Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (99)

96.

Ахриман тъкмо пъхаше ключа в ключалката, когато Вивиен отвори вратата и почти го издърпа навътре. Той разочаровано видя, че тя е облечена в широката си роба и не си е дала труда да се съблече.

— Те са наблизо! — прошепна тя, а лицето й бе пребледняло.

— Кои? — попита той.

— Милър и мъжът! Наблизо са, съвсем наблизо! Усещам ги… някакви проблясъци, смътни образи и нищо друго, но всеки път чувствам, че са все по-близо до къщата. Мисля, че идват насам.

Ахриман енергично потри ръце и последва жената нагоре по стълбите до спалнята. В друг ден той би се възхитил на олюляването на бедрата й под тънката материя и би я погалил в знак на признателност, но не и днес. Днес той се нуждаеше от всяка капка енергия за предстоящия ритуал.

— Искаш ли да се свържа с полицията? — попита Вивиен.

Ахриман се засмя гръмогласно.

— Не! Надявах се, че те ще заловят Милър, но така даже е по-добре.

Вивиен застана на вратата и наблюдаваше как нейният господар съблича дрехите си така нетърпеливо, че копчетата излитаха с пукот.

— Струва ми се, че с тях има и трети човек — каза тихо тя.

Той спря и се обърна да я погледне.

— Трети човек ли?

— Не съм сигурна. Като че ли такъв е начинът, по който те трептят вътре и извън Астрала, а и самият Астрал е непроницаем и изкривен, така че е невъзможно не само да се премине през него, а и да се види ясно каквото и да било.

Ахриман седна на леглото, за да събуе панталоните си.

— Никой не би могъл да е с тях, те са чужденци в чужда за тях страна. Няма кой да им помогне. Те и двамата носят със себе си светини. Може би комбинацията от предметите ги екранира от нас.

— Може би… — каза Вивиен със съмнение в гласа.

Ахриман се изправи гол, разтвори широко ръцете си и мускулите му изпъкнаха, когато се протегна. После той се усмихна на Вивиен и й разреши да пристъпи в прегръдката му. Той я целуна по главата в един от много редките си жестове на обич.

— Знаеш ли какъв ден сме днес? — измърмори той.

— Тридесет и първи октомври, денят на Вси светии.

Ахриман Саурин поклати глава.

— Това е последният ден на съвременната епоха. Скоро този свят ще ми принадлежи!