Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (53)

50.

Отвъд физическия свят има царства, за които по-голямата част от човечеството не е и сънувало. Това са Световете на призраците, известни още като Астралната равнина или просто Астрала.

В множество религии и вярвания се приема, че човешкият дух, душата, пътува към Астрала, докато материалното тяло спи и се обновява. Освен това в тези религии и вярвания е прието да се смята, че духовете на неотдавна починалите се разхождат из Астрала, преди да предприемат последното си пътешествие към Светлината.

Мощните потоци от чувства в света на живите, в света на плътта, отекват в Астрала с мънички цветни импулси в сивия пейзаж. В Астрала понякога проникват някои по-силни думи — молитви, проклятия, ако са изречени с особено пламенно чувство. В Астрала оставят диря и местата, където хората се молят, светите места, храмовете, както и някои почитани предмети.

Както и във всички светове, в Световете на призраците е пълно с ловуващи хищници.

— Дирнуин… Дирнуин… Дирнуин…

Огромен конус светлина се пръсна и мина през менливите облаци и се изстреля в горните слоеве на Света на призраците. Светлината се извисяваше все по-високо, като се врязваше в области, достъпни само за неколцина избрани. Спящите духове на човечеството се рееха из по-ниските нива, докато по-високо развитите души имаха достъп до средните нива. Само онези, които бяха посветили своя живот на овладяване на тайните знания, можеха да влязат на най-високите нива.

Сивият ландшафт, който се осветяваше с пулсирането на маяка в небитието, отмиваше сенките, заглушаваше светлините на човешките чувства и мечти, изпъстрили сивия Астрал.

И тогава конусът придоби форма, потекоха ленти от светлина, като дадоха началото на съзиданието на форма и материя, оформиха се ъгли, появиха се линии, светлинният лъч се изостри от най-ниските нива и се издигна до една крехка точка високо в Астрала.

Оформи се фигурата на меча.

Той пулсираше и туптеше в Света на призраците по-малко от няколко удара на сърцето и веднага след това примигна и изчезна. Сивотата, придобила сега по-тъмен оттенък, неуловимо се завърна и остави пастелните светлини на човешкото съзнание да изпъстрят Астрала.

Но внезапното разпукване на сила привлече вниманието на онези вътре и извън Астрала. Тази сила — сурова, гола, необуздана сила — не бе виждана от много поколения, а онези, които някога бяха обуздали силата, като я бяха изкривили и оформили за своите собствени цели, онези, които хората наричаха велики добри или зли, не бяха влизали в света от почти две хиляди години.

Събраха се любопитни — преследвачи и преследвани. Светлини и огнени кълба — ярки първични цветове, масивни обагрени в мрачни тонове кълба, разпръснали се из ландшафта на Астрала към последното местонахождение на меча.

В Света на плътта онези, които имаха силата да виждат и пътуват в Астрала, се отдръпнаха от ослепителната оглушителна сила, докато онези, които бяха едновременно чувствителни, но несвикнали, се събудиха след чудовищни кошмари.

— Дирнуин… Дирнуин… Дирнуин…

На една невзрачна лондонска уличка един старец чу думите и се пробуди.