Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (31)

28.

По-късно потресените свидетели описаха случилото се по един и същи начин.

Марта Хил, която се връщала в Лондон след гости заедно с внуците си, свидетелства, че някакъв русокос младеж минал през вратите на съседния вагон и се доближил до разчорлената мръсна на вид млада жена, която седяла свита, скръстила ръце на гърдите си. Двамата вероятно се познавали. Марта Хил останала с впечатлението, че русокосият се обърнал към младата жена по име — Сара. Тя видяла как двамата разменили няколко думи.

Джонас Готлиб се връщал след тридесет и шестчасова смяна и дремел на мястото си, когато чул отварянето на плъзгащите се врати между вагоните и видял как някакъв младеж с дълга мръсна руса коса влязъл вътре. Движел се нестабилно между седалките, въпреки че влакът возел меко, така че Готлиб предположил, че младежът е или пиян, или друсан. Той спрял пред една млада жена, която го гледала с възпалени хлътнали очи със зачервени клепачи. Джонас Готлиб ги помислил за наркомани. Той чул как русокосият младеж се обърнал към момичето по име и ги гледал, докато си говорели.

Сара беше задрямала. Кратката й почивка се прекъсваше от ярки сънища, пълни с насилие, в които тя се биеше със страховити твари с някакъв блестящ меч…

— Милър…

Изричането на името й моментално я събуди и тя вдигна очи към кльощавия русокос младеж с неспокойно стрелкащи се очи. Той облиза напуканите си устни и се усмихна, като откри пожълтелите си зъби.

— Здравей, Сара — каза той и обърна ръката си, в която проблесна хирургически скалпел. — Нещо против малко да си поговорим? — прошепна той и седна до нея. — А си мръднала, а съм ти извадил окото! — Той наклони оръжието, който хвърли метален отблясък в лицето на Сара. — Като те прибера, очи няма да ти трябват.

— Остави ме на мира, моля те, остави ме на мира! — прошепна Сара. Сърцето й биеше толкова силно, че тя усещаше как се удря в ребрата й.

— Слизаме на следващата спирка, ти идваш с мен мирно и тихо като добро момиченце. А сега ми дай тази торба — бавничко!

Сара не помръдна.

— Глуха ли си? — ухили се наркоманчето. — Бабето се оказа инат… и ти видя какво направихме с нея, нали така? — Той отново се разхили. — Само че ти не си някое грозно мишле. Най-напред бихме могли да се позабавляваме с тебе. Сега давай торбата!

Внезапно парчето желязо в скута й натежа много. Сара почти си представи как се притиска в корема й. Побиха я студени тръпки, по гърдите й запълзя странно усещане за изтръпване, стисна белите й дробове и ускори биенето на сърцето й. Тя бръкна в торбата и пръстите й обвиха ръждясалата глава на ефеса, загалиха древните добре излъскани от употреба жлебове.

— Не, няма да ти я дам! — прошепна тя.

— А, ще ми я дадеш! — изсъска той.

В клетвените си показания Марта Хил твърдеше, че момичето извадило нещо подобно на чук от някаква пазарска чанта и ударило русокосия младеж.

Джонас Готлиб видял желязна пръчка, може да е бил лом.

Счупеният меч излезе от торбата с плавно движение и тресна наркоманчето по слепоочието. През тракането на влака ясно се чу изпращяването на костта. По тялото на Сара бързо се разля топлина и тя почувства внезапен прилив на сила и страшен гняв. Главата й се изпълни с ревящ вятър, едва се чуваха откъслеци от някакви прошепнати думи.

Младежът залитна, заклати се, очите му се дръпнаха назад, устата му се отваряше и затваряше в спазми, въпреки че от нея не излизаше и звук. Сара скочи на крака, стегна се и го удари отново, като този път уцели долната част на лицето му и разби лявата му скула, а силата на удара строши черепа му. Изви се дълга струя яркочервена кръв и опръска прозореца и тавана. Въпреки че беше почти в безсъзнание, животинският инстинкт подтикна младежа да се дръпне назад, като размаха на сляпо скалпела пред себе си. Сара го последва, като държеше изцапания с кръв Счупен меч толкова здраво, че я заболяха кокалчетата. Тя знаеше какво трябва да направи.

Той почти беше паднал, когато един последен удар по тила, в основата на черепа, го събори и го отпрати право в прозореца с главата напред. Сара замахна за последен път, заби меча в лежащия на пода Лари Макфийли… и му отряза главата.

По-късно ужасените свидетели описваха как младата жена спокойно дръпнала аварийната спирачка и влакът спрял със скърцане. Тя отворила вратите и скочила на релсите. Свидетелите потвърдили, че, по тяхна преценка, от момента, в който русокосият младеж седнал до момичето и го заговорил, до момента, в който то изскочило от влака, вероятно били минали не повече от две минути.

Ревът на гласовете се укроти, после спря напълно и остави само тишината и резултатите.

Уби го.

Сара облиза сухите си устни, в устата си усещаше металния вкус на кръв. Беше ги изпохапала и сега устните й кървяха. Беше убила човека без всякакви угризения. Но това, което я безпокоеше истински, беше, че не се тревожеше от това. След като го уби, тя разбра, че точно така е трябвало да постъпи.

Сара бързаше по релсите, а под краката й хрускаше чакълът. Тя пъхна Счупения меч в торбата, без да обърне внимание, че металът беше чист, въпреки че тя цялата беше опръскана с кръв.