Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (98)

95.

— Не виждам никаква друга възможност, а ти? — попита сериозно Амвросий.

— Но стотици хора може да бъдат убити, а хиляди — ранени — възрази Сара.

Амвросий сви рамене:

— Ако Мъжът от Мрака задейства светините, то всички така или иначе ще умрат. Милиони хора ще умрат.

— И ти си готов да приемеш това и да обречеш на смърт стотици хора? — не повярва на ушите си Оуен.

— Е, да, готов съм… и не на само това, а на много повече — рече старецът.

— Ако имаш такава голяма сила, защо сам не вземеш светините? — попита Сара. — Сигурна съм, че можеш да влезеш вътре и да ги вземеш.

— Стражите на силата, които Мъжът от Мрака е наредил в кръг около светините, ще отслабят моите собствени сили и ще стана безпомощен — поклати глава Амвросий. — Не! Моето място е тук. Ще се върна в пещерата и ще почакам един час, след което ще започна да действам. Когато чуете сигнала ми, ще влезете в къщата, ще вземете светините и ще убиете Мъжа от Мрака и неговата слугиня.

— Как да донесем светините при тебе? — попита Сара.

— Пренесете ги в нещо — отвърна Амвросий.

— Едва ли ще можем — усъмни се Оуен.

— Всеки човек може да ги пренася, но трябва да си с потекло на истински Пазител, за да можеш наистина да ги използваш.

— Но аз не съм роднина на Джудит Уокър и въпреки това използвах меча — отбеляза Сара.

— Ти не си Пазител — отвърна Амвросий, а лицето му остана безизразно. — Но ти нахрани меча и това го обвърза с тебе. Е, да, ти го използва, но само за да убиеш. Голямата магия на меча, Сара, се крие в това, че той може да лекува и да сътворява.

Старецът се обърна към Оуен:

— Оуен, рогът е в тебе, но можеш ли да управляваш това, което става, когато го надуеш? Бриджит Дейвис можеше да го прави. Ти не можеш да сториш нищо с рога, но би могъл да сътвориш чудеса с меча, защото си кръвен роднина на Джудит Уокър, а тя беше потомка на истинските Пазители. И нека ти кажа още нещо, Оуен Уокър. Ако в къщата се изправиш срещу Мъжа от Мрака, знай, че именно ти трябва да застанеш срещу него със своята светиня в ръка, с меча. Това ще бъде единствената възможност, която ще имаш, защото и той също е Пазител.

— А какво ще стане със Сара?

— Би било по-добре Сара да не се изправя срещу Мъжа от Мрака — каза меко Амвросий и хвърли поглед към младата жена. — Най-добре е да дадеш меча на Оуен.

Сара погледна меча в ръцете си. Дори самата мисъл да го подаде на Оуен я накара да се облее в студена пот. Амвросий развеселено поклати глава и изведнъж, без предупреждение, се протегна и изтръгна меча от ръцете на Сара. Синьо-зелени пламъци затанцуваха по острието, като съскаха и фучаха подобно на вбесена котка. Той пъхна меча в ръцете на Оуен.

— Ако обстоятелствата бяха различни, бих ви разказал неговата история и за силите, които има…

Сара се измъчваше сякаш току-що бе загубила много близък човек. Беше съкрушена, но заедно с това непрестанният натиск, който усещаше в слепоочията си през последните няколко дни, изведнъж изчезна и я остави малко объркана и замаяна.

За разлика от нея, Оуен почувства как потреперва от първичната сила, която се стича през меча в него, щипе ръцете му и се утаява в гърдите и още по-надолу, някъде в корема му. Струваше му се почти естествено да държи меча високо в двете си ръце, а счупеното острие да сочи през зеления навес право към слънцето. Натъртванията избледняха, порязаните места оздравяха, а къдравата му коса изведнъж се изви в обратна посока и разцъфна около него като шлем, който блещука и лекичко пращи.

Амвросий вдигна рога от мястото, където Оуен го остави. Бяла светлина се изви като спирала покрай отвора за свирене.

— Ще го взема с мен и той ще помогне.

Оуен наведе меча и погледна Амвросий. Зелените му очи бяха твърди и хладни.

— Не съм съгласен с това, което искаш да направиш!

— Тогава ми подскажи друга възможност — иронично отвърна Амвросий.

Оуен се направи, че не го чува.

— Кажи ми как възнамеряваш да хвърлиш хората в такъв непреодолим страх, че да си тръгнат?

— Няма да го правя — каза просто Амвросий.

— Ще умрат хора! — възрази Сара.

— Рано или късно всички ще умрем.