Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (35)

32.

— Лоши новини? — попита Вивиан. Тя се плъзна по леглото, коленичи зад съблечения мъж, като обви с ръце голото му тяло и притисна гърдите си в раменете му.

— Мечът е опитал вкуса на кръвта! — изкрещя Ахриман с ярост и страх. — Опитал е кръв… но не кръв на свой Пазител. — Той отблъсна жената и стана от леглото. Направи няколко гневни крачки и отново се обърна към нея — Знаеш ли какво означава това?

— Още една светиня се е задействала? — каза неуверено тя. — Но досега ти активизираше предметите с кръвта и болката на Пазителите…

— Да, на Пазителите! Но Милър е извършила убийство с меча, позволила му е да вкуси неосветена кръв! — Гласът на Ахриман заплашваше да избухне. Той целият трепереше. — Имаш ли изобщо представа какви ще са последиците?

Жената поклати глава и кичур дълга тъмна коса се спусна пред очите й.

— Силата в светинята е спала векове. Кръвта на Пазителите активизира предмета, но и го успокоява, като го оставя пълен със сила. Милър обаче му е дала да пие душа. След като вече се е събудил, той ще почне да се обновява… и то не само тук, но и в Другия свят. Дори сега неговата енергия най-вероятно пръска вълните си по Астрала. — Мъжът спря изведнъж, после се наведе към нея, хвана брадичката й и вдигна лицето й към своето. — Можеш ли да го намериш? Можеш ли да проследиш смущение в Астрала?

— Вероятно… — отвърна неуверено тя.

— Тогава действай. Веднага! — Пълните му устни се изкривиха в усмивка. — Ако успееш да го откриеш, тогава ще можем да го проследим назад до момичето.

Жената се усмихна похотливо.

— Ще имам нужда от твоята сила, щом тръгвам на приключение…

Елиът кара безцелно около час. Лъскавата черна кола се движеше тихо из вечно будните лондонски улици. В сърцето му се беше настанил страх — положението ставаше неуправляемо и май беше време да се махне от града.

Телефонът му избръмча. Стреснат, Елиът натисна рязко спирачките. Отзад се разнесе мощен клаксон. Никой нямаше телефонния му номер. Телефонът беше от евтините, с предплатена карта, и той го използваше само за изходящи обаждания. На малкия правоъгълен дисплей се изписа номер, който не фигурираше в телефона. Избръмча поне дванадесет пъти, преди Елиът най-накрая да отговори.

Моментално позна пресипналия глас и почувства как тънка струйка страх пълзи по тялото му. По какъв начин този човек се е сдобил с номера му?

— Джудит Уокър има племенник, някой си Оуен Уокър. Живее сам в апартамент в „Скарсдейл Вилас“. Милър вече е била там, предала му е меча.

Елиът изтърси:

— Как така ти…

— Знам! — Раздаде се сух, стържещ кикот отсреща. — Аз знам всичко, господин Елиът. Всичко! Запомни това!