Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (51)

48.

Гавин Макинтош надушваше нещо гнило.

Хубав, очарователен и остроумен, с мек шотландски акцент, който Шон Конъри популяризира и направи привлекателен за хората, Гавин беше редовен гост в различни телевизионни и радио предавания, на когото зрителите и слушателите обичаха да задават въпроси. През дванадесетте години работа като лекар-патолог, той събра цяла колекция забавни и анекдотични случки от своята работа. Неизменно се намираше по някой, който го питаше какво най-малко му харесва в неговата уникална професия, и той винаги отговаряше „Миризмите“. Винаги излизаше смешно, но всъщност си беше самата истина. Смесицата от миризма на разлагаща се плът и газовете, отделяни при гниенето на някой труп в особено напреднал стадий на разлагане, беше просто неописуема. Но ако трябва да бъде откровен, след първата година на тази работа, той почти не забелязваше миризмите. Сякаш обонянието му се изключваше веднага щом влезе в сградата.

Сега обаче Макинтош надушваше нещо гнило.

Той тъкмо се канеше да тръгва за отдавна уговорения обяд с една очарователна редакторка на списание, когато улови че му намирисва съвсем леко на нещо подозрително. Нещо горчиво-сладко, напомнящо развален плод, залят с лепкав сок и накацан от мухи. Мак се върна по облицованите с плочки коридори, с отметната назад глава и разширени ноздри. Работеше в тази сграда от толкова много време, че я познаваше като собствените си длани, знаеше всичките й особености, миризми, тропането на вратите и клатещите се прозорци, които бяха донесли на постройката славата на сграда, обитавана от духове. В едно от мазетата имаше плесен, в друго кьоше на сградата пък имаше сухо гъбично гниене, но тук… тук трябваше да има само остра миризма на дезинфектант и може би съвсем лек сладникав дъх на разлагане или метален нюанс на кръв.

Макинтош хвърли куфарчето и палтото си на бюрото в кабинета и влезе в моргата през двойната врата. Запали лампите. Всички бяха излезли на обяд и сградата беше почти тиха — застиналата тишина се разсейваше само от далечното жужене на климатичната инсталация. Тук миризмата стана по-силна.

Позна я веднага — смрадта на напреднал стадий на разлагане, на онова състояние на разлагане, при което гниещата плът придобива консистенция на сапун и изхвърля от себе си крехките кости. Но тук нямаше нищо, което да е в това състояние, освен ако са докарали нещо ново и не са го информирали.

Мак тръгна покрай номерираните замразители, като ноздрите му се издуваха, и определяше труповете по миризмата, още преди да е прочел какво пише на етикетчето на съответната врата.

Сурово кърваво месо — пътнотранспортно произшествие.

Гранясало, водорасло и сол — удавяне.

Изгоряло месо и бензин — самоубийство с автомобил — докарано току-що. Жертвата беше заляла колата си с бензин, беше се заключила вътре и я беше подпалила.

Той продължи из стаята и по някое време започна да примигва, а очите му изведнъж се насълзиха.

Неизвестен труп от мъжки пол, 44. Неизвестен труп от мъжки пол, 45.

Обезглавени млади мъже, повалени от психопат, владеещ някакъв странен меч. Нито един от тях не е идентифициран със стопроцентова сигурност. Мак отвори чекмеджето, където лежеше номер 44, младежа от влака, и отстъпи, като запуши ноздрите си. Миризмата бе отвратителна — плътна, леко ферментирала миризма на разлагане в напреднала фаза. И все пак не би трябвало да… Той дръпна чаршафа… и тогава обръгналият на какво ли не патолог се обърна и повърна.

Тялото представляваше маса гърчещи се бели червеи. Голяма част от плътта липсваше, а костите вече бяха започнали да показват характерния за остаряването бяло-жълт цвят. Онова, което беше останало от плътта, беше черно и жилаво, хванало кора.

Стиснал очите си, Макинтош затвори чекмеджето и извади номер 45, обезглавеното тяло от апартамента до „Ърлс Корт роуд“. Миризмата тук беше дори по-силна, а чаршафът, който покриваше тялото, лежеше почти изравнен с металната платформа и се издуваше единствено от кривата на черепа и изпъкналите ребра. По иначе белия чаршаф се бяха образували жълти и черни петна, а по покрития с плочки под капеха „ластари“ лепкава течност. Мак излезе от моргата залитайки.

Труповете, престояли тук само няколко часа, изглеждаха като че ли са лежали с години.