Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (8)

8

Шон я беше предупредил, че се превръща в параноичка след това, което бяха преживели в Истанбул и Йерусалим, виждайки конспирации навсякъде.

Дали беше само параноя? Работата му за ВХН не беше ли просто още един консултантски проект, въпреки че беше мащабен?

Проектът за ВХН продължаваше вече повече от година. Първо беше малък, пилотен, който институтът на Шон настояваше да бъде управляван от него поради познанията му за супербърз анализ на изображението. После имаше дълъг период на изчакване на решението за изпълнение, докато продължаваха да провеждат изпитания.

Всичко това би трябвало вече да е направено и да работи, но не беше така. Шон се оплакваше, че е на ръба на търпението си…

Изабел се замисли на кого можеше да се обади.

Познаваше някои от съпругите на работещите в института негови колеги достатъчно добре, за да пие кафе понякога с тях сутрин, но никоя не й беше звъняла, за да се оплаче, че мъжът й е изчезнал.

Имаше само една, на която наистина вярваше — Роуз. Техните съпрузи бяха назначени от банката почти по едно и също време. Всъщност тя щеше да гледа Алек през уикенда.

Повечето от жените от ВХН, които познаваше, бяха твърде амбициозни, за да покажат публично каквато и да е слабост. Всеки път, когато се виждаха, те говореха как ще ходят на състезанията в Аскот, какво щяха да облекат, за частните училища, които посещаваха децата им, за вилите им в Южна Франция или в Тоскана…

След като беше работила в продължение на години за Форин Офис в Истанбул, преди да се пенсионира рано след инцидента там, Изабел се чувстваше като аутсайдер по отношение на нещата, от които тези хора изглеждаха обсебени.

Тя се отправи към своя плетен стол в зимната градина. Имаше един час, преди да се срещне за кафе с Роуз и да й остави Алек за уикенда. Реши, че ще го направи, макар че все още се колебаеше, ако се замислеше за повече от една минута.

Но всичко беше готово. А и Шон беше толкова категоричен, че ще заминат. Тя заслужаваше три спокойни нощи. Така беше казал.

И беше прав. Изабел отхвърли съмненията си и се приготви.

Само за денонощие двамата щяха да се сдобрят и отношенията им да се върнат към нормалното. Тя щеше да му прости. Той щеше да говори за голямото сливане и за финалния завършек на проекта, който ще осигури бъдещето на института, а и тяхното бъдеще. И толкоз.

Странен пукот долетя от градината, като че ли някой се разхождаше там.

Изабел погледна към прозореца и пое дълбоко дъх…