Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (90)

87.

— Очаквахме, че ще дойдат десетина, може би двадесет хиляди души… Досега вече са дошли около сто хиляди и вероятно ще пристигнат още към петдесет хиляди — каза тихо сержант Хамилтън, а уелският му акцент придаваше на думите му музикален ритъм. — Това е абсолютно немислимо!

Той премести погледа си от Виктория Хийт към Тони Фулър.

— Дали са ми временно офицери от полицейските участъци от цял Уелс, но се надяваме, че фестивалът, повече или по-малко, ще поддържа ред със собствени усилия. Има над хиляда и петстотин доброволци. — Огромният мъж се усмихна. — Мисля, че всичко ще е наред. Всички са дошли тук, за да си прекарат добре.

— Боя се, че не всички. Имаме много причини да вярваме, че Сара Милър, която искаме да разпитаме във връзка с пет-шест убийства и отвличането на един млад американец, вече е пристигнала във вашето село.

Сержант Хамилтън кимна към тълпата, която се движеше като река покрай прозореца на малкия полицейски участък.

— Всичките ми офицери са на работа. Нямам кого да отделя…

— Виждам как е — отвърна Тони. Той се пресегна и вдигна слушалката на телефона през бюрото. — Ще се опитам да получа още няколко души.

Виктория Хийт се обърна и погледна през ромбовидните стъкла на прозорците в полицейския участък към изпълнената с хора улица.

— Ако тя вече е в селото, би могла да бъде къде ли не.

— Нека да изчакаме, докато всички се настанят за нощуване — предложи Хамилтън. — Тогава ще проверим в хотела и къщите за гости, а след това мога да накарам мъжете да претърсят палатковото село край блатото. Ако тя е някъде тук, ще я намерим.

Тони Фулър тръшна телефона.

— Остава ни само да се надяваме, че ще я намерим, преди отново да убие.

— Такова нещо със сигурност ще провали фестивала — измърмори Хамилтън.