред. — Вие сигурен ли сте, че ще можем да я намерим?

— Да. Повторихме датирането с въглерод на страницата със символа върху нея. Отново се получи периодът около смъртта на Христос. Символът ще потвърди ДНК-то, когато го открием. — Лордът седна. — Повечето хора смятат, че такъв стремеж е романтична фантазия. Те нямат представа, че в основата на това има истина.

— Появата на тази книга точно сега, изневиделица, когато можем да направим нещо с нея, трябва да е божествена намеса — отбеляза пасторът.

— Съгласен съм. — Лорд Бидонър засия. — Намеса е. — Той гледаше през прозореца. Снежинките летяха срещу него като в сюрреалистична картина.

— Знаете ли — рече Стевсън, — че винаги съм харесвал онази история за Йосиф от Ариматея, събрал Христовата кръв в чаша. — Той се усмихна. — Но наистина никога не съм и предполагал, че ще участвам в търсенето й. — Пасторът въздъхна и поклати глава, сякаш си спомни нещо.

— Сигурни ли сте, че ДНК-то оцелява в толкова стара засъхнала кръв?

— Човешката ДНК може да оцелее хиляди години. Това е доказано многократно. Много пъти са извличани ДНК клетки от отдавна изсъхнала кръв.

— И сте близо до влизането в обекта?

— Много близо. Успях да убедя един човек да ни даде някои полезни кодове за сигурност. Имаме достъп.

— Сигурни ли сте, че това е правилният обект?

— Не би могло да бъде нищо друго. — Пасторът поклати глава. — Както ви казах, това е божествена намеса.

Той се наведе напред и протегна ръцете си, сякаш призоваваше небесата.

— Ние сме избрани да отворим Седмия печат. — Стевсън присви очи и се наклони, докато коленичи на дебелия бял килим.

Лорд Бидонър също събра ръцете си.

— И стъклениците на гнева му ще се излеят върху земята — прошепна пасторът.

Лордът загледа блещукащите светлини на града. Небостъргачите приличаха на парчета искрящ кристал, докато снежната виелица се засилваше.

— Направихте ли трансфера във фонда? — попита той след минута.

Пастор Стевсън отвори очи и се изправи. Нозете му трепереха.

— Парите, които ви трябват, са много, ала е направено. Сто милиона влязоха във вашия фонд този следобед.

— Цената на рая не е евтина — отбеляза лорд Бидонър. — Ако имаше друг начин, бих го избрал. Мога да ви уверя, че всяко пени, което притежавам, е вложено в това.

Зина влезе в стаята и сложи един вибриращ телефон на дъбовата масичка за кафе. Беше облечена само в прозрачна черна роба, която стигаше до бедрата й. Тънкото й тяло се виждаше през нея.

Пасторът се втренчи в голите й крака.

— Аз трябва да отговоря — каза лорд Бидонър. — Искам с моята приятелка да се помолите заедно.

Той вдигна телефона до ухото си и се отправи към другия край на дългата стая, близо до високия двоен прозорец. Стъклото блестеше като огледало. Навън блещукаха светлините на други небостъргачи.

Лордът слуша в продължение на няколко минути, после заговори яростно:

— Накарайте го да сътрудничи! Направете всичко, което е необходимо…

Затвори и сложи ръка срещу стъклото на прозореца.

— Последният е близо — прошепна той.

Сетне се обърна и тръгна след Зина и пастора. Тя беше оставила вратата на паник стаята леко отворена. През пролуката той можеше да я види как помага на пастора да свали ризата си. Лордът стоеше в мрака на коридора и гледаше, докато двамата останаха голи.

Тя прокара ръце по шишкавото бяло тяло на Стевсън.

Малцина биха могли да устоят на начина, по който се молеше Зина. Със сигурност нямаше да е необходимо и този пастор дълго да бъде убеждаван в земната духовност на нейните древни вярвания.

Той нямаше представа с какво се захваща…