Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (25)

22.

— Елиът смята, че момичето може да е взело меча — измърмори Ахриман.

Вивиен седна на леглото, светлината от свещта блещукаше по голото й тяло и се разтапяше в гарвановочерната й коса.

— Елиът е глупак! — изсъска тя. — И като всички глупаци взема при себе си на работа само глупаци — слабаци, наркомани, невежи тъпаци. Човек е толкова силен, колкото са силни инструментите, които използва… Така че и ти си глупак, че му вярваш! — добави тя с неочаквана твърдост.

Ахриман повдигна брадичката й, стисна лицето й в шепи и натисна пръстите си в меката плът под окото.

— Ти се самозабравяш! — прошепна той.

Жената се опита да отчлени някакви думи, но натискът върху лицето й беше твърде силен.

— И по-важното е, че забравяш кой съм аз! Какво съм аз!

Тя започна да се задушава и той я отблъсна от себе си.

— Елиът става за нашите нужди.

— Засега — дрезгаво изрече жената и от тъмните пълни устни се показаха острите й бели зъби. — А когато свършиш с него — не забравяй, че си ми го обещал.

— Твой е — съгласи се Ахриман.

Жената стана от леглото, приближи се до издадения навън прозорец, дръпна назад тежките кадифени пердета и пусна бледата слънчева светлина да разсее мрака в облицованата с дървена ламперия спалня. На червената светлина нейната гола плът проблясваше восъчно, също като дебелите свещи из стаята, а черната й грива се стелеше по жилавия й мускулест гръб. Жената се обърна, скръсти ръце под тежките си гърди и попита:

— Какво ще правим с момичето?

Ахриман отхвърли назад завивките и изпружи краката си от леглото.

— Ще я намерим.

— А после? — попита тя. — Момичето не влиза в схемата. Не влиза в семейството.

— Зная. Но кой знае какви схеми се вихрят и разместват точно сега? Загубихме Джудит Уокър, без да си приберем меча. Това е първият ни провал. Но ние знаем… ние мислим, че мечът е у момичето. Така че не всичко е загубено.

Жената с леки стъпки прекоси стаята и се притисна о Ахриман, чиято хладна плът накара кожата й да настръхне.

— Внимавай! Не знаем нищо за момичето. Не познаваме семейството й, не познаваме и родословието й. Не знаем какво и колко й е казала старата жена.

— Нищо, вероятно — каза бързо Ахриман. — Джудит Уокър беше една манипулаторка и използвачка. В края на краищата, всички Пазители стават използвачи. Те не са способни да устоят на изкушението на малката частица власт, която владеят, способността да карат мъже и жени да правят каквото им бъде наредено. Джудит използваше момичето и по този начин донесе разруха на семейството на младата жена. Интересно дали момичето е разбрало това? — рече тихо той. — Вероятно… — Той кимна бавно. — Може би тя се е върнала при жената, за да потърси отговори…

— Така че старата Уокър сигурно е казала нещо на момичето — предположи Вивиен, а дъхът й стопли разголените гърди на мъжа. — Защо иначе Милър ще взима торбата?

— Права си както винаги. — Едрият мъж обгърна с ръце жената, притисна я по-силно, като попиваше топлината от нейното тяло и тръпката на енергията го възбуди.

— Скоро ще разберем — обеща той. — Ще я хванем.

— Не бъди толкова сигурен. Пусна на воля необикновени сили, като постави светините, които имаме, близо една до друга. Усетих вълните през Астрала, усетих изкривявания в тъканта на Другия свят. Само Боговете знаят какво си разбунил.

Мъжът, познат под името Ахриман, се засмя:

— Тя е само едно дете, притиснато в сложна ситуация, която никога няма да може да проумее. Не представлява абсолютно никаква опасност за нас. Хората на Елиът скоро ще я намерят. — Усмивката му стана злобна. — А ако ти пожелаеш, можеш да си поиграеш с нея.