Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (3)

Светини^[1]: от староанглийската дума halga, която означава — „свят“ и hālgian, която означава — „освещавам“.

След битката не остана нищо освен спомените им.

Те помнеха света такъв, какъвто беше — нов и техния свят. Свят, в който бяха повелители на всички твари. Свят, в който хората бяха просто добитък — за разплод, за клане и за ядене.

Те помнеха вкуса на човечеството… сладък… Така сладък!

Но в спомените им имаше и нещо горчиво — спомени за момче, което не беше момче. То ги пропъди! Изхвърли ги! Затвори ги в Другия свят!

Затова демоните съставиха план. Няколко века бяха нужни за подготовката му и още един век мина, докато чакаха да се появи най-подходящият кандидат, за да го осъществи. Но демоните бяха търпеливи. Те не измерваха времето с човешки мерки, а и наградата наистина си заслужаваше. Планът беше прост — да съберат светините и да отключат вратата между световете.

Единственото, което им бе нужно, бе подходящият посредник — човек, който има желание да притежава абсолютното знание и който е готов на всичко за това.

Демоните зачакаха…